Чепеларе

НАРОДНИЯТ СКИ КУРОРТ


Чепеларе

Намира се в централната част на Родопите и е градът с най-високо разположение спрямо морското равнище в България. Географски, районът на Чепеларската долина, е в близост до Беломорието и затова зимата е мека и топла. Снежната покривка се задържа сравнително дълго, между 80-120 дни в годината, със средна дебелина 30-80 см. Пролетта настъпва значително късно, а лятото е прохладно и свежо. Името на Чепеларе идва от гюмюрджийското село Чепели, което на български означава буреносно, студено.

Долината на Чепеларе е била населявана още от древни времена, доказателство, за което са намерените предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ-V хил. пр. Хр.), могилни некрополи от ІV-V в. сл. Хр., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др. Първите заселници в долината са отпреди 300 години. Основен поминък бил скотовъдството и някои занаяти, а част от мъжете ходели по Беломорието като майстори-зидари и рибари. Кърджалиите често нападали селището, но срещали организиран отпор.

Малкият родопски град е с 8074 души. Чепеларе, обаче, претендира – с новите си писти и супер модерни лифт заработили от две години, да бъде сериозна конкуренция на големите ни зимни курорти.

На територията на община Чепеларе се слави и с  61 паметника на културата, от които 17 са обявени за паметници на културата, а останалите 44 са само декларирани за такива. Три от обявените паметници на културата са с национално значение, 2 за сведение, а другите 12 с местно значение.

В района на Чепеларе има и няколко археологически паметници на културата : Средновековен некропол, който се намира се западно в града; Средновековен некропол, намиращ се на 9 км. южно от града, по шосето за Пампорово; Средновековно селище и некропол; намират се в местността „Чипоския хан“, на 3 км. южно от града;

В родопския град има и архитектурен паметник на културата – това е къща намираща се на ул. Мрамор“.

Четири от църквите в общината са художествени паметници на културата с национално значение, като най-интересна сред тях е църквата „Св. Атанасий Велики“ (1834 г.), издигната за едва 40 дни. През 1841 г. в нейния двор е построено и най-старото килийно училище на територията на община Чепеларе. Другите паметници на културата са Църква „Успение Богородично“ и Узунска къща. Край Чепеларе има и 15 параклиса.

***

Чепеларе е град с традиции и дълга история в ски спорта.

Първата ски школа в Чепеларе е открита през 1954 г. Подготвените там скиори бележат първите успехи в ски дисциплините за България. 40 години след първото ски състезание за Купата на Чепеларе – през 1970 г., днес „Чепеларе курорт“ посреща своите туристи на писти с дължина 20 км. Старите писти и съоръжения са изцяло обновени и маркирани съгласно Европейските стандарти.

За гостите на града е на разположение система за туристическа информация ИНФОТУР ПОЙНТ, която предоставя спектър от туристически и административни услуги, събития, екскурзии, програми. С ИНФОТУР ПОЙНТ информационният център е денонощно отворен. В информационните центрове (ТИЦ), намиращи се на територията на община Чепеларе се предлага информация за категоризираната леглова база, пешеходни туристически маршрути и други съпътстващи туризма дейности.
ТИЦ Чепеларе – 03051 21 10
ТИЦ Чудни мостове – 0886200351

На разположение на любителите на зимните спортове е модерен 4-седалков лифт с капацитет 2000 души на час. С него разстоянието от гр. Чепеларе до връх “Мечи чал” от 2700 м. се изминава само за 9 минути. Лифтовата линия е изградена от френската компания „Помагалски”.

Една от основните писти в курорта е за напреднали – “червена” с дължина 3250 м. Тя е оборудвана с най-модерната в България система за изкуствен сняг – Johnson Controls. 47-те оръдия могат да покрият пистата за 100 часа при температура от -3 градуса.

На разположение на скиорите е и “зелена” писта за средно напреднали с дължина близо 6 км, както и няколко по-къси писти с различна трудност. За скиорите и сноубордистите е предвидена и “червена трудна” писта с дълбок сняг и дължина 1,2 км.

За първи път у нас пистите са оборудвани с безплатен, безжичен интернет. Така любителите на планината, ските и борда ще могат да сърфират в мрежата от своя лаптоп или мобилен телефон в паузите между спусканията или в близките до пистите заведения.

За първи път в България в курорт Чепеларе се използва и специална система за пропуск на туристите, разработена от австрийската компания AXESS.

