Мадан

Мадан –  пътят на рудата

Мадан е планински град с население около 6500-7500 души. Разположен е в Родопите, на 30 км от град Смолян и 120 км южно от град Пловдив. Мадан е център на община с население 15 000 души. Община Мадан е разположена в югоизточната част на Западните Родопи – Жълти дял от Горноарденския район по поречието на реките Маданска, Арда и Черна. Граничи с общините Рудозем, Златоград, Неделино, Ардино, Баните и Смолян. Средната надморска височина е 700 м.

Мадан е старо рударско селище. Добива на оловна руда по тези места започва от 4-5 в. пр. Христа от тракийското племе койлалети. В старите руднични галерии са открити различни рударски принадлежности от Средновековието. Предполага се, че древното име на Мадан е Крушево, а местните жители го наричат Село. Названието „Мадан“ е от по-късен период и е свързано с рудодобива- означава рудно село.

Селището получава своето име от маданджиите – привилегирована категория работници, която се занимава с минен труд. Те владеели целия цикъл от рудодобива до производството на метала. Следи от онова време са открити в сегашните мадански квартали Шаренка, Бориева, Страшимир, Върба, Шадийца.
Най-старите руднични галерии, открити в сегашните разработки са в рудник „Сполука“. В рудници в Бориева са намерени маронейски монети, както и тасоски монети от IV-III век преди Христа. Всичко това свидетелства, че тук е добивана руда отдавна. Според различните източници залежите на руда са били използвани от траки, римляни, саксонци, немци и руснаци, които оставят свои почерци в добива на олово и цинк.

За древните поселения тук видимо говорят двата римски моста, датиращи от І хилядолетие. Според изследователите през тях е минавал път, свързващ Беломорието и Тракия.

„Агуптите, това са най-старите жители на Мадан и те самите това разправят. Много пъти съм ги питал защо ги наричат „егупте“, а те отговарят, защото техните деди и прадеди били от Египет. И още тогава работят тоя занаят – ковачеството. Хора честни, трудобюливи, от сутрин до вечер работят. От тях лъжа, кражба, не е имало. Това говоря за миналото, докато Мадан беше село и нямаше вънкашни хора“. Това казват местни жители, живяли в Маданско в началото на миналия век. Десетки сведения за този край е събрал един от водещите етнографи, родоповедът Анастас Примовски. Данните от проучването му се видни в известие на етнографския институт от 1955 г. Отседналите от векове в Среднородопско цигани, които се занимават с ковачество се наричали агупти. Самите агупти свързват упорито своя произход с някакви преселени като роби египтяни още през римско време и във връзка с обработка на металите, главно добиване на олово и желязо, се казва в изследването на Примовски.

В родопско е разпространено преданието, че агуптите са доведени от Египет от римляните, за да обработват рудите в Мадан и другаде в Родопите. Другото предание е, че по този край агуптите са доведени първоначално от Египет като войници, а после са се установили в Маданско като работници в рудните находища.  По сведения от стари хора, в Мадан към 1850 г. имало доста развита индустрия, сочи изследването. Около 150 били чарковите работилници карани с водна енергия. В тях се изработвали пушки, ножове, мотики, лопати, гвоздеи, звънци и различни сечива. Своята ковачница агуптите наричали „кузня“. Това била бедна колиба построена направо на земята, като обикновено стените й били от плет измазан с кал, а покривът направен от дъски и покрит със слама и каменни плочи.

От тази индустрия сега са останали само спомени. До към 1933 г. с нея се занимавала само една фамилия, сочи изследването. Агуптите обаче останали в сърцата на хората като достойни хора. Местните ги описвали пред Примовски като много религиозни и крайно бедни, трудолюбиви и честни хора. Заради тежкия живот, умирали рано.Продавали произведеното от тях много евтино. Имало време, когато на тях се разчитало да снабдяват със земеделски и други сечива не само родопския край, но и цялата Тракийска равнина, посочва в изследването си Примовски. Сега за „агупти“ – те се знае, че има техни наследници тук-там пръснати по родопски села, но те вече не се занимават с основния поминък на дедите си – ковачеството.  Този занаят е последван от бурното развитие на рудодобива.

В по-ново време пръв изследовател на местните мини е френския геолог Ами Буе, който описва залежите. В началото на 20-ти век първия български геолог Георги Бончев преминава по тези места, събира минерални образци и описва някои от находищата.

През 1915 година инж. Атанас Савов, командир на полк, заедно със своя адютант пистеля Антон Страшимиров, на път за Гърция, спрели в местността Свети Георги, до днешното село Страшимир и авторът на „Хоро“ възкликнал, че в тези земи има несметни рудни богатства.

Село Страшимир носи името на писателя, защото се е основало след усета на писателя за богатствата под земята. След войната Савов се връща и основава акционерното дружество „Български метал“ и през 1927 година построява флотационна фабрика с немски машини. По онова време и по-късно през Втората световна война мините се копаят масово, заради нуждата от метал в цяла Европа.

Години наред Мадан е бил един от икономически най-развитите градове, благодарение на оловно-цинковото производство. Основен двигател на това развитие е „Горубсо“.

