Доспат

Елмазения поглед на Родопите

Природа, която те пленява за цял живот. Това е усещането от гледката край високопланинския язовир „Доспат“. Край малко планинско градче се извисяват в небето като стражи величествени вековни борове, видели какво ли не по тези земи. В кроткото огледало на язовира, те се оглеждат заедно с дъбрави и ливади, красиви и през четирите сезона. Красивите гледки тук не са една и две. Любителите на романтичните пейзажи трудно могат да изберат от стотиците кътчета край язовира, кое от кое по красиво. Видели много красоти по света възкливат:„Това я Швейцария на Балканите”.

Пленените от красотата на Доспатския край са още по-възторжени: Няма такова място, с толкова чист въздух, с такива красиви меки извивки на планината. А други просто заключават: Божа благодат! И наистина природата сякаш е дала всичко необходимо, така че  това място да бъде перфектно за почивка.

Перфектни гледки и изкушения за рибаря, ливади за безгрижието на децата, аромат на борова гора, диворастящи гъби и плодове за дъхав конфитюр и родопски дух. На тези безкрайни поляни разбираш как са се родили песните на родопчани направени да се пеят на открито, музицирани сякаш заедно с ехото, което винаги да може да им приглася.

За радост презастрояване в района няма, така че всеки дошъл може да се наслади на една автентична природна омая.

Град Доспат

Жителите на този край обичат това наистина райско кътче. Природните дарове е оценявал човекът и в миналото, за да се засели и живее постоянно тук на 1250-1300 м надморска височина.

Самият център на общината – град Доспат е типично планинско градче.Общината има 9 116 жители, според последното преброяване от 2011 г. в общо 7-те си населени места. В града живеят 2 414 жители, а в селата в общината – 6 702.

Още на влизане в града се разкрива спираща дъха гледка към необятния простор на язовир Доспат, разположен непосредствено под едноименния град. Сред накипрени по склоновете къщи, които са подредени като че ли всички да могат да се огледат в язовира, се вижда безкрайната синя водна шир, сгушена в зеления пръстен на горите от смърч и бял бор.

От високите баири тук се виждат дори гръцки върхове. На запад е Дъбрашкия рид, на северозапад –   Велийшкият дял. Толкова е величествено, че турците го наричали Доспат балкан.  В ниското почват всички пътеки водят към величествения водоем.

Територия Доспат е разположена в югозападната част на Родопите в Южна България и административно попада в област Смолян. На юг граничи с Република Гърция, на изток с община Девин, на север с община Батак, а на запад с община Сатовча.  Той се намира на 80 км западно от областния град Смолян. Живописни пътища свързват Доспат с Девин, Смолян, Чепеларе и курорта Пампорово на изток, град Гоце Делчев на запад и Батак на север.

Релефът в района е планински, силно пресечен. Климатичните условия са типични за континентално-средиземноморската област, а именно късна пролет, прохладно лято и топла есен. В резултат на беломорското влияние по течението на река Доспат, климатът тук е мек, а растителността пищна и богата на видове.

Зимата е сравнително мека, но това не пречи снежната покривка да се задържа през целия зимен сезон. Есента е сравнително топла и продължителна, пролетта е къса. В определени години месеците април и май бележат високи температури, след което настъпва ново захлаждане. Може да се каже, че в сравнение с климатичните условия от преди 50 години, днес климатът е по-мек, вероятно от влиянието на близкото езеро или от глобалното затопляне на планетата. Същото се отнася и за снежната покривка, която преди 1950 г. натрупвала тук дебелина от над 120 см, а днес тя е не повече от 70- 80 см, разказват местни експерти. Температурата през най -топлите месеци тук достига до 30 градуса.

В града и общината има 27 категоризирани туристически обекти, от които 7 семейни хотели. Два от тях са с категория три звезди. Легловата база е над 400 категоризирани легла.

Това са (тел. код на Доспат  – 03045) :

Семеен хотел „Диамант“ –  3 звезди,  22 стаи, 45 легла. Тел. – 23 20, ул. „Тракия“ №10;

Семеен хотел „Елит“ – 3 звезди, 8 стаи, 19 легла.