Благодарение на нея се осигурява плавния достъп до лифта без струпване на скиори в най-натоварените часове на деня.

Непосредствено до начална станция на лифта са разположени детският кът за най-малките посетители, ски гардеробът на „Чепеларе Курорт”, разполагащ с повече от 300 чифта нови ски.

„Чепеларе курорт” има за цел да се утвърди, като най-популярния целогодишен курорт в Родопите и да бъде идеално място за туризъм, развлечения и спорт през четирите сезона на годината.

Сега се разработва проект за изграждане на трасе и съоръжения за добилата голяма популярност през последните години дисциплина – Спускане с планински велосипеди /Downhill mountain biking/.

***

„Яжте и пийте, и добра дума думайте!“

Родопската атмосфера и смисълът на родопското послание „Яжте и пийте и добра дума думайте“ може да разберете в десетките механи на Чепеларе. Заведенията в родопския град са над 40, 42 са обектите за настаняване – хотели, семейни хотели и къщи, 45 са и търговските обекти в града.

В града има 42 хотела, почивни станции, къщи за гости, като 2 от хотелите са с четири звезди с общо 1700 легла. Цените на нощувките в града са на половина в сравнение с големите курорти Пампорово, Банско и Боровец.

Ски-картите години наред са на стойност 2/3 от големите центрове. Чепеларе е дал единствения ни шампион от зимна олимпиада досега Екатерина Дафовска. Преди това олимпиецът Митко Хаджиев, слаломистът Борислав Киряков и сегашната надежда в сноуборда Радослав Янков, който стана световен шампион за младежи и носител на Кристалния глобус.

Освен за ски-спорт в града има и добра база и за други спортове –  футболно игрище – 50/30м. с изкуствена настилка, зали за баскетбол, волейбол, тенис на маса, стена за алпийско катерене, тенис корт, закрити басейни и множество разработени екопътеки за пешеходен туризъм.

***

Чепеларе се слави с два уникални музея

Музеят на родопския карст е единствен по рода си в Югоизточна Европа – представя красотите на пещерите и пещерни експонати, запазени от зората на човешката история. Музеят разполага с oсновен фонд от 9400 експоната, научно-спомагателен фонд от 7100 експоната и обменен фонд от 170 експоната, зала за гостуващи изложби, библиотека със 730 тома научна литература, лаборатория и конферентна зала с 60 места. Експозицията е с площ 870 кв.м. Включва разделите: „Минералогия, геология и петрография“, „Повърхности и вторични карстови форми“, „Биоспелеология“, „Пещерна палеонтология“, „Пещерна археология“.

Музеят може да бъде посетен всеки ден сутрин от 9 до 12 часа и след обяд от 13,30 до 17,30 часа, с изключение на неделя и понеделник. Входът за възрастни е 3 лв., за деца и пенсионери и деца 2,00 лв.

В Музейната сбирка на ските са експонирани над 200 купи и медали, 300 флагчета, 100 чифта ски и др. Сред експонатите има ски от началото на миналия век, правени на ръка до съвременни пособия за ски-спорт. Музеят е открит по инициатива на местните културни деятели след спечелването на олимпийската титла от Екатерина Дафовска.

***

На територията на общината се намира и Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ към Института по астрономия на БАН. Тя е разположена сред иглолистна гора, на височина 1720 – 1750 м. над морското равнище, на 6 км по шосето от превала Рожен /1450 м./ и на 15 км. от курорта Пампорово.

Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ е все още най-големият в Югоизточна Европа наблюдателен комплекс в областта на оптическата астрофизика. Разполага с 4 телескопа. Главният телескоп е двуметров и е най-големият в Югоизточна Европа, тежи 80 т.

Посещенията в обсерваторията са след 14 часа. Комплексът е отворен за туристи. Входът за възрастни е 3 лв., а за деца 1 лв. през деня. В комплекса учените изследват комети, астероиди, тела от Слънчевата система, звезди от нашата галактика, звездни купове, мъглявини и т.н.

***

Селски и екотуризъм

 

Над 300 легла за туристите предлагат уютните села на родопската община.

