Борино

БОРИНО – палитра от природни красоти и гостоприемство

Село Борино е общински център разположен в югозападната част на Родопския масив. Общината е с територия 167 кв. км, което представлява 5,2 % от територията на Смолянска област. Средната надморска височина е от 1050 до 1600 метра. Отстои на 70 км от Смолян и граничи с общините Девин и Доспат, а на юг с Гърция.

Общината има 5 населени места и 4 588 жители. Въпреки че е малка по обем, община Борино е привлекателно място за отдих – с чиста околна среда и изключително богата на природни забележителности.

На 6 км от нея се намира резерватът “Кастракли” с микроязовир. На територията на община Борино са разположени и две уникални пещери – Буйновското ждрело, дълбоко около 10 км, и Ягодинската пещера – една от най-дългите в България, обявена за природен феномен още през 1971 г.
Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са защитени.
Съчетанието на църкви и джамии на територията на общината са предпоставка за развитието на т.нар. религиозен туризъм.

Ягодинска пещера

На около 13 км от с. Борино се намира най-красивата пещера в Родопите – Ягодинската. В естествения й вход са откритите огнища датиращи от 4000 – 3000 г. пр. Хр., свидетелствуващи за енеолитните хора, които са живели през есента и зимата в нея.


Тя е дълга 10 км и лабиринтите й са разположени на 5 етажа. Влиза се в нея през изкуствен отвор. Част от нея е електрифицирана като посетителя минава през специална 1100-метрова пътека, която му разкрива красотата на чудно хубави и бели образувания, разнообразни форми – сталактити, сталагмити, драперии, каменни рози. Подземният свят става свидетел на млади двойки, които тук се вричат във вечна вярност.
Специална пътека минаваща през пещерата, предоставя възможност да се види красивия подземен свят, формиран в продължение на милиони години.

Електрическото осветление ефектно осветява причудливи образувания: драперии, цевични сталактити, пещерни бисери,“леопардовата кожа“, сталактони и много други.

Някои от образуванията наподобяват Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Дева Мария и Младенеца, Пижо и Пенда, акула, други носят имената: Слона, Крокодила.

Интересно е да се види и т.н. „Новогодишна зала“ с украсената елха. Тук всяка година местния пещерен клуб посреща новата година. Тук стават и бракосъчетанията, под герба на страната, закачен на скалите.


В неосветената й част пристъпват малцина, заради множеството препятствия. За да се изкачиш от един на друг етаж, трябва да преминеш покрай пропасти, да преодолееш огромни каменни блокове, да се провреш през тесни пространства и да изкатериш почти отвесни скали. Търсещите адреналин, под вещо ръководство на местните пещерняци, могат да се спускат по рапел до зали, където пещерните бисери са двойно по-големи от тези в благоустроената част на пещерата. Двата атрактивни маршрута в неосветената част се предлагат на групи, желаещи да изпитат тръпката на пещерняка. През 3-километровата неблагоустроена част се преодоляват 3 нива, като мераклиите се спускат с въже в 30-метрова и в още една 15-метрова пропаст.

Буйновско ждрело

Дължината на пролома е около 10 km. Това е един впечатляващ с красотата си природен кът в Родопите и привлича посещението на много туристи. Ждрелото се извисява величествено над Буйновска река близо до село Тешел. Реката прорязва варовитите скали, а отвесните скали са в непосредствена близост една до друга. Мястото, където скалите почти се допират, е наречено от местното население „Вълчия скок“.

Жителите на съседното село Ягодина разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им. Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са защитени. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 г.  В близост до него се намира Ягодинската пещера. Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.

Кастракли

Природен резерват “Кастракли” е с площ 124 ха и се намира в землището на с. Борино. Той е с много благоприятен климат, предоставящ добри условия на живот и е бил обитаван от траките.  По-голяма част от горите са на средна възраст повече от 200 години. Обявен е за резерват: “с цел запазване девствения характер на вековната черборова гора (Pinus nigra) и красивия природен пейзаж”.
Релефът на резервата се отличава със стръмен, силно пресечен характер. Най-високата му точка е 1291,3 м, а най-ниската – 911 м. Територията на резервата е прорязана с множество дерета, вливащи се в преминаващата през него река. Общата му площ и включва основно иглолистни и широколистни високостеблени гори.