Семеен хотел „Тихият кът“  –  2 звезди, 10 стаи, 20 легла. Тел. – 20 82, ул. „Кирил Маджаров“ №5;

Семеен хотел „Панорама“ – 2 звезди, 13 стаи, 30 легла. Тел. – 2183, ул. „Кавалтепе“№17;

Семеен хотел „Лагуна“ – 2 звезди, 4 стаи, 10 легла, Тел. – 20 81, ул. „Тракия“ №3;

Къща „Вълнева“ – две звезди, 5 стаи, 8 легла, Тел.25 88, ул. „Малтепе“ №5;

Къща „Мая“ – две звезди, 3 стаи, 6 легла, ул. „Кавалтепе“№ 18;

Стаи „Николина Джамбазова“ – две звезди, 3 стаи, 6 легла, Тел. – 21 82, ул. „Кирил и Методий“;

Стаи „Петър Пържанов“ – две звезди, 4 стаи, 10 легла, Тел. – 20 26, ул. „Любен Каравелов“№8а;

Стаи „Севдалина Зелева“ – една зведа, 3 стаи, 6 легла, Тел. – 29 17, ул. „Кавалтепе“№37;

Стаи „Севдалин Моллов“ – две звезди, 5 стаи, 13 легла, Тел.  – 20 19, ул. “ Орфей“ №9;

Стаи „Елин Пехливанчев“ – две звезди, 3 стаи, 6 легла, Тел. – 25 16, ул. „Александър Стамболийски“ №37;

Стаи „Севдалин Пашов“ – една звезда, 2 стаи, 6 легла, ул. „Кирил и Методий“ №12;

Стаи „Баджо“ – две звезди, 7 стаи, 20 легла, Тел. – 25 05, ул. „Кирил Маджаров“ № 2;

Стаи „Салих Мейзинов“ – две звезди, 4 стаи, 10 легла, Тел. – 24 77, ул. “ Кавалтепе“ № 41;

Стаи „Невен Зелев“ – две звезди, 4 стаи, 8 легла, Тел. –  27 59, ул. „Кавалтепе“ № 35;

Стаи „Мая“ – две звезди, 3 стаи, 8 легла, Тел. – 24 39, ул. “ Панорама“ № 19;

Семеен хотел „Емилия“ – две звезди, 20 стаи, 40 легла, ул. „Цар Освободител“ №30;

Семеен хотел „Корона“ – две звезди, 7 стаи, 22 легла, Тел. 26 46, ул. “ Малина“ № 11.

Бунгала Сомат – две звезди, местност „Ветровала“;

Стаи „Аси“ – две звезди, 6 стаи, 9 легла, ул. Малтепе“ №20;

Стаи „Джинсови“ – две звезди, 2 стаи, 5 легла, ул. „Кавалтепе“ № 41;

Стаи „Сариеви“ – две звезди, 5 стаи, 11 легла, ул. „Кавалтепе“ №10;

Почивна станция ДЗИ – две звезди, 20 стаи;

Стаи „Станоеви“ – една звезда, три стаи, 6 легла, ул. „Капитан Петко войвода“ №18;

Стаи „Графити“ – една звезда, 3 стаи, 6 легла, ул. „Панорама“;

Почивна станция „Учебна база „Доспат““ – една звезда, 9 стаи, 27 легла;

През активния летен сезон стотици туристи, (предимно рибари) лагеруват на палатки от двете страни на крайбрежната ивица на язовира . Общината редовно почиства районите, извозват се контейнерите с битовите отпадъци.

Природни забележителности на Община Доспат

Най-голяма природна забележителност на този край разбира се е язовир Доспат, който не случайно се слави като един от най-красивите ни водоеми в страната. Наред със стопанското си значение, той е и изключително подходяща база за развитие на спортен риболов и свързаните с него форми на туризъм. По крайбрежието му са изградени редица частни и ведомствени бази за отдих. От историческите паметници интерес представляват Барутинският акропол, Римските мостове, връх Дикчан, връх Каукъл (1440 м), до с. Змеица, се издига друг западнородопски връх – Виденица (1653 м), наричан Гьозтепе (Според някои учени именно тук, при връх Виденица, се е намирало второто светилище на Дионис, с пророци и жрица, подобно на съществуващото в Делфи), предания за имане има и за Малтепе. Защото легендите разказват, че под един от хълмовете наоколо в тракийска могила е заровено нечие царско съкровище. Но преданията за възвишенията в района на Доспатско са много. На много от тях е имало археологически разкопки и са откривани чудни неща, но за тях ще Ви разкажем по нататък.