Преди това залежите в Мадан и рудниците около него са експлоатирани от българо-немското дружество „Гранитоид“, което построява и въжената линия от Бориева до Кърджали.

През периода на социализма Мадан е градът с най-висока средна работна заплата в страната. През това време е построен 100 % от обществения жилищен фонд и всички обществени сгради.

Построена и пусната е най-голямата болница в района – МБАЛ „Проф. д-р Константин Чилов“, двете средни училища и големи промишлени предприятия като“Минстрой-Родопи“, „Механичен завод“ , заводите за производство на лепила и каучук. В последните години се развива шивашката промишленост. Най-голям инвеститор на територията на град Мадан в този сектор е австрийската компания Sportalm, а местния голям инвеститор е „Омелия“. Сега Мадан е на главния път от Пловдив през Пампорово и Смолян, към Кърджали и Златоград, където през новия пункт през границата се стига до Бяло море.

Кръстопътното положение на Мадан, подземните богатства, горите наоколо, близостта му до Бяло море са привличали завоеватели. Всички са оставяли своя отпечатък върху историята на този край.

Най-многобройни и трайни са следите от българската култура. И днес има останки от древни храмове –Бучовския манастир, параклисите „Свети Костадин“ и „Света Сряда“, намиращи се точно в средата на града, където се сливат Малка и Голяма река. Под бърдото там била старата джамия на селището, разрушена през 1960 г.


Това не пречи да съжителстват в мир християнството и исляма. Има построени 3 джамии и православен храм „Свети Георги Победоносец“. Храмът е малък по размери, с уникална архитектура и е богато изографисан.

Централната джамия е с капацитет над 1600 души и една от най-големите в България. Към джамията има училище за хафъзи.

Общината сега има 44 селища и 18 кметства.

Според едно обяснение пръснатите из околностите селища, доста на брой спрямо общата територия на общината се дължи на на маданци, търсещи спасение от нападенията на Мехмед Синап. Има и друга версия, че в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век Мадан е обхванат от чума и хората се принудили да бягат в околностите.

Природни феномени

Природно-релефното разнообразие на територията на общината не е значително, но пък е достатъчно, за да бъде обект на туризъм, който разкрива тайни и от под земята. В релефното разнообразие на общината са включени природните феномени, ждрело, скални образувания, долини, пещери, открити ерозионни форми, дерета.

Конската глава

намира се между разклона на река Черна и село Ляска. Феноменът представлява кон, изправил се на задните си крака и се намира на десния бряг на река Арда. Заради популярността на образуванието, което е обвито и от множество легенди и митове, през главата на коня минава една от най-дългите еко-пътеки в района на Мадан. Около нея са изградени и беседки за отдих и барбекю.

Алпийски скат „Бабата“

намира се край село Шаренка. Представлява скален масив с малка пещера и стара дъбова гора, подходящ за туристи и алпинисти, природолюбители и гъбари. В пещерата в скалния масив са открити парчета керамика от различни епохи. Скалния масив разполага с подходящо място за бивак на туристите. Следвайки пътеката по скалния масив се стига до „Тракийски рудник“,  в който са открити примитивни сечива за добив на руда и глинени лампи. В близост е и скалата „Римпапа“ с височина 50м, наподобяваща човек с наметало. Подходяща е за скално катерене. Зад гърба на скалата има останки на древно селище, в които са открити следи от глинен водопровод.

Пещера „Шаренка“

тя е кръстена на махалата в съседство. По размери е около 300-400 кв.м, като има и все още непроучени разклонения. До нея може да се стигне по асфалтов път около 3 км или 300м пеш по планинска пътека. В непосредствена близост до входа има изградена дървена беседка с чешма, а в каньона насреща има водопад.
Установено, е че пещерата е използванa като дом от траките през късно-желязната и през римската епоха – от 6 век пр. Хр. до 6 в. след Хр. Уникалното за пещерата, е че освен като дом, обитаващите я, сая използвали за рудодобив. Според археолози, това е първият доказан случай, в който освен като местообитание, пещера се използва и за рудник. Освен като дом и рудник, в пещерата се е извършвало и самото претопяване на рудата, предимно оловно-цинкова. Разкрита е и една пукнатина, която е служила за естествена вентилация, което е позволявало претопяването.
Чрез проект на общината пещерата е превърната и в уникален и единствен пещерен музей в България. В нетрадиционния музей са обособени три посетителски къта, които пресъздават сцени от бита и от добиването на руда от времето, когато пещерата е била обитавана от заможен тракийски род.

В експозицията са използвани специално изработени манекени и оръдия на труда. Съдовете са от Желязната ера и от края на Средните векове. Те са възстановени въз основа на намерени и изпочупени парчета. В облагородената пещера има разположени 10 манекена в човешки размери – на тракийски войн, на рудари и тракийско семейство, облечени в дрехи от онова време. Те представят живота на древните обитатели, извличането на руда от стените на пещерата и как след това траките са е претопявали, за да извличат метали.