В резервата се срещат редица ендемични и реликтни растения като: румелийски трахелиум, каменоломка, урумов кривец, силивряк и други, както и 156 вида лечебни. Регистрирани са 337 вида висши растения. Тук се срещат 25 растителни вида с природозащитен статус. Тук се среща Орфеевото цвете – силивряка. Легендата разказва, че е поникнало от кръвта на Орфей, когато вакханките го убиват. Силиврякът, ако е хербаризиран и потопен във вода, отново се съживява. Тук има: скален орел, глухар, лещарка, планински кеклик, златка, белка, кафява мечка, вълк, дива коза и други.
В резервата през май и юли се срещат много видове пеперуди.

Силиврякът  – Орфеевото цвете

Траките в храма са изпълнявали религиозни церемонии, най-вероятно свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син- Слънцето и Орфей. Последователите на Орфей са посрещали изгрева на слънцето, подчертавайки предпочитанията си към слънчевия бог Хелиос. Според една от легендите за митичния певец, той предизвикал негодуванието на Дионис заради демонстративното преклонение към Хелиос. Богът на виното и веселието заповядал на сподвижничките, наричани басариди, да разчленят тялото на Орфей и да погребат късовете на различни места.

Според друг разказ това направили жени, недоволни, че Орфей ги лишава от мъжете им, които се събирали на тайни и непознати за тях церемонии. Дързостта им била наказана от боговете. Отчаяни, те започнали да издирват късовете от тялото на певеца. Открили само главата му, която плувала в една река и за чудо на всички продължавала да пее. Погребали главата, издигнали над нея голяма могила и я обявили за херон (свещено място в името на герой) . Периодично извършвали там религиозни церемонии в чест на Орфей. Когато убиват Орфей, всяка капчица от неговата кръв се превърнала в красиво цвете силивряк. Ако е хербаризиран и след това потопен във вода, силиврякът отново се съживява.

Кемера

В местността “Дженевра” на 12 км. от с. Борино се намира римския мост „Кемера”, наричан още Кемеров мост, както и Сводест мост. Личи си, че строителят му е бил голям майстор, математик и художник. Той е едноарков, граден от ломени камъни и спойка от бял хоросан. Части от лицевата зидария и ъглите на хубаво извитата арка са оформени с добре обработени камъни. Настлан е с настилка от дребен речен камък.  Личи си, че строителят му е бил голям майстор, математик и художник. От груби речни камъни без спойка е иззидана голяма мостова дъга. Дължината на моста е 32,40 м, а ширината – 3,60 м. Висок е 6 метра. Идвайки, при него туристите са докосват до историята, понеже той е част от трасето на големия римски път, свързващ Филипополис през Родопите с Никопулис ад Нестум (Неврокоп).

Тя е идеален полукръг, крепящ се на един ред камъни. Основите са положени върху двата скалисти бряга на реката с хоросанова спойка. През моста е минавал римският път за Пловдив, а до 1912 г. е минавала през него граничната линия, като западната му половина е била българска, а източната турска.
Според сведенията на историците мостът е от римската епоха, но според други той е творение на българските строителни школи. Пътят се е използвал от много години. По време на турското робство, този мост е служел за преминаване на многобройни султански кервани, които превозвали събраните данъци от Тракия и Родопите. Много са легендите и преданията за Вълчан войвода, който е взимал от турците заграбеното злато и храна и ги раздавал на бедните . По- късно пътят е бил изоставен, а днес са останали само следи от него.

Орлово око

Уникална наблюдателна площадка, наречена “Орлово око”, е монтирана на ръба на скалите, на височина 1563 метра над морското равнище, недалече от прочутата Ягодинска пещера. Проектирана е да издържа 3 тона тежест, но от гледна точка за безопасност се разрешава на нея да бъдат едновременно не повече от 5 души едновременно.