***

 

Село Богутево

Това е  едно от най-старите селища в община Чепеларе. Разположението на селото в природно красивата Родопа планина е предпоставка за развитието на целогодишен селски туризъм. Близостта до известни ски писти в региона (Пампорово, Чепеларе) обуславят зачестилата му посещаемост през зимните месеци. В селото се провежда годишно традиционен събор-курбан в началото на месец май. В момента 5 къщи предлагат  нощувка и храна на туристи. В селото е най – старата джамия в община Чепеларе.  Богутево придобива широка известност в пресата, чрез инициативите на местното население за събиране на средства за поощряване на развитието на селския туризъм. Тези инициативи са подпомагани финансово и от чуждестранни фондации за социално благоустройство.

***

Село Хвойна

Намира се надясно по пътя свързващ Пловдив и Смолян. Според геолозите, Хвойненската котловина, наричана Ропката, преди милиони години е била дъно на сладководно езеро, образувано в следствие на тектонично потъване на пластовете. Неговите води достигали до 200-250 метра дълбочина.

През селото минава Ореховската река и го дели на стара и нова част. Тук спират и доста от автобусите от София и Пловдив за Смолян и региона. Това е добро място, откъдето туристът може да започне туристическите си маршрути в региона. Туристическите  пътеки водят до планински хижи и други близки села.

В момента има категоризирани 4 къщи за гости, предлагащи 18 места за настаняване. Край селото археологически паметник на културата е средновековен некропол.

Паметник на културата от национално значение е църквата „Свети Илия“. Храмът е построен през 1857 г., а осветен на следващата 1858 г. (20 юли – Илинден) от Пловдивския митрополит Паисий (1857 – 1861 г.). Още през 1857 г. с останалите от църквата материали през есента хвойненци построили килийно училище в църковния двор, в момента то е второто такова запазено в община Чепеларе. В района на селото има 4 параклиса.

***

Село Орехово

Един живописен и колоритен кът, разположен край река Орешица, в пазвите на рида Чернатица в Западни Родопи. Явява се важен изходен пункт към хижите – „Персенк“, „Кабата“ ,“Скални мостове“ „Чудни мостове“, местността Бяла черква и природния феномен Чудните мостове. Сегашното село е на около 300 години. На мястото му в древността е имало древно римско селище. Историята на селото е описана в селищната монография „Орехово“ на писателя Атанас Калинов. В селото е създадено „Сдружение по туризъм – с. Орехово“.

Орехово е селото с най – добре развит селски и еко туризъм в община Чепеларе. То разполага със 100 места за почивка и отдих в частни къщи. Атракция е направената изцяло от кал и слама уютна къща за гости на фамилия Маданкови, която има механа. Стаичките в глинената къща ви пренасят един век по-рано. В селото е църквата „Св. Неделя“, построена през 1882 г., когато е и осветена от епископ Гервасий. В селото пък е уредена историко-етнографска музейна сбирка към читалище „Родопско бъдеще“, съдържаща всички сечива и предмети използвани в бита на ореховеца до средата на ХХ век. Направени са родословните схеми на всички родове в селото. Експозицията притежава богат археологически материал, като някои от находките представляват ценност, особено керамиката. В Орехово и в околностите му има над 20 параклиса, което го прави подходящо за религиозен туризъм. През селото минава най-дългата у нас екопътека, която започва в с. Хвойна и стига до Гърция.

В землището на Орехово има няколко защитени територии:

Природна забележителност „Дуплево“ е водопад, намиращ се в местността“Дуплево“ – на 0,5 км. западно от селото, на надморска височина 950 м и височина на пада 20 м. Скален пролом по поречието на река Орешица.

Природна забележителност „Скакалото“ е водопад, намиращ се в местността „Скакалото“ – на 0,5 км. южно от селото, с височина на пада 30 м.

Природна забележителност „Костен камък“ е водопад с височина на пада 30 м, разположен в колосален скален масив, приличащ на огромна стена, над която расте вековна смърчова гора. Намира се на 4 км. югозападно от селото.

Защитена местност  „Средните ливади“ е местност с площ 70.4 ха, със запазени вековни белборови гори и живописен ландшафт.

Ваклите дупки – намират се на 7 км. южно от селото(2 км. южно от местността „Кабата“). Южен ерозиран склон с естествени скални(пещерни) образования, покрити с калцити. Тези интересни скални ниши са обявени за природен феномен.

Край Орехово е крепостта „Цирикова черква“. Връх, намиращ се в местността „Кабата“; паметник на културата с национално значение. Днес от някогашната крепост са останали само руини, които ясно говорят за съществуването й. На върха, на мястото на някогашната стара църква, сега е построен параклисът „Св. Дух“.

