Златоград

Златоград – духът на Възраждането

Най-южният ни град – Златоград посреща туристите с възрожденска атмосфера от времето на „Чичовци“. Родопският град е на 160 км от Пловдив и е известен като твърдината на Делю войвода, за който народна песен лети с гласа на Валя Балканска в Космоса. От няколко години Златоград е неизменна туристическа дестинация, за всички които обичат места като „Етъра“, казват туроператорите. В градчето един цял квартал с близо 100 реставрирани паметници на културата – къщи и десетки работилници е възстановен както през Възраждането. Къщите са уникални в съчетанието на архитектурни елементи от тази част на Родопите и Ксантийско.

Някога Златоград се е наричал Беловидово – заради ослепително белите му къщи. Варосани са зидовете, които ограждат всички старовремски къщи, бели са стените им и стаите.

Комплексът всъщност е най-големия архитектурен резерват в Родопите. В калдъръмения пояс на дюкянчетата човек може да се върне във времето.

Градът е най-прочут с Делю Хайдутин. Кой не знае за Делю хайдутин? В красивия Златоград не може да не минете покрай родната му къща, покрай предполагаемото му лобно място и покрай  паметника с неговия лик, издигащ се като символ в центъра на града.

 Историко-етнографската експозиция е подредена в архитектурен ансамбъл от втората половина на 19 век, който носи името на някогашните си стопани – „Александрови къщи“. В музея има предмети от тракийско погребение от късната бронзова епоха, намерено близо до Златоград. Във всяка една работилница в квартала пък има сбирка с уникати. Обиколката по дюкянчетата започва от терзийската работилница, където шият народни носии, които все повече се търсят и от чужденци. В дюкянчето са подредени отколешни снимки, представящи историята на местния шивашки занаят, а под тях и колекция от старовремски ютии, сред които има сбирка на шевни машини „Сингер“ от преди 140 години, та до днес. Майсторките правят народни носии от всички краища на България и сувенири от естествени материали. Според украсата и стила цялостно народно облекло от главата до петите варира между 150 и 750 лв. Носиите се украсяват ръчно. На месец в работилницата правят средно 20 комплекта.

Отделно се правят десетки ризи и горно облекло със стилизирани фолклорни елементи. Терзийската работилница е може би единствената в България, в която ръчно се изработват орнаменти от гайтани за народните носии и се бродира на над 130-годишна крачна машина ДКОРНЕЛИФ“. В съседната гайтанджийска работилница ще ви посветят в особеностите на правенето на гайтани на машини от първите десетилетия на 19 век. В златарската работилница освен да ви направят бижу, могат да ви разкажат и за подредената в дюкянчето експозиция на руди и кристали, добивани в мините на Златоградско, и за подредените ювелирни произведения от Средните Родопи с различно предназначение. В дърворезбарската работилница можете да видите голяма колекция от причудливи инструменти и творби, изработени чрез различни техники. Майсторите станаха известни с това, че правят дървени яйца „ала Фаберже“.

Като емблема на Родопите обаче не може да не си тръгнете с чанове от сарашката работилница, както по традиция правят всички туристи. Чановете се продават за от 1.50 лв. до 35 лв. 55- годишният майстор до отварянето на комплекса бил тапицер по професия. Сега е доволен от ежедневието си в дюкянчето. В работилницата му са представени три разновидности на занаята изработване на ездитни седла и товарни седла – самари; хамутчийството, което е изработване на ремъчните принадлежности за впрягане на коне, магарета, мулета и камили, като юзди, оглавници, хамути и др., и тапицерството – обшиване на седлата с подплънки от слама и вълна.

В ножарската работилница ще ви разкажат за това как са стигнали до нас хладните оръжия и историческите им особености, особено в последните две столетия. Туристите най-много се удивляват на сувенирните ножове направени от кози рог, както в едноименния филм. В Златоград започнали да ги майсторят през 2004 г, когато получили поръчка да направят кози рогове за отбора ни по българско кемпо, чиито основател Велин Хаджолов е златоградчанин. Туристи обаче проявявали огромен интерес към козите рогове и ножарите ги правят и за тях. Изработват ги с дървени дръжки. Един кози рог струва около 30 лв. Страховитите завити рогове напомнят за минали времена, когато на дедите ни е било забранено да носят ножове, разказват на туристите златоградчани. В работилницата могат да се видят уникални ятагани, каракулаци, сбирка от саби – като история на хладното оръжие.

Ако искате да направите нещо сами, ви дават тази възможност в грънчарската работилница. За изработения от глина предмет гостите получават специален паметен сертификат. Още две работилници тъкачната и медникарската, които в момента се преустройват, привличат с години туристи в етнографския комплекс на Златоград. Водните съоръжения от преди повече от век – валявица (дъща), тепавица, и воденица-караджейка представя на туристите воденичаря Стефан Вунцов. Това е и най-атрактивният обект в комплекса. Съоръженията са включени в обща водно-двигателна система и се помещават във Вунцовата воденица. Караджейката мели и днес, както и в миналото. От нейното царевично брашно се правят всички специалитети на комплекса.

Това, което не е за изпускане в ареалния комплекс, е разположеното в неговато начало кафене „Стария град“. Тук можете да опитате чаша въртяно кафе, приготвено върху нагорещен пясък и поднесено със специален ритуал, включващ въртене на подноса.

Рецептата на приготвянето на напитката и чалъмът, заради който не се разлива при въртенете, си остават неразгадана семейна тайна.