Туристите се любуват на невероятната панорама, която се разкрива във всички посоки до върховете на Пирин и Рила.
От площадката се открива спиращ дъха изглед към красотите на Родопите и безкрайните хоризонти. До нея се стига с водач по атрактивния маршрут за връх Свети Илия. Дотам има черен път, който е непроходим за леки коли, но с джип може да се мине. Денивелацията от площадката по отвес до шосето в Буйновското ждрело е повече от 600 метра. Единственото условие за туристите е да не се качват до върха в лошо време, защото падат много гръмотевици. Затова върхът носи името на повелителя на гръмотевиците свети Илия

Виденица

На 2 км. югозападно от село Чала и край село Змеица се намира живописният връх Виденица, старото му име е Гьозтепе. Името идва от височината 1652 м, и възможността за оглед във всички посоки. На върха се срещат едри валчести камъни и остатъци от древни зидове. Съществува предположение, че тук се е намирало известното в древността светилище на Бог Дионис стопанисвано от тракийското племе беси. На върха се е намирала ротонда с колонада и кръгъл отвор на покрива, както и олтар за жертвоприношение. Останките вероятно са от този храм.
От върха се разкрива впечатляваща гледка към море от зелени гори с острови от величествени скали.

***

Ягодина

Селото е с 580 жители и има китни хотелчета и къщи за настаняване. От Ягодина тръгват 4 обозначени екопътеки, с различна дължина и трудност. Това са Ягодина – Ягодинска пещера; Ягодина – „Дяволското гърло“ – започва от центъра на селото, минава покрай величествения връх Дур Ага (стой и гледай) и се спуска при входа на „Дяволското гърло“; Ягодина-връх Свети Илия – дълга е около 2,5 км. Започва от центъра на селото. Гледката от върха е неописуема. Може да видите част от ждрелото и част от Пирин; Южно родопска еко-пътека – започва от средата на пътя Тешел – Ягодина, в дясно по дървено мостче, което ще ви заведе в приказната и девствена природа. По мостчета и пътечки неусетно пред вас изниква водопадът Хайдушки дол. Величествен и красив веднага ви пленява, а малко по-нагоре може да минете по Дяволския мост – толкова красив и недостъпен, че само дяволът може да мине по него. Посещение на перлата на пещерите-Ягодинската пещера. Предлага се велотуризъм и джип сафари. Най-новата атракция на Ягодина е шадраван във формата на голяма ягода, която вече краси центъра на селото.

Буйново

отстои само на два километра от границата с Гърция. То попада в историко-географската област Рупчос. Старото му име е Наипли или Неапли, преименувано е през 1934 г. Археологическите находки ясно сочат, че селото и неговото землище са обитавани от траките от края на бронзовата епоха (1000 години пр.н.е.). В землището на селото са намерени монети, керамика и сечива от този период.

След османското нашествие в землището на селото се преселват юруци — тюркски скотовъдци и пастири, които търсели по-удобни пасища за своите стада. През 18-19 век земите на юруците постепенно са изкупени от местното помашко население. От Буйново се образуват селата Змейца и Чала. Преданията разказват, че селото е основано от преселници-помаци от Кавалско.В Кавалско действително има село на име Наипли (Ναϊπλή), чието име е сменено на Полинерон (Πολύνερον) през 1928 г. След събитията от Батак буйновци отглеждат баташки сирачета и при пълнолетие ги връщат на техните роднини непокътнати.

Чала

е магично село. Времето е измило доста от скалните масиви, но са видими скални площадки и стена от сух зид. Мястото има енергийна сила и лековита вода. В близост до Чала са защитените обекти Дяволски мост и Ягодинска пещера. Те могат да се посетят по маркирани еко пътеки.