Язовир Доспат – елмазеното око на Родопите

Язовир Доспат се намира в сърцето на приказните Родопи, непосредствено до едноименния град, на около 82 км западно от град Смолян. Разположен на 1200 метра надморска височина, той е най-високият и един от най-големите по площ язовир в България, а със своите 22 000 дка водна площ е вторият по обем. Язовирът е дълъг 19 км и широк около 1 км, разположен в посока северозапад – югоизток. По североизточния му бряг минава живописен път между градовете Сърница и Доспат. Построен е на р. Доспатска. Язовирът е част от водноелектрическа каскада Доспат – Въча и е най-големият хидро-енергиен комплекс в България. Той се пълни от едноименната река.


Към язовир Доспат са насочени води от водосбора на Осинска река, благодарение на което годишно се вливат допълнително 10 милиона m3 вода, покачвайки производителността на всички ВЕЦ-ове по-нататък по каскадата с 10% или 10 GWh годишно. Водата от язовир Доспат се пренасочва към ВЕЦ „Тешел“ и надолу по каскадата Доспат-Въча.
Наводнените от язовира територии преди са представлявали плодородна долина, в която се сеели житни култури. Жителите на селата от целия край са били наемани като жътвари, когато се прибирала реколтата. Построяването на язовира и наводняването на долината довело до евакуиране на селата Орлино (Божалан) и Бърдуче, разположени от западната страна на реката, както и на Арнудли, разположено от източната страна.


Чудно красива е природата около язовир “Доспат”. Когато се мине и последния завой по пътя за Доспат, вдясно, непосредствено преди града се разкрива величествена гледка. От високо поглеждаш надолу и първата мисъл, която те спохожда е, че си попаднал в рая. Язовирът блести като елмаз, а отсреща по високите склонове на Западните Родопи са накацали къщички и хотели. Вековните гори от смърч и бял бор са навсякъде наоколо, като пръстен около езерото. А въздухът опиянява с мириса на смола.


Язовирът е богат на риба. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Тук има отлични условия за развитието на спортен и стопански риболов. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо.

Язовирът става все по-атрактивен за почивка на българи, като през лятото почиващите са около 4 хиляди на на уикенд. Все повече са и гърците, които за час и половина стигат до родопския водоем през пункта Гоце Делчев – Драма.
В близост се намират още язовирите Въча, Сърница, Беглика, Батак и Широка поляна.


Непосредствената близост на язовира до град Доспат, както и прекрасната природа предполагат прекрасни възможности за отдих и туризъм. На живописно място край водно огледало има имот и Меглена Кунева. Тя и съпругът й Андрей Пръмов имат къща в Доспат. Парцелът е купен още в началото на 90-те години от Андрей, който е запален рибар. Къщата не е на брега на яз.“Доспат“, където той често ходи на риба, а в североизточната част на града по посока град Смолян. Двуетажната постройка е върху парцела, купена от местен жител, е преустроена от семейството на кандидата за президент. Застроената площ е около 65 кв.метра. Построени са бюрбекю и огарада. „Не мога да ходя често в Доспат,заради многобройните ми ангажименти, въпреки че е невероятно красиво място“, казва Кунева.

Ударно строителство на 25 бази за отдих, вилни селища, почивни бази и малки ваканционни комплекси се очаква край язовир „Доспат“.

За тях има одобрени подробни устройствени планове.

„Салвелинус Рея Фиш“, фермата на язовир Доспат, е най-голямата за сладководни риби на Балканите и една от най-големите в Европа. Фермата е една от първите, която получава лиценз за експорт на риба и рибни продукти за ЕС през 2001 г. Доспатската ферма е създадена 1965 г. и приватизирана през 1994 г. от колектива си, като й се предоставят правата за рибостопански дейности на язовир „Доспат“ в пълен обем. Язовир „Доспат“ единствен има квота за производство на риба в страната от 1994 г., заради замърсяване на водите от свръхпроизводство. Цялата годишна квота от 900 т. според приватизационния договор е на „Салвелинус Рея Фиш“. Фермата изпълнява квотата със 100 души персонали и 57 15-метрови садки, 9 садки по 30 м. и 10 садки по 20 м.

Паралелно тук се развива най-вече риболовния туризъм. Доспат се слави с кулинарите си, майстори на родопската кухня. В района започват да развиват и алтернативни видове туризъм –   пешеходен, конен и велосипеден туризъм, ориентиране, биатлон, развитие на водни спортове и организирането на спортни прояви,   приключенски лагери и зелени училища, приключенско-състезателни прояви и тиймбилдинг програми;

Съчетавайки екологичния туризъм със селския, туристите тук могат да посетят по различни маршрути Лещен, Ковачевица, Триград.  43 км екопътека от Доспат води до смолянското село Гела.
Ловните дружинки в града придружават туристи, които пък искат да участват в улов на дивеч, характерен за района. Ако има място което предлага всички възможности за семеен туризъм това е Доспат- с паркови зони, кътове за отдих, природни и археологически обекти за посещение, риболов и весели игри за децата край водоема.Над 4000 туристи почиват тук през уикендите, напливът е още по-голям през топлите летни месеци.