За хора с исторически интерес би паснал Музея на просветното дело, с който местните се гордеят, че е уникален в България. Той се помещава в двора на църквата „Св. Георги Победоносец“, като експозицията е подредена в двуетажната сграда на взаимното училище, построено през 1852 г. с дарения от златоградчани. В него могат да се видят автентичните класна и учителска стаи, както и жилището на учителя. По взаимоспомагателния метод в училището се учело от 1 до 4 клас, като първоначално се преподавало на гръцки език.

В Златоград се е намирало и едно от първите килийни училища в Родопите, което било в двора на над 170-годишната вкопана в земята църква „Успение на Пресвета Богородица“, която и днес може да се разглежда. Атракция е и Музея на свещарството. В него са изложени тракийски кандилабри от 5 в. пр. Хр. , глинени римски светилници,бронзови калъпи за леене на свещи и други любопитни приспособления на древните , изобретени в търсене на светлината. „Подобен музей няма по света“, заяви проф. Николай Овчаров, който заедно с проф.Иван Маразов откриха сбирката. Най-древния експонат е глинена двуфитилна лампа с лика на Атина Палада от 4 в.преди Христа. Посетителите на музея могат да видят съдове за отливане и калъпи за свещи от римско време, както и такива от по-ново време. Годишно градът на Делю войвода се посещава от над 50 хил. туристи.

Златоград разполага с над 400 легла, като голяма част са в ареалния комплекс. Цените на нощувка варират от около 30 лв., според екстрите. В тризвездната „Пачиловска къща“ има 8 двойни стаи, „Коручева къща“ е с 4 стаи, чардаци, механа, просторен двор с чешма – любимо място на хлапетата на туристите. В „Александровите къщи“ има 17 двойни стаи, със всички луксове на съвремието, включително и луксозен хидромасажен панел в санитарните възли. Комплексът има и спа-център с тангентор, сауна, парна баня и джакузи. Рехабилитатори правят масажи и ароматотерапия. Комплексът е с външен басейн и двуетажен ресторант – винарна. В хотел „Гребенци“, който е в новата част на Златоград има 19 стаи и 3 апартамента. Кулинарните особености на региона могат да се пробват в механите гостилници „Беловидово“ и „При Воденицата“, където ще ви направят качамак от прясно смляно брашно. Атракции за туристите са обектите за риболовен туризъм на комплекса, които са на три водоема и по реката извън Златоград. Базата за отдих „Ягнево“ е в красива местност на 10 км. от Златоград, с изглед към връх Гюмюрджински снежник. Тя е с изкуствено езеро зарибено с шаран и пъстърва, бистро и 4 вили с по две стаи. В непосредствена близост се намират древни тракийски светилища и скални феномени.

От няколко години най-голямата атракция като събитие е Празника на златоградското чеверме. И тази година на 7 май изкусителен аромат ще изпълва Златния град, а звукът на гайдите ще събуди планината. За поредна година сръчни майстори ще завъртят наведнъж повече от 150 чевермета, а истинската златоградска трапеза отново ще бъде едно своеобразно кулинарно изкушение.

 

Най-южният ни град има и още прекрасни празници – Делювите празници в възстановката на пазарен ден от Възраждането, Стара Марта, Трифониада, Балканска скариада и много други поводи за радост за туристите.

Златоград е първата погранична община, която е оборудвана с безплатен безжичен интернет по съвместна инициатива на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Международния съюз по далекосъобщенията. Зоната за свободен достъп до световната мрежа обхваща около 20 декара.

Общината от няколко години работи за каузата да се докара топлата минерална вода от находището в с. Ерма река. Водата вече е изкарана със сондаж над земята и предстои прокарването й до града, с което Златоград ще стане перла и на спа туризма.

 

 

На любителите на планината и на историята от комплекса предлагат туристически обиколки и маршрути до природни забележителности в района, с екскурзовод и планински водачи. Едни от интересните места в близост до града са местността „Белите камъни“ край село Старцево, където е най-голямото светилище на бога Слънце, както и религиозното средище „Кръстата гора“.. Интересни са и природните феномени „Крокодила“,“Каменната гъба“, „Лъвската глава“, „Слона“, „Купата сено“, „Динозавъра“ и „Моржа“, които се намират в долината на река Върбица, на около 13-16 км от Златоград. Яздене на щраус и омлет от щраусово яйце пък ще ви предложи фермерът Красимир Кардашев в щраусовата ферма в Старцево. Освен с множеството туристически обекти отскоро най-южния град е известен и с близостта си до Егейско море.

Едва на 6 км при село Термес се намира единственото светилище на персийския бог Митра в Родопите. Открито е през 1915 година от археолога Богдан Филов, то досега е било известно на учените само от негови писмени сведения. После на юг, през планината, минавайки покрай красиви речни серпентини, пътят отвежда до град Ксанти. В него има много добре запазени стари къщи, добре съхранена византийска крепостна на хълма, етнографски музей. Край града минава магистралата „Виа Игнатия“, свързваща Истанбул с Адриатика, на 50 км на запад може да се стигне до Кавала (и остров Тасос). На изток, пак на 50-ина километра, е град Комотини. А право на юг, само на 15 км, е селцето Авдира – наследник на един от най-важните древногръцки градове по северните егейски брегове, основан в 7 век преди Христа. Сега там има голям музей, пазещ намерени тук археологически находки, включително много златни и сребърни предмети.

От Златоград предлагат и ваучъри с превоз и храна до плажовете в южната ни съседка.

ТИЙМБИЛДИНГ В ЗЛАТОГРАД

Етнографски ареален комплекс Златоград Ви предоставя възможност и за тиймбилдинг. Излизайки от ежедневието и попадайки в игрите колективите се сплотяват, а всеки може да прояви индивидуалните си качества и да покаже на какво е способен извън работата. Инфраструктурата и мекият климат на града (през есенните и зимни месеци) благоприятстват осъществяването на подготвените от нас програми както на открито, така и на закрито.