Кожари

се намира на около 2 км от гръцката граница и на около 10 км от Ягодинската пещера. Отстои на 3 км от село Буйново, на около 10 км от село Ягодина, а по планински път може да се стигне до село Триград, където се намира пещерата Дяволско гърло. На 32 км от селото се намира град Девин. селото сега има 120 жители. Старото му име е махала Демирджилери. Първоначално селото е било лятни колиби на с.Триград. Постепенно започнали да остават семейства и през зимата. През 1965 г. наброява 328 жители. Населението изповядва ислям и християнство. През 2003 г. дядо Арсений освети храма и положи мощи на св.Марина в олтаря. Издигането на храма е осъществено с финансовата помощ на фондация „Рожен“.  Селото е с красива природа. До с.Кожари може да се достигне и по екопътеките, който са направени специално за туристи. По пътя има чешми за почивка и кътове за отдих. Културните и природни забележителности са привлекателно място за отдих от натовареното напрежение на големия град.

***

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ

Първи маршрут: с. Ягодина – връх „Свети Илия”

От центъра на с. Ягодина се тръгва на изток и се излиза от селото.Първо пресичаме едно дере и тръгваме нагоре по коларски път, който ни отвежда до изоставеното”Диво гробе”. От гробището тръгваме по пътека на изток, като изоставяме коларския път. След около 10-15 минути достигаме до седло и коларски път. Тук виждаме и червена маркировка, която е част от международния маршрут Е8. Оттук тръгваме на запад, по коларски път. Вдясно остава местността Ябланово с огромните карстови въртопи и сляпа долина. Продължаваме на север и достигаме до билно седло. Движим се по билото, от което се откриват великолепни панорами. Достигаме до седлото под връх ”Свети Илия” и площадката за отдих и наблюдение. Тя е оборудвана с беседка и пейки. Оттук до върха е изкачване, като се движим по коларски път. Минаваме покрай останки от стари крепостни стени и огромно открито карстово поле. Така неусетно достигаме до мраморния връх „Свети Илия”, висок около 1600 м. На югозапад от връх „Свети Илия”, на около 400 м, се намира малкият връх „Ушите”. Връх „Свети Илия” има продълговата овална форма, в посока запад-изток е имало стар манастир и крепост. Страните от север, запад и юг са отвесни и достигат до 600 м. Ако се вгледаме по-внимателно, ще открием останки от керамика и зидове от стените на крепостта, които са във формата на волове около върха.
Под върха се намира и най-старата от геоложко време „Орлова дупка”.