Нацепени дърва и пънове за огньовете на туристите по палатките край язовир Доспат е последното улеснение, което прави за гостите на общината местната управа. Така се въвежда ред и се улесняват стотиците къмпингуващи. Вместо приходящите да секат сами клони и да обезобразяват района служители от общината снабдяват палатковите туристи с дърва за лагерните им огньове. На няколко места по пътя край язовира камиони стоварват нацепените дърва и изрезки. Край язовира са поставени и кофи за смет „бобър“ и 6 тоалетни сковани от дърво. Около атрактивния водоем има сковани и маси със столове, които също са направени от общинската управа, за удобство на туристите. За обслужването управата е въвела минимални такси. Двама служители към общината обикалят ежедневно язовира, за да събират такси, те охраняват и поддържат създаденото от управата около водоема и снабдяват с дърва. Таксата за къмпиране край язовира е 2 лв. за денонощие, 2 лв. е и таксата за престой на кола за 24 ч.

И докато мъжете ловят риба, децата играят, а жените берат гъби и диворастящи плодове от склоновете наоколо. Някои варят и сладко от горски плодове и конфитюр на брега на язовира.

Интересен туристически преход е този от съседния град Сърница към град Доспат, който е с дължина около 18 км. Маршрутът се движи по маркирана пътека и е един от най-привлекателните, защото лъкатуши от начало до край, следвайки живописния язовирен бряг. Тръгва се от центъра на Сърница, на югозапад, през горското стопанство по черен път, който извежда до язовирната стена. Пригответе се за неповторими гледки – в дясно от пътя се открива чудна картина към синята водна шир, а на юг се виждат големите напорни тръби, които през тунели отвеждат водата на язовира към Кричимското и Пловдивското поле. Има и тръпка – по стръмни стълби се слиза под язовирната стена, където специални уреди отчитат нейната здравина и отклонения.

Траките първи избрали Доспат

Миналото на Доспат е интересно, но богатствата му са все още неразкрити напълно от археологията. Доспатската земя крие в пазвите си безброй паметници на културата, свидетелство за живота на местните хора по този край от най-ранни времена. От разказите на възрастни доспатчани се разбира, че тук са живели будни родопчани, които побеждавали немотията с воля и упорит труд.
Поради стратегическото си местоположение на свързващо звено между Родопите, Беломорието и Македония градът е играл важна роля през вековете. Доспат и околностите му крият съкровени страници от историческото минало на България. Поради благоприятните планински условия, този край е бил гъсто населен още от античността от тракийските племена сатри, а в най-западните склонове на планината, граничеща с Пирин, живеели медите и даите.


Край Доспат и до днес съществува местността „Даа“, която е осеяна с величествени гори с много горски плодове през лятото и богатство от гъби през есента. Тази местност напомня за живота на тракийското племе Даи. За живота на траките в Доспатския край, говорят запазилите се до днес тракийски могили край с. Любча и тракийското светилище на вр. Виденица край с. Змейца.

В с. Любча народната памет е съхранила спомена за тракийския певец Орфей с името на местността Орфенското. За Римското владичество над траките в този край красноречиво напомня запазилият се до днес Римски мост. Скрил в себе си вековните спомени, мостът гордо се издига над р. Карджадере. Заслужава си, човек да поспре, да мине през моста и да усети, че и той е частица от от българската история, да стане част от войските на Хан Крум и Хан Пресиян, които често минавали по него и се били за присъединяването на Родопите към българската държава през 9 в. села.

Името на града, според една от версиите, е взаимствано от името на гръцкото село Доскат. По турско време селището се е наричало Янъкли и означава “Горяното”, тъй като се е местило 3 пъти на три различни места. В кратък период се е казвало Хамидие, в летоброенето на султан Хамид. По времето на Втората българска държава, в началото на XII в., горите в този регион са назовавани Славееви, на името на владетеля си – Деспот Алексий Слав, сестрин син на Калоян. Смята се, че от титлата му, деспот, се е родило и името на града – Доспат.