Пещера Челевещата дупка, намира се северозападно на 0,8 км от селото в изсечения каньон „Заград“. До нея се достига по добре маркирана туристическа пътека. От входа на пещерата по широк улей, дълъг около 3 м и спускащ се в нея, се слиза в малка зала, чийто сводест таван е опушен, което се свързва с преданието, че по време на масовата ислямизация тук са изгорени една част от жителите на Орехово и съседните махали отказали да приемат исляма, откъдето идва и името на пещерата. След това следват две галерии – лявата, която е по – запазена е дълга 65 м., а дясната, която се посещава от туристи е дълга 240 м. Върви се само в дясната галерия, която е осеяна със сталагмити и сталактити, единствено на 50 м от входа има един ярко изразен сталактон. Срещат се и дребни цинтови езерца, оформени от бавно капещата вода от тавана на пещерата. Върви се във вътрешността на пещерата по малка пътека, лъкатушеща из скалните назъбени земни образования. Могат ясно да се различат множество причудливи скални образования като – каменен водопад, малък орел, сякаш току що кацнал от полет и др. Трябва много да се внимава понеже пещерата не е осветена и пода е влажен и кален. След 150 м отвора рязко се стеснява и само опитен пещерняк може лазейки да премине в следващата по – голяма каменна галерия. В лявата галерия никой не влиза, тъй като се говори, че има отвесна пропаст и достъпа не е възможен.

В пещерата влизат само по 3 – 4 човека не повече, за да се следи всеки от групата, поради скалните зъбери по пътеката. Туристическите водачи винаги предлагат на своите групи посещение в Челевещата дупка, особено групите изпратени от Българския туристически съюз – София. Малките групи, посещаващи хижа „Персенк“, също почти винаги минават да я разгледат. Туристическият преход до пещерата е един от най – леките пешеходни и затова се предпочита от туристите.

Село Павелско

Намира се на 2 км вляво от централния път Пловдив – Смолян. Павелско е най-старото село в Рупчос, което заема една част от северните склонове на централните Родопи. Намерените в района на селото археологически находки са доказателство, че там е имало поселища още в древността. При създаването на историческата карта на България за периода преди V в. от новата ера, от селата са отбелязани само на Павелско и Гела. Още от римско време през селото са минавали пътни артерии от Пловдив за Беломорска Тракия. Павелско е заселено на днешното си място към 1660 г. от бегълци от с. Борово.

В селото е черквата „Свети Спас“, която е построена през 1834 г. за 40 дни. Това е трикорабна базилика с по четири колони и с по пет свода във всяка базилика. Тя има три олтарни апсиди. Осветена е през 1836 г. на Илинден от митрополит Натанаил Пловдивски. Изграждането на камбанарията става през 1865 г. Тя е на 8 м. от църквата, с височина 17 м. и е на 5 етажа. Храмът е обявен за паметник на културата.

В селото има музейна сбирка към читалище „Алеко Константинов“. В нея са представени исторически и етнографски материали от региона на село Павелско. Някои от археологическите находки са с голяма историческа стойност.

На 14 км от Павелско се намира хижа „Пашалийца“, която се посещава целогодишно от български и чуждестранни туристи. Към настоящия момент в селото има 10 категоризирани къщи за гости, предлагащи 42 места за настаняване.

През селото минават няколко туристически маршрута за пешеходен туризъм. Край селото са намерени останки от баня.Като паметник на културата е регистрирано историческо място, намиращо се на 5 км. североизточно в местността „Лещища“. Паметник на културата е и църквата „Възнесение Господне“, както и много къщи.

В селото и в неговите околности в различни години са изградени и 21 православни параклиса.

***

Пещера „Челевещницата“

Радюва планина, в подножието, на която е разположено село Павелско, притежава 45 пещери, от които най-голяма е Челевещницата. Тя се намира в землището на село Павелско. През 1966 г. е посетена от Шестата международна експедиция с участието на руските специалисти Игор Ефремович и Виктор Дублянски. Експедицията констатира, че от отвора й започва отвесен тунел(шахта) с дължина 33 метра, който достига до подземна зала с размери-дължина 85 метра и ширина 40 метра. Веднага, след конуса от пръст и камъни, под пещерният отвор започват огромни, високи до 1 метър и дебели до 50 сантиметра, синтрови прегради. Една част от нейните искрящи ефирни стени са сухи и покрити с дребни като просо бисерчета, а друга – с кристална вода. Специалистите смятат, че някога в нея е имало езеро с дълбочина 12 м., което пресъхва. Някои от пещерните образувания са оприличени на пещерна гора, а над пресъхналото езеро има красива колонада. Сводът на пещерата, с висящите от него безброй изящно бели сталактити, е опрян на сталактони, приличащи на чудновати снежни подпори. Непрестанно от тавана й се откъсват водни капки и политат с шемет към пещерния под. В средата на залата, сред огромна паница, издълбана от падащите капки, лежи най-красивият и величествен пещерен бисер, намерен досега в българските пещери, възприеман като чудо на природата и бисер на бисерите. През 1966 г. Петър Трантеев го определя като „кралят“ на пещерните бисери.