Легендата разказва как родопското население, живеещо по течението на река Въча, посрещна турските поробители с решимостта да се сражава до последна капка кръв. Срещу родопчани настъпват ордите на Ибрахим паша. Първото голямо сражение става при крепостта Беатос до с. Беден. Главен войвода на българите е Гордьо войвода. В многодневното сражение завоевателите претърпяват сериозни загуби. Крепостта не се предава. След пълната обсада една нощ Гордьо войвода пуска огладнелите и настървени кучета-вълкодавци през тайния вход срещу турските стрелци. Триста едри овчарски кучета разкъсват обсадата и войводата повежда борците към скалите около с.Триград. Преданието съобщава, че боят около Гьоврен продължава 14 дни. В околните скали и пещери намират приют и спасение голям брой жени, деца и старци. Ибрахим паша пада убит, а Гордьо войвода е ранен. Българите се оттеглили към с.Триград и с. Ягодина. Гордьо войвода потегля към Попина лъка, но от раните си умира. Все още всички крепости не са превзети. Остава твърдината-манастир и крепост „Свети Илия”. Боят се води за всяка педя земя. Падат първите стени и ровове в ръцете на поробителя. Идва ред и на Божия храм. Монасите решават да запазят книжнината, иконите и църковните прибори в Орлова дупка, която се намира в отвесните скали. Спускат най-младия монах, но въжето не достига до пода на пещерата. Всички монаси режат дългите си коси и наплитат въжето. Така спускат сандъците, а монахът ги затрупва с пръст. За пазители на ценностите остават само орлите, които гнездят в пещерата. Манастирът бива превзет и разрушен. Разгневените турци остават изненадани, че не са покорили цялото население. Много хора се скриват в Ягодинска пещера. По-късно биват открити и по жесток начин умъртвени чрез задушаване с пушек.
На североизток от връх „Свети Илия” се намира и пропастната пещера „Хаджийска робка”. В малкия овал, намиращ се в склоновете на връх „Свети Илия”, в основата на скален венец се чернее отворът на пропастта. От нея лъха влажна прохлада, смесена с мирис на здравец. До отвора на пещерата вдясно се виждат останките от олово, забито в скалата. ”Оловните късчета” ни разкарват за страшната драма, разиграла се на това място. Двама младежи били хванати от местните банди през 1945 г., били малтретирани и застреляни от упор на това място. След това ги хвърлили в тъмното гърло на пропастта „Хаджийска робка”. Младежите са от с. Солища до с. Гела. С помощта на добър инструктор по спелеология и малка тренировка всеки турист-любител на силните усещания, може да посети този обект на природата.  Така ще слезнете по 55-метровата пропастна стена. След като достигнете каменния конус, пропастната пещера продължава с наклонена галерия и малко езерце. Дъното на галерията е запълнена с малки скални късове. Преди езерото можете да откриете двата скелета и една дъска-табела, на която пише: „Тук …през 1965 г. влезе Санчо от с. Ягодина и откри два скелета”.
От темето на най-старата скална повърхност на връх „Свети Илия” се откриват величествени панорамни изгледи. На запад се виждат връх Виденица, връх Боздаг, Пирин. На север се открояват Чернатишкият дял с върховете Голям и Малък Персенк, билото на Стара планина с връх Ботев. На изток човешкият поглед опира до Перелишкия дял с върховете: Перелик (2191м), който е най-високият връх на Родопите, връх Широколъшки Снежник (Карлък) и цялата верига от върхове. В близък план се вижда местността Ябланово. На юг виждаме местността Черешово и долината на Корудере, а над тях местността Башиш. По наляво, на югоизток се издига обраслият с вечнозелена иглолистна гора връх Дурдъга. Върхът е бранището на Мурсалския чай в този район.
За да видите върха и пещерите и чуете за легендите, преданията и историята на с. Ягодина и околните селища, е необходимо да ангажирате специално подготвен планински водач, който да проведе прехода и Ви разкаже всичко това.

Втори маршрут: хижа „Тешел”- хижа „Орфей”

Маршрутът е с продължителност около 3 часа. Със специално подготвен водач се тръгва от х. „Тешел” на север и се стига до разклона за с. Ягодина, Доспат, с. Триград и Девин. Продължава се в посока за град Доспат, стига се до язовирната стена на язовир „Тешел”. От стената свиваме надясно в посока север. Движим се все на север към хижа „Орфей”. Маршрутът минава през резерват „Кастракли” и по каньона на река Извора. Резерватът съхранява девствена вековна гора от черен бор. Боровите дървета нямат изразен връх и наблюдавани от далеч, приличат на огромни чадъри или тропични дървета, кацнали на отвесни скали. Маршрутът следва трасето на пътя срещу течението на реката и предоставя възможност за наблюдение на уникални гледки. През пролетта и началото на лятото, туристите по каньона на реката могат да наблюдават и да се любуват на виолетово-син цвят на Орфеевото цвете (силивряк). Достигаме до чешма вляво, правим кратка почивка. Продължаваме на север. Отляво виждаме нова маркировка в зелен цвят. Този маршрут идва от Дяволския мост и достига до х. Орфей. Оттук до хижата двете маркировки са успоредни. След около 20 мин. достигаме до разклона за с. Борино и х. Орфей. Подминаваме още две кръстовища и достигаме до хижата. Тя е на 1118 м. надморска височина.