Брой участници: От 10 до 50 участници

Комплексът предлага и допълнителни програми:

I. Състезание „Игри от преди 100 години“

II. „Урок по народни танци“

III. Логически задачи, филми, игри

IV. Състезание-трибой по стрелба с лък, въздушна пушка и прашка

Културен туризъм

Обиколката на културно-историческите обекти в  Етнографския комплекс започва обикновено от историко-етнографската музейна експозиция.
Тя се помещава в къща – архитектурен паметник на културата, принадлежала някога на Александър Чанов – заможен производител на аби и търговец на тютюн. Музеят е в общ двор с механа „Беловидово“ като двете сгради са свързани посредством топла връзка и представляват своеобразен архитектурен ансамбъл от втората половина на ХІХ век.

В залите му са експонирани археологически находки от Златоградския етнокултурен ареал. Те са от четири исторически епохи Траките (първото исторически засвидетелствано население по нашите земи) – от второто хилядолетие пр. Хр. до завладяването на тракийските южнодунавски земи през 45 г. след н. е. от Римската империя;
Римското владичество – от средата на І век от н. е. до края на ІV век;
Ранна Византия – от края на ІV век до образуването на Българската държава през втората половина на VІІ в. (681 г.)
Българската държава – от създаването и до нейното падане под османско владичество (681 – 1396 г.).
Една от залите е място посветено на двата традиционни поминъка на българите: земеделие и скотовъдство (главно овцевъдство и козевъдство). Представени са: сечива за ръчна обработка на почвата, както и образци от основни земеделски култури, отглеждани в Златоградско. Както и традиционни оръдия на труда и съдове за млекопреработка, както и предмети свързани с бита и отдиха на скотовъдите.
Във втората част на залата се намират традиционни уреди и съдове за първоначално подготвяне на храни (хромел, чутура и подобни).

С особено висока стойност е колекцията на традиционно облекло от Златоград и Златоградско.

Много силно впечатление правят женските празнични носии, между които се отличава уникалната еднопрестилчена носия – образец на най-стария тип женско облекло (в неговото историческо развитие, употребявано спорадично и до днес).
Вторият етаж на музея се състои от просторен салон, две стаи и кьошк. В салона – в отделни витрини – са подредени характерни за Средните Родопи накити и обреден реквизит с местни особености. Естествено преобладават женските украшения.
Единствено тук – в българска музейна сбирка – може да се види традиционна шапка от женска носия с пълен набор от метални украси към нея. Особено се запомня представителният накит „муска с калеми“.

Истинско възхищение предизвиква великолепното умение и вроден художествен усет на българските жени, проявено при изготвянето на обичайния невестин чеиз („руба“, „спап“).

Представено е и остроумно изработено пано от традиционни женски чорапи, чиито комбинирани многоцветни компоненти се смята, че притежават древна магическа символика.

Монтиран е  и отвесен стан за големи постелки и завивки (изработени от вълна и козя козина). Този стан е най-стар като тип в историята на тъкачеството въобще. И отново трябва да се изтъкне, че подобен музеен експонат няма другаде в България. Той може да се наблюдава „на живо“ само тук!

Във втората стая е пресъздадена традиционната за Златоград обстановка през втората половина на ХІХ и началото на ХХ век.

Внушителна археологическа сбирка откриха официално на 21 ноември 2015 година в Златоград.Всички експонати са събирани повече от 15 години от предприемача Александър Митушев, създател на Етнографския ареален комплекс на най-южния ни град. Успях да ги опазя, така че да не бъдат изнасяни в чужбина, каза Митушев. Осем са новите експозиции в музея, като шест от тях са археологически. Изложени са бойно снаряжение и оръжия, накити и традиционни носии за региона. Част от експозицията са уникални фалшификати на ценни артефакти, реплика на древните оригинали.

Откриването на музейната сбирка уважиха проф. Николай Овчаров, проф. Иван Маразов и проф. Валентин Петньов. Проф. Николай Овчаров представи един от най-интересните експонати от късната бронзова епоха – тринога с въртяща се птича гава и очи от корнеол. „Тази тринога няма аналогия. Според най-добрия ни специалист на късната бронзова епоха доц. Красимир Лещаков фигурката е от 15-11 в. преди н.е. Специалистите не са виждали друга такава в света. Това е предмет за гадаене. Явно че това са били едни тайнствени култове, може би с такива неща са гадаели пред стените на Троя, кой ще спечели“, каза Овчаров. Фигурката е намерена от местни хора в района на Ягнево и е откупена Митушев преди години.

Сред представените фалшификати на предмети от най-древни периоди пък е много сполучлива лампа под формата на женска фигура, символизираща раждането на природата, в която вътре обаче е открит подписа на съвремения автор.

Атрактивно за посетителите стана веднага и изложеното въоръжение.“Тук има предмети, които сред много важните за изучаването на тракийската култура. Много сполучливи са направените реконструкции на въоръжението, които ще играят голяма роля в образованието“, каза проф. Иван Маразов.

Етнографски музей
работно време: всеки ден от 9.00 до 17.30
за групи: организирано, превод
телефон: 03071/ 41 66, 25 88, 03071/ 25 17

***

Попълнение в броеницата за ценители в комплекса е музеен кът „Свещоливница” в Старата църква „Св. Успение Богородично” в Златоград.

Всъщност става въпрос за Килийното училище от 1832 г. в двора на църквата. Тук е изложена в голям формат и много интересна карта на българското землище, вероятно за времето 1915-1919 г., когато Беломорската област с Южните Родопи включително, отново е в границите на българската държава. На нея са отбелязани както центровете, където се е развивало свещолеенето – Деридере, Ксанти, Кавала, Гюмюрджина, но са изписани с оригиналните им названия всички селища и местности на юг от Златоград до Бяло море.