Името на пещерата се предполага, че произхожда от наличието на човешки кости в нея. Сред местното население е разпространена легенда, че в Челевищницата е хвърлен жесток турчин, а според друг вариант на същата легенда – местен чорбаджия. Наистина при проучването на чепеларските пещерняци е намерен в пещерата скелет на човек.

Челевещницата в Павелско е проучвана след това и от чепеларските пещерняци, като при първото им влизане в нея с тях се спуска и павелският учител Атанас Г. Семерджиев. През февруари 2003г., се установява, че при последното им спускане в пещерата са констатирали кражбата на пещерния бисер. Райчев и пещерняците му възнамеряват да заменят липсващия оригинален бисер в Челевещницата с копие.

***

Село Проглед

Разположено е на 1370 м надморско равнище. Селото ена 4 км от курорта Пампорово. Проглед е малко, но забележително със своята природа, минало и настояще село. Курортно място с традиции, подходящо както за летен отдих, така и за зимен ски-спорт. Проглед, в района на Куцинско блато, е едно от редките места на Балканския полуостров, където от средата на месец юни до началото на юли можете да видите китния родопски крем, който е включен в „Червената книга “ на редките и застрашени от изчезване видове. В Проглед има 4 категоризирани къщи 67 места за настаняване.

В селото има Мемориална къща „Дичо Петров“. Експозицията в него е посветена на живота и дейността на Дичо Петров /Таков/. Към него има и етнографска изложба. В момента къщата – музей е реституирана на собствениците й. Музейната експозиция е запазена, но музеят не функционира.

В селото е църквата „Св.Пантелеймон“ – построена през 1921 г., в района има и 5 параклиса.

Заради близостта си, Проглед е удобен да преспиване на туристи, които искат да съчетаят селска атмосфера и да ползват пистите на Пампорово и на Чепеларе.

***

Село Забърдо

Старото име на Забърдо е Чукуркьой (село в дол) и е разположено на 13 км. от централния път Пловдив – Смолян. Към читалище „Христо Ботев“ в селото функционира Център за традиционна култура, туризъм и устойчиво развитие с етнографска изложба. Тя притежава голямо количество експонати, умело съstrongчетани с пана от дърворезба, като всеки експонат от изложбата може да бъде закупен. Посетителите на изложбата, ако желаят могат да се запознаят и с начина на изработването им, като посетят Центъра за традиционна култура, туризъм и устойчиво развитие, намиращ се в същата сграда.

Етнографската изложба в село Забърдо може да бъде посетена всеки ден сутрин от 8,30 до 12 часа и следобед от 13,30 до 17 часа.

Всяка година на 14-ти март се организира кукерски празник ,с който забърдовци изпращат зимата и посрещат пролетта. На ‘Марта’, както се нарича празника има кукери, които пъдят лошите сили и се молят за плодородие и берекет. Общоселският събор се организира през август.  Атракция на селото е Забърдовското колело. Местните хора твърдят, че тяхната въртележка се е появила на бял свят преди виенското колело. И днес на мегдана на селото можете да видите и да се повъртите на възстановената по спомени и снимки от началото на ХІХ в. въртележка. Тя е изработена изцяло от дърво, а диаметърът й е 6 м. В миналото на нея ставали „задявките“между младите, докато момите се возели на колелото, задвижвано ръчно от момците.

Районът около Забърдо е перфектен за най-разнообразен лов. Опитни авджии казват, че там можеш да видиш почти всички животни, характерни за нашите географски ширини.

Край селото има останки от градище; намират се в местността „Градище“, 3 км. източно от селото. Има и старинен път; на 7,5 км. южно от селото, обявен за паметник на културата от местно значение. Северно от селото на 2- 3 км са останки от средновековна крепост; намира се в местността „Камъка“.