Трети маршрут- хижа „Тешел”- връх „Св. Илия” с. Ягодина

Хижа „Тешел” е на водослива на реките Въча (Буйновска) и Триградска, под язовирната стена и е на 850 м надморска височина. Намира се отдясно на шосето с. Девин – Триград. Хижата се стопанисва от туристическо дружество „Родопея” с. Ягодина и е част от международния маршрут Е8. Маршрутът се преминава за около 5 часа.  Тръгва се от х. Тешел в посока юг-запад зад старата сграда на хижата. С няколко S-ови завоя се изкачваме до хоризонтална пътека. Отначалото вървим през букова гора, а след това през борова. По тази пътека вървим около 500 метра и достигаме до кръстопът. Оттук започваме изкачването. Пътеката е по било. След първото изкачване достигаме до седло и голяма тераса с поляна. Отново започва изкачване и движение по било. След около 40 минути достигаме до равна открита местност. Продължаваме и достигаме до местността Гьовренски арман. Тук на огромна поляна има построена беседка за почивка, а до нея има и питейна вода. След кратката почивка, водачът може да ви покаже две малки пещери. Входовете са обрасли със силивряк. Продължаваме в посока юг и излизаме на седло и обширно открито било. В най-ниската част на седлото има и кръстопът. Вдясно, на метален стълб за високо напрежение има указателна стрелка за връх Свети Илия. След около 30-40 минути достигаме до върха. Вляво до върха има площадка и беседка за почивка. Оттук до самия връх е изкачване. Вляво и вдясно могат да се видят и основите на крепостните стени. Продължаваме още 10 минути и достигаме до самия връх, от който се откриват обширни приказни панорами.
След кратка почивка и оглеждане на панорамата се връщаме обратно до седлото. Ако сте с планински водач и той знае преките пътеки, може да тръгнете направо за с. Ягодина. Тръгваме на югоизток и достигаме до местността Ябланово. Тук е имало старо тракийско селище. От начало на тази местност вдясно, се отделя маркировка за с. Ягодина. Движим се по коларски път и по билото. Още 15 минути и сме в село Ягодина. Тук туристите могат да нощуват.

Четвърти маршрут: Ягодинска пещера – с. Ягодина – с. Триград

От Ягодинската пещера, се тръгва на североизток – изток по шосето за с. Ягодина – Девин. Изминаваме около 150 метра и вдясно се отделя пътека, накичена с много различни по стандарт и правила табели и маркировки. На пътеката са изградени две панорамни площадки. Още в началото на пътеката след пресичането на река Корудере достигаме до малък скален откос, на който има различни фигурки и знаци. Оттук е минавал и старият Римски път. Легендата разказва, че по него е минавал и хайдутинът поп Мартин. Ограбил турската хазна, поел за сърцето на Родопите. Натоварил три товара злато на три коня, минава по Дяволския мост, Долните ливади и по Римския мост се отправил по нашия път. Турската потеря скъсява разстоянието и поп Мартин бил принуден да остави част от товара около пътя. За да отбележи точно къде е оставил товара си, той направил карта във вид на змия с три дървета. Змията е пътят, а дърветата са трите върха – Дурдъга, Кабата и Гроба.

