Рудозем

Рудозем – вратата към Беломорието

Рудозем e в най-югоизточната част на Западните Родопи по долината на р. Арда, р. Чепинска и р. Елховска, в подножието на древни крепости.

Общината има 22 населени места с общо население 10 185 жители. Територията й заема площ от 191,3 кв.км. Граничи с общините Смолян, Мадан, Златоград, а на юг с Република Гърция. Средната надморска височина е 765 м. Град Рудозем се намира на 23 км. югоизточно от областния център Смолян, на 35 км от Пампорово, 292 км от София и 122 км от Пловдив.  Град Рудозем наброява 4600 жители.

Рудозем има богата история и красиви местности за отдих. В центъра на града в момента се прави голям проект, планиращ красиво парково пространство с много места за отдих и атракции.

Свързван предимно с рудодобива, днес градът е с големи перспективи в областта на туризма, а с отварянето на ГКПП- Елидже – и в транспортен и логистичен център. Това само ще добави възможности за развитие, като се има предвид че е развита козметичната, шивашката и хранително – вкусовата промишленост.

На територията на общината има залежи на оловно-цинкова руда и скално-облицовъчни материали като риолитови тикли, мраморни брекчи и хвостов пясък. Открита е кариера за риолитови плочи, намираща се край с. Витина.

Пътят към Гърция всъщност е възстановяване на древния маршрут, свързващ Тракия с Беломорието, наричан от местното население „римски път“. В по-новата история пътят е Райково – Рудозем – Ксанти. Новият път към Гърция свършва засега до границата.

В общината са открити и регистрирани 20 обекта с различен характер от пред римската, римската, късно античната епоха и Средновековието. Това са селища, некрополи, руини от църкви, крепостни и древни пътища.

При проучването на керамичния материал е установено, че края е населен още през ранно желязната епоха – 1200 – 600г. пр. Хр.

Оживление настъпва през пред елинистичния период, когато възникват и повечето селища, които продължават да съществуват и през средните векове като м. Св. Елена над с. Пловдивци, Горно Малинево над с. Елховец, къщите до с. Корита, селищата в местностите Мечкарово в с. Мочура, Преслоп в с. Елховец, с. Поляна, с. Равнината.

Особен интерес представлява този в местността Селище. Той се намира на юг от с. Поляна. Останките от зидовете са с височина 0.50 – 0.70м. Различават се два начина на градеж – суха зидария с ломени камъни и дялани камъни, споени с хоросан. Част от намерената керамика има паралел с керамиката от крепостите Цапина и Ком. В околността е намерен тръбопровод от дъбови тръби, който е служил за поливане с датировка ІV – ІІІ – ти в. пр. н. е. Открит е и глинен тръбопровод от същото време.

При прокарването на път в местността „Ровището“ е открита ранно тракийска могила. В засегнатия от пътя участък са открити керамични фрагменти и каменна брадвичка от каменно- медната епоха, която навява мисълта, че селището е съществувало през енеолита. Селището е било обитавано през ранния период на старо желязната епоха – ІХ в. пр. н. е. (до началото на ново желязната епоха) – VІІ – VІв. пр. н.е. Местността „Ровището“ е населявана през ранножелязната епоха/ІХ – Vв. пр. н.е. Открити са фрагменти от съдове с биконична форма покрити с черна ангоба.

В местността „Вълчан камък“ – най-високата точка на рида, също са открити следи от ранно желязната епоха. Обитавана е до края на V-ти век пр. н. е. На повърхността изобилстват фрагменти от разнородна керамика изработена от леко грънчарско колело.

Днес, запазен калдъръм се проследява в землището на селата Поляна и Пловдивци. Тези два пътя са известни на населението като Римския път и Друма. С тях може да се обясни в голяма степен и гъстата населеност на тази част от планината, както и построяването на една от най-големите крепости в Ардинския дял на Родопите – Циганското градище. Местното население я нарича Ченгене хисар. Днес, основите на крепостните стени се проследяват в източна и северна посока. В крепостта и около нея е намерена керамика от ранно желязната епоха и късната античност. Недалеч от крепостта е местността „Папратилово“, където има останки от селище от VІІІ – VІв. пр. н. е.