Природни забележителности в района на Забърдо

Пещера Челевищница. Тя се намира на югозапад от село Забърдо в местността „Айдарски камък“, във високите части на камъка. Пещерната пропаст е дълбока 36 м. От дъното й започва гигантски конус, състоящ се отдолу от плътен глинест и почвен насип. Върху него са натрупани хиляди камъни, на места подпирани от огромни, надвиснали блокове. В пропастта няма никакви форми.

Пещера Тьовната дупка. Намира се на 2 км. източно от селото, паметник на културата с национално значение . По предание жителите на село Забърдо знаят, че в тази пещера измират много от хората, нежелаещи да приемат исляма по време на масовата ислямизация.

Пещера Сливова дупка. През 60-те години на ХХ век, Шабан Сливов и други ловци от селото, гонейки една златка в местността под Заградска чука, недалеч от Тьовната дупка, случайно откриват една дупка, а зад нея просторна пещера. Сливов надниква в пещерата, но нищо не можел да се види. На следващия ден той влиза в пещерата и гледката го поразява. Там имало много кости от човешки скелети и то предимно детски. До тогава за тази пещера в Забърдо никой нищо не знаел. Новооткритата пещера се намира на 200 – 300 м. на изток от пещерата Тьовната дупка, на още по – скрито и закътано място. В нея са укривани юноши и малки деца от селото, но след като измират хората в Тьовната дупка, умират и децата и юношите в Сливова дупка. За това ясно говорят техните кости.

Глухите камъни. Естествени скални образования. Съществува хумористично предание, затова как получават наименованието си „Глухите камъни“. Исеин Аговски – син на Кара Ибрахим, и Абдулах Аговски – внук на същия, веднъж срещат Таню Войвода и решават да се пошегуват с него, казвайки му, че ако някой говори от едната страна на камъните, то от другата нищо не се чува. Първоначално Таню не вярва, но двамата шегаджии му предлагат сам да провери. Решават Таню да застане от едната страна на камъните, а Исеин и Абдулах от другата, като последните двама да викат, за да се убеди Таню, че нищо не се чува. Така и става, само че Исеин и Абдулах мълчат през цялото време. След като Татю известно време се напрягал да чуе виковете на двамата си познати, отива при тях и ги пита: „Вие, викате ли?“ „Викаме!“ – отвръщат двамата шегаджии – „Ако искаш, ти сега викай, а ние ще слушаме.“ Отново войводата се съгласява, но и този път се повтаря същото. Пак той отива, след известно време, при тях и им казва: „Чувате ли нещо?“ „Нищо не се чува. Ти викаш ли?“ – питат престорено Исеин и Абдулах. Старите познати се разделят, като Таню Войвода остава още дълго при камъните, чудейки се на станалото, а Исеин и Абдулах Аговски продължават весело по пътя за Чепеларе, присмивайки се на Таню.

Айдарски камък – скален феномен;

Край Забърдо, на 6 километра, се намира природната забележителност „Чудните мостове – Еркюприя, която е уникален природен феномен, едно от 24-те чудеса на България и един от 100-те национални туристически обекта. Мостовете са се образували от ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва.  Представлява три естествени моста върху малка река, оформящи един от най – забележителните скални феномени в Родопите. Реката образува късо, но красиво ждрело.

***

Село Зорница

Намира се на 7 км от град Чепеларе. Надморската му височина е 1360 м. Над 300 дни годишно тук грее слънце. Зорница е напълно автентично родопско село. То представлява естествен природен, архитектурен и етнографски резерват. Районът е подходящ за спортуване в планината, езда, дълги разходки сред природата и ски спорт. От село Зорница тръгват туристически маршрути към х. Изгрев, Пампорово, Чудните мостове, Широка Лъка и много други. В селото има къщи за настаняване на гости, разполагащи с около 40 места, както и почивна станция на ВМИ – Варна.

***

Село Малево

 

Селото се гордее с църквата си „Възнесение Господне“, построена през 1860 г. Църквата е паметник на културата от национално значение. В района на селото има 5 параклиса.

Празникът на село Малево е Илинден, 20 юли. На този ден цялото село се събира и прави курбан до параклиса „Свети Илия“. Вечерта празника се пренася на хорището съпровождано от песни и танци. Вият се хора до след полунощ.

Селото е известно и с уникалния си празник на меда. Честват го на 15 август,  Голяма Богородица.