Триъгълната пещера

Името й идва от триъгълната форма на входа й. Разположена е в приземието на скалното светилище Гъбата и е сравнително малка на площ – около 30кв.м. Скалния феномен Гъбата представлява отвесна скала висока около 30 м. Завършва с леко наклонена на изток площадка, върху която са изкопани култови ямички и басейнчета с каналчета за изтичане на течности. Впечатляващ е факта , че в басейнчетата е открита фрагментирана керамика от късножелязната епоха до Късната Античност включително. Това се обяснява с трудния достъп до свещенното място. До него се стига само от северозапад.

Кристална зала

Тя се намира в центъра на Мадан. В нея са събрани 581 кристала – всичко, що го има в земните недра. Направена е през 1984 г. И до днес експонатите се увеличават. Местния музей е член на Международната асоциация на минероложките музеи. Един американски сенатор, минал по тия земи, рекъл: „Що ви е рудодобив. Аз ако имам това, ще продавам само кристалите!“.

Повечето кристиалните форми на галенита и сфалерита са уникални. На свободния пазар къс сфалерит стига до 1000 евро. Някои по-редки минерали струват до 5 хил.евро къса. От години местните миньори припечелват по някой лев от търговия с открити от тях минерали по време на работа, въпреки строгия контрол.
В кристалната зала, за която има стотици отзиви в книга, голяма част от които на чужденци, могат да се видят значителни по размери кубове и кубооктаедри на галенита. Сфалеритът, чието име идва от гръцката дума „sfalera“ и означава лъжлив, измамлив, е в няколко разновидности.

В музея има редки разновидности на кварца, калцита и разновидностите му- виолетов аметист,черен морион и опушен кварц, на ахата,халкопирита, марматита и други минерали.

Маршрути

Седем екопътеки в района на Мадан водят до интересни скали, рудници, пещери, стари букови и дъбови гори, панорамни гледки и хижи. В околността има няколко ловни участъци и хижи стопанисвани от местните ловци.  Съществуват и няколко малки, много стари мраморни пещери, населявани в древността от хора. Могат да наблюдават няколко вида прилепи, скорпиони и др.

Местността Гъбата е скален масив с малка пещера, в която са открити парчета керамика от различни епохи. Следвайки пътеката, по скалния масив се стига до Тракийския рудник, в който са открити примитивни сечива за добив на руда и глинени лампи. В близост е и скалата Римпапа, висока 50 м, наподобяваща човек с наметало. Подходяща е за скално катерене. Зад нея има останки от древно селище, в които са открити следи от глинен водопровод.

Местността Кичикая представлява прабългарска крепост, завзета по-късно от римляните. Запазени са стари каменни зидове от сгради и от крепостната стена. Напълно запазен е и кладенецът, издълбан 9 м надолу в скалата.

В местността Бабата старият рудник е изсечен в самата скала от руски геолози през 50-те години на миналия век.

28 км маршрут по билото на планината между хижа ”Рай” и хижа ”Въртоля” е подходящ за мото и вело туризъм, състезания или панорамна разходка. Редица атрактивни скални масиви са подходящи за начинаещи и опитни алпинисти.

Красиви къщи за гости са разпръснати из околността и са готови да приемат посетители от всяко кътче на света.

В района на Мадан може да преспите в 3 хотела в града с 44 стаи и две хижи в околността с  45 легла.

Община Мадан разполага с шест детски заведения, шест основни, две средни общообразователни училища и една професионална гимназия.

В общината има две по големи села Върбина и Средногорци.

Върбина

 

Върбина е разположено на 18 км северозападно от общинския център. Старите му имена са Союнджик, Сойчук. Населението на Върбина е от 1046 жители. Традиционните за Родопите производства — ръчно тъкане на халища, козяци и торби на хоризонтален и вертикален стан, наследен от траки и славяни, ръчната изработка на бродирани терлици и чорапи с великолепни шарки и богати оранаменти все още се практикуват от местното население.

През годината най-значимите от празниците тук са курбан байрям, рамазан байрям и 24 май – Ден на славянската писменост и култура и патронен празник на училището в селото – СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, който се празнува в двора на училището.

Селото има певческата група за автентичен фолклор към НЧ „Бр. Шукеров“, която го представя достойно на множество местни и национални събори. Библиотеката към читалището е с над 10 000 тома литература.

Средногорци

Средногорци се намира на разклона преди град Мадан на влиза по пътя от Смолян. Старото име на селото е Топуклу. Населението му е от 968 жители.

Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров”, с. Средногорци, общ. Мадан е създадено през далечната 1950 година, като група работници от флотационната фабрика сформират първата битова група с ръководител Георги Драгнев.

Към читалището има детска битова група, група за модерен балет, хип-хоп,гайдарска школа и състав на обичаите. Както и във Върбина, библиотеката на читалището е с над 10 хиляди тома литература.

Край селото има два ВЕЦ и първия в Родопите соларен парк.Мощността на съоръжението, което е разположено върху 1,5 декара е 45 киловата на час. Оборудването е от фирмата „Шарп“. Собственост е на Димитър Станчев, тв продуцент.

 

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*