Друго интересно някогашно поселение е махала „Дъбова“ на село Поляна, която е на около 300 години. Има калдъръм, при строителството, на който са използвани камъни от местността „Равнината“, където личат следи от някогашни постройки. На един от камъните на калдъръма е открита изсечена цифрата 1185. Тази цифра показва, че е възможно градежите да са свързани с въстанието на Петър и Асен във Велико Търново.

На около 3 км северно от крепостта „Козник“ се намират останките от древния път през Родопите, свързващ Филипополи с Виа Егнатия. Тя се споменава от Йоан Кантакузин. Той пише, че византийската императрица Ана Савойска е дала като награда на Иван Александър през 1344 г. родопските крепости „Цепина“, „Перущица“, „Св. Юстина“, „Станимака“, „Аетос“, „Козник“ и „Беаднос“, които представляват цяла крепостна система за отбрана на Родопите. Тракийско скално светилище се намира на най-високия връх в района на Рудозем – Циганско градище, който е с надморска височина 1827 метра. Археологическият паметник е разположен на самата гранична бразда, на 8 км южно от село Мочура.

Около двата културно-исторически обекта- „Кечи кая“ и „Циганско градище“ общината подготвя цялостна туристическа концепция. Към тях се включва и местността Съдилището, за която се носят легенди, че от там осъдените ги бутали в бездна.

Специално за туристите в близост до злокобната местност са възстановени телените ограждения и една от граничните вишки. Така туристите могат да видят какво е било, когато границите бяха строго охранявани.

Поради непосредствената близост на маршрута до границата България – Гърция е необходимо туристите да носят личните си карти и предварително да се обадят в Туристическия информационен център, за да се информира граничната полиция. Процедурата за това отнема не повече от 10 минути и не поставя никакви ограничения и други специални изисквания.

Общината има възможност да развива планински, етно, вело, селски, ловен, риболовен и еко туризъм. Съществуват подходящи места за изграждане на ваканционни селища. Районът е богат на природни феномени и паметници на културата. Особен интерес предизвиква скалното образувание „Кечи кая“, множество тракийски и късно антични некрополи, руините от легендарните крепости „Козник“ и „Ченгене хисар“, старите къщи, мостове и пътища.

Кечи Кая

Местността Кечи кая представлява прабългарска крепост, завзета по-късно от римляните. Запазени са стари каменни зидове от сгради и от крепостната стена. Напълно запазен е и кладенецът, издълбан 9 м надолу в скалата.

Скалният комплекс Кичика известен още като Кечи Кая (в превод от турски Козя скала) се намира в покрайнините на града, близо до с. Рибница. В подножието на скалите се намира средновековната крепост „Козник“. Със скалите се свързват легенди за Рим папа.

Безбройните легенди, които могат да се чуят за несметни богатства оставени от византийски и римски владетели от древността, са все още обект на изследване и търсене. Една от пещерите, неоткрита и до днес води до безброй тунели под скалите водещи до „Златен стан“, „Златен радан“, „Конски товари златни монети и накити“. Откритият жертвеник върху една от побитите като кули 50 метрови канари говори за сериозно присъствие по този край в античността. „Кечи кая“ е единственото по рода си място в Южните Родопи, от което може да се види гледка при завъртане на 360 градуса. Сутрин през лятото може да се види отражението на слънчевите лъчи на Бяло море!

Циганско градище

Тракийското скално светилище се намира на най-високия връх -Циганско градище в района на Рудозем, където надморската височина е 1827 м. Локализира се на около 8 км южно от с. Мочура. Археологическият обект е разположен на самата гранична бразда с Гърция, до гранична пирамида № 62.

Днес основите на крепостните стени се проследяват в източна и северна посока. В крепостта и около нея е намерена керамика от ранно желязната епоха и късната античност.

Ченгене кале

Тази късно антична крепост представлява огромна скала, в която са се образували две страховити и обемни дупки. По време на турското робство местните ползвали крепостта за убежище, като в долната част подслонявали своите животни, а в горната пещера местното население се криело от поробителите. На това място иманяри открили гробница, като се предполага, че е с тракийски произход.

Воденица в село Чепинци

Воденицата в село Чепинци датира още преди османското иго от 13-14 век. Тя е уникален паметник на културата, съхранила в себе си поминъка на трудолюбивия родопчанин. Векове наред тя е успяла да се запази, представяйки ни днес основния поминък на нашите прадеди.