Несъмнен интерес представлява и оригинален ръкописен документ, датиран 1908 г.

Музейната сбирка в Старата църква е осъществена с финансовото съдействие на златоградската фирма „Бултекс”, стопанисваща обектите в Стария град.

„Не е случайно, че при храма „Св. Богородица” в Златоград килийното училище е в една сграда със свещоливницата. – каза проф. Маразов. – Две огнища на светлина – на познанието и богопочитанието, се сливат в едно…”.

***

Музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи“.
работно време: всеки ден , за групи: организирано, превод
телефон: 03071/ 25 51, 03071/ 24 18

Музейната сбирка е открита в Златоград през 1978 година и е втората по рода си в страната след Априловската гимназия в Габрово. В музея могат да се видят запазени до днес класна, учителска и битова стая на учителя, може да се потопите в просветителския дух и атмосфера на Възраждането.

Разположената тук музейна сбирка разказва за развитие на образованието и видните народни будители – Яков Змейкович, Ангел Киряков, Тодор Крушовалиев, Златка Димитрова и други.

Експозицията показва нагледно как учениците се обучавали, използвайки заимноучителния метод: по-големите ученици обучавали по-малките. Децата се учели да четат, пишат, изучавали граматика, история и ботаника. Учебните помагала и учебници се набавяли от пловдивски книжари от печатната база в гр. Солун. В класната стая са представени пясъчници, восъчници, мастилници, карти, сметало и пръчка послушанка. Един от първите учебници в златоградското училище е Неофитовото евангелие издадено през 1859г. В Лондон. Просветителят Ангел Киряков го е използвал тайно от гръцките духовници, за да учи будните златоградски деца да пишат и четат на български език, а не на гръцки.

През 1855 г. Ангел Киряков, който е бил един от първите учители в Златоград, участва в работата на голямата учителска конференция в Пловдив, на която се решава да се въведе официално преподаване на български език в училищата. Въпреки трудностите златоградските учители решително остоявали българските интереси и очертали пътя на едно наистина светско училище. Такова то станало след 1880г. По времето на Яков Змейкович (1740 – 1813г.). Той е роден в с. Вруток, Скопско, в семейство на български земеделци. В Златоград се установява през 1880г. Идва тук със задачата да укрепва българския национален дух в училището, да засилва влиянието му в културния напредък и обществения живот на златоградчани. Отстранява турския и гръцкия език от преподаването. Въвежда тържествени беседи, започва да се чества 24 май, създадено е слято девическо училище с учителка Злата Димитрова от Одрин. Просветното дело в Златоград е свързано с имената на видните народни будители оставили светла диря в паметта на града – Яков Змейкович, Ангел Киряков, Тодор Крушовалиев, Злата Димитрова, София Маркова. Освен просветители тези възрожденци дават всичко от себе си за свободата и пробуждането на родния край.

Част от учителския колектив във Взаимното училище са членове на ВМРО и участници в национално – освободителното движение – Кирчо Малашев, Никола Хаджиангелов, Иван Садръзанов, София Маркова, Илия Хаджидончев и Костадин Александров.

На втория кат(етаж) на чардака се намира т.нар. „миндерлък“ – тук е битовия кът във Взаимното училище. Тук учителите са се отморявали, а от чардака са следели за дисциплината на учениците, които в обедната почивка играели на двора. С камбанен звън ги събирали за час. На чардака също така се намират автентични ръчно изработени мебели. В жилището на учителя може да се види възрожденска уредба на стая. Стените са застлани с местни тъкани килими, изработени от козина.

***

Музейна сбирка на съобщенията
работно време: всеки ден от 9.00 до 17.00
за групи: организирано, превод
телефон: 03071/24 86

Тя е единствената в България. Музеят е обявен през 1987 година и се намира под управлението на Български пощи. Експозицията е разположена на 200 кв.м в реставрирана къща в ЕАК, обявена за паметник на културата. Съдържа много богат снимков материал и документи, касаещи историята и поминъка на града от създаването на първата българска поща. Има над 300 музейни единици: марки, стари телефонни и телеграфни апарати, фотоси, морзови апарати, кантари, ръчни пощенски теглилки, ведомост за заплати от 1913 г., пощенски трактове. Включва и документи, богат библиотечен архив, фотоархив.

Пощенският музей приема туристически и местни групи, работи и като редовна пощенска станция, която извършва всички видове услуги.

***

Музейната сбирка към църквата „Св. Атанас“ в село Старцево съществува отскоро. Храмът „Свети Атанасий Велики“ е открит и осветен през 1998 година от Пловдивския митрополит Арсений. Освен храма църковният ансамбъл включва още магазин, музей и жилище за свещеника на обща площ 250 кв.м. Три икони са дар от НИМ, както и уникалната камбана, принадлежала на Гложенския манастир. Иконостасът е дело на тревненски майстори, а 37-те икони – на софийското семейство Лазаров и Сарова. В музея на християнството са изложени кръст, кандило и икона, намерени при ремонта на джамията в селото през 1916 г. Експонирани са още монети, глинени съдове от тракийския период.

***

От Етнографския Ареален комплекс в Златоград тръгват и редица маршрути до интересни места в района:

Тракийско светилище „Белите камъни” на 12 км от Златоград.

Крепост „Устра” – отстои на 25 км от града.