Египетският скарабей

Световноизвестен българин египтолог разчете името на египетски фараон върху уникален камък във формата на обожествявания от египтяните бръмбар – скарабей. Уникалния камък част от амулет се пази от години в експозицията на Смолянския исторически музей. Според египтолози и траколози той е доказателство за тесните връзки между древен Египет и траките.

Камъкът е част от кехлибарена огърлица, открита по време на разкопки още през 1976 г. в гробна могила от 7-6 в., в местността Бърдото на 1.5 км край село Любча. Интересът на египтолозите е предизвикан не само от самия камък, представляващ стилизирано изображение на свещения за египтяните бръмбар скарабей, а и от надписа, който е издълбан върху коремната страна на фигурката. До сега той не е бил разчетен. Надписът разчита д-р Васил Добрев, който работи в Кайро. През лятото, преди месец, той посети музея в Смолян. „Този предмет е на лично място, има дори една голяма лупа, която показва увеличение, защото той е много мъничък – един сантиметър и три милиметра. Обаче не се виждаше надписа”, разказа по телефона в пряко включване по БНТ специалистът. Уредниците от музея му предоставят малка публикация за скарабея, където има снимка и на задната страна с надписа. „Четенето стана веднага, знаците са много ясни – особено знака „ра” – слънцето и „тауи”, което означава Египет. „Неп” е малко по-сложно, защото е написано не точно по йероглифния начин. В момента обаче не знаех за кой фараон става дума точно, защото в Египет има трийсет династии, не мога да ги знам всичките наизуст”, обясни д-р Добрев.

Когато се прибира в Кайро, египтологът веднага намира името на фараона Нептауире, който е известен много малко. Фараонът е от 11-та династия. Изписването на името му върху камъка-скарабей е доказателство за тесни търговски връзки между Тракия и Египет.
„Могилата, в която е намерен скарабеят, е т.нар. могила кенотаф, което означава, че вътре няма останки от погребания човек, а се полагат вещи от бита, както и култови предмети. Такъв тип могили се свързват с представите на древните траки за света, с вярата им в задгробния живот и безсмъртието на душата. Амулетът представлява сравнително малко камъче, със стандартните размери за подобни фигурки на скарабей. Дълго е 13 мм, а най-широката му част е 7 мм. Открит е с други миниатюрни фигурки, някои от тях със соларни форми заедно с общо 50 зърна от кехлибар“, обяснява именитият археолог от Смолян Никола Дамянов.

Скарабеят не е намерен случайно тук, убедени са местните. Според хората от Любча в района на селото им има най-много открит кехлибар, което говорело, че живелите по тези места траки са били платежоспособни и са развивали сериозна търговия. В Древен Египет скарабеите са изобразявани и се приемали като символ на здравето и за закрила от висшите сили. Това, че го има в Родопите местните приемат за знак за това, че мястото тук е било ценно за тракийците. 28 тракийски могили има край Любча, археолози с години копаят по баирите наоколо, иманяри също, но никой не знае последните какво са открили.

Майсторите на чешми

Всеки знае, че водата дава живот, истински обаче го разбираш, когато посетиш Доспатския край. Доспатчани са известни в цяла България с майсторите си чешмари и с „белите“ си чешми.  Над 1800 чешми изградени „за хаир“ има пръснати в този родопски край. Действащи и пресъхнали те са основно с по един, два, но и до  24 чучура.  Белите чешми са част от спомените на много поколения.

Ромонът им можеш да чуеш почти на всеки завой. Има и пресъхнали, но край всяка от тези които работят – кипи живот. Почти няма чешма, около която да няма човек. Чешмите уж си приличат, а всяка си има нещо самобитно – също като хората. Разговарят си хората, а чешмата ромоли до тях сякаш им говори за това, което е било, и това което ще бъде.

През есента в местността „Събора“ до язовир „Доспат“ се събират около 20-25 хиляди души всяка година за събора на родопския град.  От празник на чешмарите през 1989 г. той прераства в празник на общината. За него край язовира пристигат гости от целия регион и страната.