Двусводест мост в центъра на град Рудозем

По неговата архитектура се смята,че мостът е от османско време. Моста е заострен в средата, което, според специалистите, е типичния за османците стил на строеж.

Храмът „Св. вмчк Георги Победоносец”

Строен е за по-малко от година и осветен през 1926 г. по инициатива на военното министерство, в памет на саможертвата на войните, паднали в боевете по този край през Балканската война. Братската могила се е намирала от източната му страна, до олтара. По-късно костите са пренесени в Мемориалния комплекс на падналите воини през 1912-1913 г. В храма е поставена мраморна плоча с имената на загиналите. Наскоро при ремонтни работи около олтара в градината неочаквано са намерени още кости и части от войнишко снаряжение: токи, копчета, манерка и др.

В общината са съхранени в повече или по-малко запазен вид още църкви и манастири – манастир “Света Елена” (в миналото известен като „Света Ирина”) над село Пловдивци; църкви „Света Богородица” и „Свети Тодор” над село Равнината. Всички те са еднокорабни и се отнасят към епохата на късното Средновековие

Джамията и „Златния Коран“ в село Чепинци

Джамията е единствената в страната с две минарета от по 35 м. Тя притежава изключително богата библиотека с над 800 печатни издания и книги на арабски и персийски език по философия, астрономия, ислямско право, риторика. Там се съхраняват и 350 тома ръкописна литература – арабска калиграфия с поезия, история, етика и музика, както и най-старият коран в България, наричан „Златният коран“- тъй като част от текста е покрит със златен варак . Той е на над 600 г. и според учени от БАН е правен за някой султан.

Еко пътеки

Еко пътека към село Равнината

Дължината на еко пътеката е 5200 м. Изходният пункт е на 7 км от град Рудозем в посока по пътя за село Равнината. Крайната й точка е подножието на връх “ Свети Тодор“. Върви се по асфалтово шосе, като по пътя има паркинг и места за отдих – беседка с камина, тоалетна, чешма и две маси с пейки.

Забележителностите по този маршрут са връх „Света Богородица“ , връх „Свети Тодор“у останки от църкви и параклис от средните векове, ферма за щрауси. Маршрутът е полегат и позволява преходи на туристи без специална подготовка, включително възрастни хора и деца.

Еко пътека към село Пловдивци

Дължината на еко пътеката е 7000 м. Изходният пункт е местността „Домузола“, под село Пловдивци, на 10 км от град Рудозем. Крайната точка е язовир „Пловдивци“. Пътеката върви по асфалтово шосе, като по пътя има места за отдих – беседка с камина, тоалетна ,чешма и две маси с пейки.

Забележителностите по този маршрут са връх „Бабина чука“ (1414 м) , границата на Република България с Република Гърция, запазени военни покрай гранични обекти от недалечното минало – телено заграждение (кльон) и старо „минно поле“. Особеностите на маршрута са, че терена е разнообразен – с редуване на полегати и стръмни участъци, което не е подходящо за туристи без добра физическа подготовка, включително възрастни хора и деца.

Еко пътека към село Мочура

Дължината на еко пътеката е 5200 м. Изходният пункт е от село Мочура, на 18 км от град Рудозем. Крайната точка на маршрута е гранична вишка на границата на Република България с Република Гърция. Върви се по асфалт до с. Коритата и по 4 км трошено каменна настилка до с. Мочура, след това се преминава и 5 км. – черен горски път (препоръчително е последните отсечки да се преминат с високо проходим автомобил). По пътя има места за отдих – беседка с камина, тоалетна ,чешма и две маси с пейки.

Забележителностите, които могат да се видят по този маршрут е границата на Република България с Република Гърция, запазени военни обекти – бивша гранична застава, телено заграждение (кльон), гранична вишка (военна наблюдателница). Маршрутът е с полегати наклони, което позволява преходи на туристи без специална подготовка, включително възрастни хора и деца.

Непосредствената близост на държавната граница изисква предварително информиране на граничната полиция чрез ТИЦ – туристически информационен център и носенето на лични карти.

Еко пътека „Кечи Кая -Козник“

Дължината на пътеката е 4300 м. Изходният пункт е на 5 км от град Рудозем и на 2 км от село Рибница. Пътеката се връща до мястото, от където сме тръгнали. Върви се по асфалтово шосе, като по пътя има места за отдих – паркинг, барбекю, беседка за отдих, тоалетна ,чешма и пет маси с пейки.