С автомобил стигате до с. Устрен, по пътя за с. Лебед, след 500 м се отклонявате в дясно, откъдето започва пешеходният маршрут. Посещава се тракийска и средновековна крепост. Пътят е маркиран и е с продължителност 1 час.
„Дяволският мост” при Ардино – на 40 км от Златоград.
Златоград – „Перперикон” – 82 км.
Златоград – „Татул” – 80 км.
Златоград – пещера „Утробата” – 86 км.
Златоград – пещера „Ухловица” – изворите на река Арда – 85 км.
Минава се през гр.Рудозем, с. Смилян, с. Могилица /”Агушеви конаци”/, с. Малка Арда. Пешеходният маршрут започва от махала „Билянска” до връх Арда и изворите на р. Арда.
Пътят е маркиран. Продължителност – 1ч. 30 мин.
Златоград – пещера „Дяволското гърло” – „Ягодинска пещера” – 90 км.

Медолечение

Съчетание на полезното с приятното

Маршрут от Златоград до „Пчелин”;

Тръгването е от Етнографския ареален комплекс. Посещава се действащ пчелин със 70 кошера. Можете да опитате екологично чисти мед и пчелни продукти и да се насладите на панорамна гледка на Златоград.

Медът е използван като храна още от пещерните хора, а пчели са отглеждани и в древния Египет. Още древните установяват, че освен хранителни качества медът притежава и ценни лечебни свойства. Има висока хранителна стойност и съдържа бързо разграждащи се естествени захари. Това го превръща в едно отлично средство за подсилване на организма. Консумацията на мед повишава способността за концентрация и координация на човека.

“ Медът подкрепва душата , подпомага смилането на храната , възбужда апетита, придава бодрост, изостря разума, възстановява паметта!“, е мисъл на Авицена.

Пешеходни маршрути

1. Град Златоград – „Рупите”
Тръгва се от Етнографския ареален комплекс в Златоград. Пътят минава покрай живописната долина на р. Върбица и р. Козарска. Посещава се пещера „Рупите”. По пътя можете да утолите жаждата си на врис „Пирийца” , построен 1933 г.

2. Връх „Света Неделя“

Маршрутът е маркиран. Дължината му е 30 мин.; 50лв. /водач;
Тръгва се от Златоград, минава се през връх „ Св. Неделя” – с. Пресока и обратно се пристига в Златоград.
Тръгва се от механа „Воденицата”. Пътеката минава през местността „Тъмната гора”, /стара кестенова гора/ и се стига до връх „Света Неделя”. Можете да посетите параклиса „Света Неделя”, построен 1916 г. от златоградчани върху руините на манастирска крепост, разрушена при падането на тези земи под турско робство. В параклиса се съхранява питос оцелял в стените на крепостта и легендата за разрушаването на манастира. Обратният път ни води през с. Пресока и „Балалитска река”. Ако имате желание, можете да видите оцелял 200-годишен дъб. Маршрутът приключва при училище „Антим І”.

4. Връх „Света Екатерина“
Маршрутът е маркиран. Дължината му е 3ч. 30 мин.; 50 лв/водач; Тръгва се от Златоград,  минава се през връх „Света Екатерина” – връх „Косора” – язовир „Златоград“ и прехода приключва отново в Златоград;

5. Панорамна разходка над града

Начало на маршрута – хостел „Гребенци” в Златоград. Първата спирка е при местността „Света Екатерина”, носеща името на съществувалия някога тук параклис. Сега вярващите могат да си запалят свещ на пригодено за целта място. По билото на планината се стига до връх „Косора”, от който се вижда целия регион. Пътят се спуска към язовир „Златоград”. Дължината на маршрута е 3 часа.
МАРШРУТИ С НАЧАЛЕН ПУНКТ РИБОЛОВНА БАЗА „ЯГНЕВО”

1. Риболовна база Ягнево – Серен извор – Скален култов комплекс, връщане в риболовната база, водач;
Движейки се по леко пресечен терен можете да видите причудливи скални образувания и научите интересни легенди за тях. На култовия комплекс ще видите скални всичания /култови ями, басейни, шарапани- скални винарни/, на които местните племена преди хиляди години извършвали обредни действия. Времетраене – 2 часа;
2. Риболовна база „Ягнево“ – Дяволският камък – Археологическа пътека – връщане в риболовната база;
Сред интересни природни пейзажи ще видите светилища, жертвеници, шарапани – скални винарни, гробници и други скални образувания. Времетраене – 1 ч. 30 мин.;
Скални феномени – с автомобил около 22 км – 30 лв./водач;
Ще посетите: „Крокодила”, „Скален култов комплекс”, „Гъбата”, „Лъвската глава”, „Слона”, „Динозавъра”, „Светилище”; 1ч. 30 мин.;

През границата

Необичайното съчетание планина – море в рамките на 100 км. се получи с отварянето на туристическия пункт между България и Гърция при най- южния ни град – Златоград. Пътят през границата при връх „Костадин“ е най-прекия от централната южна част на страната за Гърция.

Първото селище по новия път за Ксанти през границата е Термес, което златоградчани наричат Лъджа. Разстоянието от границата до гръцките термалните басейни е само 7 км. Термес има три махалички, а наоколо бликат общо 65 топли минерални извори. В момента част от изворите в Термес се използват от населението от двете страни на границата, но съоръжениsта за къпане и лечение са доста примитивни. В района около използваните извори има параклис, джамия, ресторант и малко хотелче. Иначе минералните води извират от самата граница между България и Гърция и топлата минерална вода я има и от двете страни.

В наша територия в момента минералната вода изтича в река Върбица, но предстои да захранва общетвени сгради и хотели в Златоград.

Водата от минералните извори, освен за обикновени водолечебни процедури, има оздравително въздействие върху болести на стомашно-чревния тракт, чернодробни заболявания, заразни, кожни, ендокринно-обменни заболявания, както и за раздробяването на пикочни камъни, посочват специалистите.