Традицията да се градят чешми в този край е от векове. Всеки род има поне по една. Около събора често може да се види фамилия на софра край семейната чешма. Край една се върти чеверме, на друга почива овчар, на трета се пере или се излъсква семейното возило. Правим ги край пътищата – да пият хората и да ни споменават с добро, казват доспатчани. Както повелява традицията, повечето от тях са бели, за да се виждат от далече, обясняват местните. Негласно съревнование кара хората да градят, според възможностите си, по-хубава чешма от другите. Да я облицоват, до сложат пейка за отдих на пътника. Не е рядкост до ромолящите чучури да има и беседка. Когато видиш пресъхнала, да знаеш, че хората са си отишли, обясняват старите майстори – чешмари. Водата им спирала, ако не се поддържат. Изворчето трябвало редовно да се почиства. Тези, чиято вода е хваната от по-голяма дълбочина, имали по-дълъг живот. Водичката се намирала на мокро място, като разкопаеш около него и хванеш ручейчето в тръба. Броят на новите чешми обаче намалява. Вече няма свободни води, всичко е заето, казват чешмарите. Те редовно почистват около чешмите и от хвърлените от туристи боклуци. А вярата и традицията ги кара да наричат всеки чучур на някой близък. Когато почина, тази чешма ще е спомен и за мен, казват старите чешмари.

Вековните гори и Унден

Доспатските гори минават за най-ценните в страната. Територията им е около 270 хил. декара. Местното лесничейство например за миналата година е реализирало една трета от добива на дървесина на територията на цялата Смолянска област, на обща стойност 2,3 млн.лева.


Стойността на доспатския лес е оценена още в началото на миналия век. Тогава мафиоти от Гърция и Турция вадят фалшиви документи в Цариград, че притежават местните гори и започват масова сеч в района. Международната афера е известна като аферата „Доспат-даг“ и е описана в исторически документи.


Местното население се вдига на бунт през 1910 година и тогавашния цар Фердинанд заема тяхната страна и завежда дело срещу фалшификаторите в Хага. Делото се точи до 1933 година. Спечелено е след като цар Борис наема за адвокат бившия външен министър на Швеция Йостен Унден да защитава интересите на държавата. България си връща обратно собствеността на ценната гора. За благодарност царят кръстил един от върховете край Доспат на името на шведа „Унден“ който е висок 1667 метра.

Барутин

Родопското селце, което по време на социализма е било недостъпна гранична точка, сега живее нов различен живот. Селото е разположено около река Доспатска и нейните притоци: Караджа-дере и Чавдарска.  Надморската му височина е 1050 метра, което позволява отглеждането на разнообразни селскостопански култури.  Барутин е заобиколен с древни борови и смърчови гори с богат дивеч, богата флора и фауна. Това са били съществени предпоставки за препитание, а в близкото минало и развитие на промишленост – рудник „Изгрев“, горска промишленост, селско стопанство.   Край него любителите на историята могат да видят открита при археологически разкопки базилика, построена през V-VI в. Мястото е знаково:   състои се от ранно византийска трикорабна едноапсидна базилика с размери дължина 21 м и ширина 10 – 20 м, тракийски култови ями, олтари, цистови погребения от ІІІ – ІVв., римска гробница от ІІІ в., ранно християнска гробница от ІV в., християнски некропол с погребения от ІV – ХVІІ в. включително. Паметникът е с национално значение.  В близката местност „Долна Бартина” пък е разкрито тракийско светилище.

Селището Барутин е с многовековна история. Създадено е в дълбока древност. Открито е при археологически разкопки от екип от Историческия музей – гр. Смолян с ръководител доц. Никола Дамянов. Самото название на селото, според историка  Зоя Големинова, – Барутин, „Бартина“ произхожда от славянската дума – „бара“, която означава много влажно място (канал пълен с вода с различни дълбочини, където се образува водовъртеж).  В селището има много глина, от която е направена стената на язовир „Доспат“, от самата дума глина ( тина) се образува името Бартина, по-късно преименувано на Барутин.

Свидетелствата от археологическите разкопки дават сигурни данни за древните обичаи, бит и култура на населението – пръстени, обици, гривни, керамични съдове, монети и др. Като историческа забележителност е и намиращият се на около 12 км по течението на реката (западно) на римски мост, който свидетелства за връзката между Централна Беломорска Тракия с Горно-тракийска низина по времето на Римската империя. А във времето на 50-те г. на миналия век и военно – стратегическо значение, тъй-като реката е била много буйна и са липсвали бродове. За живота на местните можете да научите в етнографската сбирка към ОУ „Никола Вапцаров“ – Барутин. Природна забележителност на селото е многовековното дърво – Кавак с огромен диаметър и височина – жив , но ням свидетел на живота в Барутин, разказва Големинова.

Барутин прави всяка година през месец март митинг в памет на загиналите по време на Възродителния процес от селото и района. Тогава е и празника на селото.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*