Забележителностите по този маршрут са средновековна крепост „Козник“ , скалите „Двамата братя“ , скално образувание „Главата“.

Разнообразният терен, с редуване на полегати и стръмни участъци, не е подходящ за туристи без специална подготовка, включително възрастни хора и деца

Еко пътека „Циганско градище-Съдилището“

Дължината на еко пътеката е 9500 м. Изходният пункт е на 5 км. от село Мочура. Финалът на маршрута е в местността „Съдилището“.

Върви се по асфалтово шосе до с. Коритата, след това се преминава 4 км трошено каменна настилка до с. Мочура и 5 км. – черен горски път (препоръчително е последните отсечки да се преминат с високо проходим автомобил). По пътя има 3 паркинга, барбекю, 2 беседки, 2 тоалетни, 2 чешми и 2 маси с пейки, навес, заслон.

Забележителностите по този маршрут са границата на Република България с Република Гърция, връх „Циганско Градище“, древно тракийско светилище, връх „Малкото Ченгене“. Теренът е разнообразен терен, с редуване на полегати и стръмни участъци, което не е подходящо за туристи без специална подготовка.

Чепинци

Чепинци е най-голямото село в община Рудозем и четвъртото по големина в област Смолян. Землището на селото граничи с общините Мадан и Златоград, както и с Република Гърция. То се намира на международния път Смолян – Рудозем – Чепинци – Ксанти, минаващ през прохода „Елидже“. Първоначалното селото носело името Чангърдере (Звънчевата долина или Долината на чановете), впоследствие преименувано на Чепинци. Старото име на селото идва от съществуващия в миналото, преди затварянето на границата с Гърция, поток от стада, непрекъснато огласяващи селото със звъна на чановете си. В късна есен те пътували към по–топла Гърция, а през лятото към по-хладните родопски пасища.

В исторически план са съществували тракийска крепост в местността „Селище“ до връх Янева чука, антично селище в местността „Вълчен камен“, от който период са и намерените старинни съдове в местността „Могилата“. Реалните, носени от уста на уста, исторически данни за населването на днешните територии на Чепинци датират от преди повече от 600 години, със заселването на овчари (преселници от Даръдеренско – днешен Златоград) в махала Колибките. Религията изповядвана в селото е ислям – сунитско направление.

В селото е джамията с две минарета, има и няколко месджида (малки джамии), които са предназначени за изучаване на исляма от хората.

Символи на Чепинци са чешмата-паметник „Гълъб“ – символ на мира, и джамията на селото. Архитектурният облик и множество други творчески решения са дело на местни строители след обществени консултации и възприемане от мнозинството. Джамията е с капацитет над 1 000 души. Застроената площ е 600 м2. Решението за строителство на нова джамия е взето на 02 март 1990 година. Построяването й е предшествано от разрушаването на старата джамия, издигната с помощта на заможен благодетел от село Киреччилер (южно от град Ксанти, днешна Гърция). Новата сграда е построена върху площта, където до 1944 година се намирало селското медресе. Твърде интересна особеност в архитектурата на новата джамия е промяната в традиционната функция на малките куполи, като вместо над предверието, те са разположени над галерията в голямата Т-образна молитвена зала. Освободеното място над откритото предверие е оформено като тераса с изглед към центъра на селото. Друга особеност са самото строителство на двойката минарета, е че  те са вградени и израстват от корпуса на постройката, вместо както е обичайно да бъдат долепени до нея.

В джамията има отредено специално място за библиотека, в която се съхранява най-богатата колекция от текстове на арабски и персийски език в България след тази на Института по Балканистика и Ориенталистика към Българската академия на науките. Сред книгите се намира и така нареченият „Златен Коран” – уникат от XIV век, в който с позлатени букви са изписани имената на Всевишния Аллах.В джамията на Чепинци съществува библиотека с над 800 печатни издания на арабски и персийски език. Съхраняват се и 350 тома ръкописна литература — арабска калиграфия с поезия, история, етика и музика.

Елховец

Старото име на селото е Юнус дере.  В селото живеят около 1130 човека и е второто по големина в община Рудозем след Чепинци.
В селото има основно училище, детска градина, пощенска служба, читалище и здравна служба. Край Елховец е открит средновековен некропол. Селото е излъчило депутат- Веселин Чолаков в 38-то НС.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*