Със слизането по новото трасе от пункта изниква табелата на  Ксанти – 43.5 км. По пътя за Беломорието той е мястото, което няма да забравите, наричат го градът на хилядите цветове.
Ксанти отстои от морето само на около 30 км, но е типичен родопски град, скупчен красиво, със стар квартал с кълдъръмени улички и площад в центъра с фонтан и часовникова кула. Паркирането е разрешено по всички улици. Известна атракция в Ксанти е пазарния ден всяка събота. Градът е прочут и със сладкишите си.
Ксанти е с население около 52 хил.жители в града и над 100 хил. в областта. Наследник е на античният град Ксантия, създаден по време на Византийската империя. Наричан преди 1912 г. Скеча, той е един от трите главни града на историческата област Западна Тракия. Ксанти се слави с бързото си икономическо развитие през последните години. В градчето има Фолклорен музей, Художествена галерия, Музей на природознанието и Академия за тракийско изкуство и традиции.

Близо до Ксанти е Авдира, смятано за родно място на Демокрит и Филипи – един от дворците на Филип Македонски.

Филипи е най-големият археологически музей на открито в Северна Гърция и привлича туристи и поклонници от цял свят. Съвсем наблизо са Кавала и Тасос, наричани перлите на северното гръцко крайбрежие.

От Ксанти до Кавала пътя е около 50 км. Минава се бързо по магистралата Виа Игнатиа. Ферибот за остров Тасос има от пристанището в Кавала, както и от отстоящото на около 30 км пристанище Керамоти, известно с километричните си плажове.
Плажовете в Керамоти, Миродато, Кавала и всички селища по северното беломорско крайбрежие имат игрища за волейбол, плажен футбол и други забавления, които са безплатни.
Плажа в Авдира е райско кътче за семейства с деца, с почти километър плитчини и бистро море.  На плажа в Миродато, шезлонг и чадър са безплатни, ако си поръчате кафе или безалкохолно, които сервитьорите Ви носят на крачки от морето.

Златоград – Авдира.

От рецепцията на къща за гости „Александрови къщи” можете да си закупите ваучер , който включва обяд в ресторант „Горгоната” в градчето Миродато на брега на Бяло море и безплатно посещение на Историческия музей в Авдира.

 

 

Религиозен туризъм

Религиозните паметници в границите на Златоград са много красиви и представляват огромен интерес за туристите. С най-голямо значение са: църквата „Успение Богородично“, църквата „Св. Георги Победоносец“; параклисите „Св. Атанас“, „Св. Неделя“, „Св. Константин и Елена“.

Църквата „Успение Богородично“ се намира в центъра на Златоград и е построена през 1834 година. Тя е една от най-старите църкви в Средните Родопи. Близо половин метър е вкопана в земята. Тя е вкопана, с наклонен терен, трикорабна, едноабсидна, четирискатна, леко разстлана. Градежът на църквата е от каменна зидария, подът също е каменен, а таваните са дъсчени. Част от иконите са изцяло нови, а всички други са възрожденски, рисувани най-вероятно през 19 век. Майсторите зографи са неизвестни, но личи рисунъка на художници, представители на Самоковската и Тревненската школи. С влизането в нея човек слиза с няколко стъпала и остава впечатлен от майсторското изпълнение. На иконостаса има ценни икони, като една от тях е на Захари Зограф. След построяването й, в една от постройките на двора й, се премества, откритото през 1830 г. в Стоянковата къща, килийно училище.

В църквата били събирани и опазени стари ръкописи, църковнославянски книги и утвари, донесени от Света гора и Божи гроб. В нея се съхранявала и съставената още по време на турското робство „История“ за Делю Войвода. За съжаление тази „История“ изчезва по време на борбите за самостоятелна църква.

Построяването на църквата станало със специалното разрешение на султана. По това време Султан Махмуд ІІ, съобразявайки се с клаузите на Одринския мирен договор от 1829г., позволявал възстановяването на стари разрушени християнски храмове. Златограчани били едни от първите, които се възползвапи от това позволение. За да издейства необходимия ферман в Цариград, на два пъти ходил златоградският първенец Димо Караджинов.Той носил подписка от много златоградчани християни и видни българи мохамедани, че е честен човек и верен поданик на султана. Султанът го наградил с отличителен почетен знак и в тази връзка закачили на коляното на потурите му специално звънче, та всеки, който го срещнел да му отдава уважение като почитан от султана човек. Въпреки огромната си амбиция и желание Димо не успял да получи фермана лично, тъй като починал три месеца преди издаването му. Тогава на помощ се притекъл митрополитът на Гюморджина, който изпратил специален човек до столицата да го вземе и донесе. Във фермана освен разрешението за строителство на ниска, вкопана в земята черква, скрита зад високи зидове, се съдържали и височайшите пожелания на султана за мирно и братско съжителство на даръдерци от двете верски групи.

Мястото за построяването на храма е определено да бъде върху развалините на друг храм, разрушен от турците около 1722 г., и чието място служило за гробище на християните. Изграждането е съпътствано с много трудности. Денем майсторите градили, нощем фанатизирани османлии разрушавали изграденото. Сродниците на Дима Караджинов, братята Готовци, решили да причакат разрушителите и да ги убият. През нощта двамата братя се скрили пред сегашното училище „Васил Левски“. Същата нощ трима души се запътили към строежа. Братята, покрити с бели чаршафи се изпречили пред злосторниците. Единият умира от страх, а другите двама са удушени и хвърлени в близкия кладенец. Този случай не минал незабелязано. Двамата братя избягали в Гърция, а строежът бил спрян. След доста подкупи е издействано ново разрешение от местната власт и майсторите продължили строежа на храма.

За да се предпазят строителите от камъни, които били хвърляни от минувачите покрай църквата и от съседните къщи и за да се съхранят строителните материали от крадци била построена осмоъгълна ограда, а на 1,5 м от сегашния вход завеса от камък, за да няма пряка видимост към двора на църквата.

За разлика от всички къщи в Златоград, църквата е била покрита с каменни плочи, за да се предпази покрива от хвърляните камъни. Плочите били докарани от Смолянско.

През 1834 година след много усилия храмът е завършен. Наречен е „Успение на Пресвета Богородица“. За съжаление до ден днешен не се знае кой е майсторът строител.

Храмът е разделен на три части: олтар, мъжко и женско отделение. Женската част е отделена от мъжката с решетъчна ограда.

Недълго след построяването на храма, за да не се гаврят с гробовете на починалите християни, се взема решение мъртъвците да се погребват в двора на църквата. Тъй като мястото е малко, костите на починалите се изваждали след 6-7 години и поставяли в обща костница. Тази практика съществува до 1977г., когато е построено общо градско гробище.

Години след построяване на църквата, когато стана възможно биенето на камбаната, е изградена дървена камбанария в северозападната частта на храма, която била съборена от силна вихрушка през 1930г.

Иконостасът е изработен на място и представлява обикновена дървена конструкция без резби и орнаменти. Иконите са създадени през периода 1834 – 1859г. и са донесени главно от Света гора, тъй като през тези години Дъръдере е имало постоянна връзка със Светогорските манастири. Интересно е, че някои от малките икони са по-стари и от самия храм. Те са донесени от параклиси и храмове, съществували преди 1834г.

Неизвестно кога на ламарина са изписани образите на дванайсетте апостола и Вседържителя от художника Влашо от Асеновград.

В двора на църквата е килийното училище, функционирало в периода 1835-1836г.

Според едно предание църквата била построена само за 40 дни и трябвало да отговаря на условието, когато турчин на кон минава покрай църквата да не е по висок от зидовете й.

Църквата „Св. Георги“, според надписа от северната фасада е построена през 1871 година и представлява голяма, куполна едноапсидна псевдобазилика с открит притвор на запад.

За нейното съграждане се разказва следното: „Златоградските търговци и занаятчии-гурбетчии често ходели на Узунджовсия панаир. От Узунджово дошли в Златоград трима младежи – Запрян, Ганко и Русен, да учат занаят. Тук се задомили и станали родоначалници на Запряновци, Ганевци и Русеновци. След смъртта на първата си съпруга Запрян се оженил за Петърка хаджи Манолева. На нея се присънил Св. Георги и казал, че трябва да се заеме с изграждането на храм на негово име…“

Започнало усилено строителство. Камъните за ъглите и первазите на прозорците добивал и дялал младеж от с. Хасовица, Смолянско, под надзора на стария майстор Стоян. Каменната кариера била собственост на лош турчин, който забранил да се вадят камъни за черквата. Тогава, уточнява в летописната книга на църквата дългогодишният свещеник Аролски, Св. Георги се присънил и на турчина и го увещавал да не пречи. Турчинът, не само че разрешил да се продължи работата, но когато църквата била построена, дарил едно теле курбан за освещаването й, две оки зехтин за кандилата, три оки восък за свещи…

Църквата е осветена на 23 юли 1872 г. от пловдивския митрополит Панарет и дякон Максим, сетнешен пловдивски митрополит.

Първият свещеник на „Свети вмчк Георги Победоносец“ е Никола Рачков от Златоград, който служи до 1900г. Сегашната камбанария е построена през 1911 – 1912 г.

Храмовата икона на св. Георги е изписана от образописеца Нестор – представител на Дебърската школа. Той е рисувал и иконите от царския род на иконостаса. Много от иконите са от Света гора и имат ктиторски надпис. Всички икони са в сравнително добро състояние. Има икони и от Света гора, Трявна, Самоков.

През 1852 година с обществени средства и труд златоградчани построяват Взаимното училище. Тук през 1978 година е разположена музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи“. Във възрожденска къща е разположена и музейната сбирка на пощите, телеграфа и телефона. Нейната експозиция също представлява интерес за гостите на Златоград.

Риболов

В Златоград и околностите му любителите на риболова могат да се насладят на хобито си сред красива природа и чист въздух.

Обектите за риболовен туризъм на Етнографския ареален комплекс ви предоставят богати възможности за риболов на три водоема и река.

1. комплекс Ягнево
Туристическият комплекс за отдих и риболов е построен от фирма „Бултекс“ – Златоград в красива местност в близост до причудливи скални образувания и тракийски светилища и е открит официално през пролетта на 2007 г.  Езерото е построено от „Арда строй“ – Кърджали.

Комплексът е разположен в с. Ягнево – на 10 км от Златоград, по пътя за с. Бенковски, обл. Кърджали.

Спокойният и тих район, далече от градски шум и замърсяване дава възможност за активна и пълноценна почивка. Състои се от изкуствено езеро, ресторант (бистро) и 4 вили.

Езерото с площ 5 дка и максимална дълбочина 2.50 м е зарибено с шаран, пъстърва и каракуда. На място се предлагат риболовни принадлежности, примамки и захранки.

Ресторантът на открито предлага скара, печена риба, топли и студени напитки, сладолед. По желание на клиента може да се приготви уловената от него риба.

Четирите масивни вили са с по две самостоятелни стаи (2+1 легла) със собствени санитарни възли, TV, хладилник и климатик.

Туристическият комплекс се намира в красива местност с невероятна панорама към Родопа планина и връх Гюмюрджински снежник. На разположение на гостите му са просторен двор с оформени алеи и цветни площи, барбекю, детски кът за игри на открито, беседка с кладенец, както и мини-експозиция на предмети и съоръжения за бита – кладенец, вършачка, хромел, точило и др. Така също и скални всичания (жертвеник и шарапана – скална винарна), характеризиращи духовния живот на траките.

В непосредствена близост се намират многобройни древни тракийски светилища и скални феномени с причудливи форми. Всички те могат да се посетят с подсигурен от ЕАК лицензиран водач.

За любителите на екстремни преживявания можем да предложим off-road и фото-сафари в района.

По време на престоя си в Туристическия комплекс за отдих и риболов, гостите могат да посетят Етнографския ареален комплекс в Златоград, фермата за щрауси край с. Старцево, да направят пешеходни преходи по екопътеки до параклиси по четирите върха около Златоград, формиращи така наречената Кръстата гора.

Цени

Нощувка
Двойна стая: 40.00 лв.;
Единична стая : 28.00 лв.;
Дете от 2 до 12 години 12.00 лв.;
Дете до 2 години безплатно;
Допълнително легло 12.00 лв.;
Над 3 нощувки 17.00 лв. (на легло).

Услуги
Вход за риболов 2.00 лв.;
Шаран 6.00 лв. (за 1 кг. улов);
Пъстърва 9.00 лв. (за 1 кг. улов);
Сом 12.00 лв. (за 1 кг. улов);
Бял амур 6.00 лв. (за 1 кг. улов);
Наем на риболовни такъми 2.00 лв. (за 1 ден);
Off-road преход 50.00 лв.;

2. язовир „Златоград“

Язовирът е построен през 60-те години на 20 век от Горубсо – Златоград, като ведомствен водоем. Водата му се използва за промиване на рудата добивана от предприятието в региона за задоволяване на нуждите от питейна вода на с.Ерма река и град Мадан, както и за обслужване на АПК – Златоград.  Стената е с дължина 146 м, ширина 5 м и височина 52 м, а водният обем възлиза на около 4 млн. куб. м. вода. Язовирът се намира в непосредствена близост до града и е с дължина 3 км. Представлява изключително красив планински водоем заобиколен от гора, чийто стръмни склонове се къпят във водите му. Чистата и студена вода е дом на много и разнообразни видове риба. Има сериозни популации от шаран, кефал и уклей, а напоследък и от бяла риба, щука, костур и раци. По-малки са популациите от каракуда и червеноперка. Вливащата се в язовира река прави възможно търсенето на мряна и кротушки на подходящи за целта места.
Многобройните заливи предлагат отлични условия за успешен риболовен излет, относително стръмните брегове позволяват недалечно замятане, дори когато търсим едра риба.

Първоначално язовира има много по-малка от настоящата стенаотстояща на разстояние около 300 метра от нея, под риболовната хижа. В последствие се изгражда внушителна каменна стена със стъпаловидна структура и преливник. Обособява се място със садки за развъждане на риба. От тогава до днес залива, в който са били садките носи името „Развъдника“. В продължение на години след построяването на язовира в близост до стената са изхвърляни големи количества храна останала от стола на минното предприятие. Поради това трофейни екземпляри шаран могат да се видят и сега на това място.

хижа „язовир Златоград“
Тя се намира над самия язовир и разполага с кухня, трапезария с камина и три стаи с общо 10 легла, със самостоятелни санитарни възли.

Нощувка

Двойна стая – 12.00 лв.;
Над 3 нощувки – 5.00 лв. (на легло);
Над 5 нощувки – 4.00 лв. (на легло).

3. язовир „Мъгляне“
Разположен върху площ от 2,5 дка, водоема е проектиран и изграден, като напоително съоръжение. Задоволявал е нуждите на съществуващия преди 1989 г. АПК, а също така и на домакинствата от с. Бенковски и околността.
Достъпа до него и риболова във времето на социализма е забранен за обикновени граждани, спазва се строг пропускателен режим. В тези години язовира е посещаван основно от елита на МВР и БНА, ситуиран в Кърджали и околността. След 1989 г. достъпа до него е свободен, понастоящем водоема е отдаден под аренда. Обособена е гребна база.

Яз. „Мъгляне“ е разположен в котловина, заобиколена от невисоки възвишения в местност с пресечен терен. Околността изобилства от останки свидетелстващи за културата на траки, византийци и римляни. Останки от каменни храмови и жилищни стени, жертвеници и каменни коларски пътища са обичайна гледка.
Язовирът е в близост до с. Бенковски – на 15 км от Златоград. Обемът му е 10 млн. куб. м., а полегатият терен го прави идеално място за излет с палатка. Може да се улови толстолоб, костур, каракуда, кефал, мряна, шаран и уклей.
4. Река Върбица
Реката води началото си от два притока, Малка и Голяма река, които се срещат в центъра на Златоград. Естественото оттичане и на двете реки е нарушено от съществуването на хидросъоръжения – яз.Златоград на Малка река и хвостохранилище „Ерма река“ на Голяма река. Общата дължина на реката е 98.1 км и притежава три основни притока – Неделинска, Кушленска и Доленска река. Водите и се използват за водоснабдяване с питейна вода на гр. Златоград, в участъка на с. Пресека.

Протежението на реката и нейните притоци предлага разнообразие от бързеи, тихи разливища и добре оформени вирове с различна дълбочина. Това дава възможност да изберете различни начини на ловене в преследването основно на кефал, мряна и кротушка и по-рядко на скобар, или някоя и друга каракуда избягала от язовирите „Кърджали“ и „Златоград“.

В рибарския кантон на реката ще можете да отпочинете, да си приготвите храна и сред природата да се повеселите с приятели.
За любителите на речния риболов ще бъде истинско удоволствие улова на мряна и кефал във водите на Върбица и притоците й.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*