Продължаваме по пътеката и достигаме до първата панорамна площадка с пейка и беседка. От тук се откриват снагата на връх „Свети Илия” на север, Тепе баир и Високата бърчина и на югоизток върховете пред с. Гела. Долу в ниското се вижда реката, разрязваща мраморната гръд на планината, а асфалтираният път следи реката и криволичи около нея, за да излезе от Буйновското ждрело. То е най-дългото в България и е най-красивото. Продължаваме по старата пътека и достигаме до големи открити пространства с карстови образувания, въртопи и кари. Оттук се виждат Горна Каранска и няколко пещери под връх „Свети Илия ”. След около 10 минути излизаме на открито било. От него, долу вляво, се вижда с. Ягодина. Тръгваме по билния път вляво, а вдясно е пътят до м. Черешово и Проходната пещера на река Корудере. По пътя достигаме до с. Ягодина. След кратка почивка потегляме на юг и достигаме до кръстопът. Вляво от пътя е м. Ябланово, вдясно е пътя за с. Триград. Тръгваме по него и достигаме до скален венец. Вляво от пътеката на около 100 метра се намира Адемовата дупка – пещера с формата на свредел (спирала). Изкачваме стръмната пътека и излизаме на много красива долина. Оттук се открива величествена гледка в посока север, изток и запад. Много добре се вижда връх „Свети Илия” и пътят до него. Също се вижда и част от с. Ягодина. Върхът зад нас е Дурдъга, който по нататък в посока югоизток се нарича Стенето. Продължаваме изкачването, преминаваме през няколко големи и внушителни въртопа, приличащи на стадиони с високи стени и равни дъна. Достигаме брега на най- големия въртоп и тук се появява коларски път, който е перпендикулярен на нашия. Движим се направо на юг. След около 20 минути излизаме на било и открита местност. Тук правим кратка почивка и отново тръгваме на юг-югоизток. Достигаме до дере и широк коларски път. Този път е удобен за коне и конен туризъм, продължаваме по посока с. Триград. Не след дълго достигаме до остър завой на коларския път. Оттук до с. Триград е само слизане надолу. От самия завой на изток се виждат върховете Карлък и част от Перелишкия възел. Много добре се вижда каньонът на Чаирска река и терасите на Чаирските езера. След около 1.5 км достигаме до разклона за пещера „Дяволското гърло”. Продължаваме по коларския път за с. Триград и само след 30 минути сме в селото, а за „Дяволското гърло” се отделя пътека.

Пети маршрут: хижа Триградски скали – хижа Тешел

От хижа Триградски скали, която е на надморска височина 1250 м, тръгваме на север по асфалтирания път в посока Девин. Достигаме до  пещера „Дяволското гърло”, което местните хора преди много години са наричали „Харлог”„Клокотник”. Реката влиза в пещерата и образува 46 метров водопад. Водата в долната част на водопада се разбива на дребни капчици и като пушек едната част се издига нагоре към повърхността на входа. Долната част на водопада пада в дълбоко езеро. До тук може да се дойде по вода с гумена лодка. Така водата поуспокоена навлиза в Голямата зала, която е с размери на футболен стадион. Реката продължава надолу през един много тесен каньон, но оттук нататък могат да проникват само спелеолози със специална техника. Следват: Малката зала, Прилепната галерия с най- много прилепни колонии и брой прилепи в българските пещери, Балконите, Малкият водопад и Сифонът. Туристическият път минава през изкуствения вход, Голямата зала и по бетонни стълби се излиза от естествения вход на „белия свят”. Местните хора разказват, че оттук е слязъл Орфей, за да търси своята Евридика, а траките са хвърляли своите починали вождове заедно с млади момичета, да продалжат своя живот на другия свят.


От „изхода” тръгваме обратно към с. Триград и само след около 120 м вдясно се отделя туристическа пътека за с. Ягодина и Ягодинската пещера. Тръгваме по пътеката. Изкачваме се до Седлото и стигаме до коларския път Триград – Ягодина. Тук се намира и карстова долина, която е открита и обрасла с най – различни билки и треви. На 50 метра от пътя е ръбът на Триградското ждрело. След кратка почивка, потегляме за с. Ягодина и х. Тешел. Движим се по широкия път и достигаме до много остър завой. Оттук се вижда панорамна гледка към Чаирските езера и Перелишкия дял. Продължаваме по пътя, а вляво се издига връх Стенето, който на север се нарича Дурдъга. В този район има много разнообразна флора. Тук е ареалът на Мурсалския чай. Достигаме до дере, превърнато в рампа. Изкачваме се на поляна и продължаваме на север през гората. На тази поляна може да видите голямо многообразие от билки през трите сезона. Минаваме през поредица от въртопи и достигаме до скалния венец, до нивите и ливадите на с. Ягодина. Оттук се виждат панорамни гледки на изток, север и запад, а на юг остава връх Дурдъга. На изток е м. Ябланово – старо тракийско и славянско селище, на север се издига връх „Свети Илия”, наричан от някои автори „Камъка”, а на запад остава м. „Черешово”, вр. „Виденица” и село Гела. Тръгваме вдясно по добре оформена пътека между кари. Под нас е Адемовата пещера. Слизаме до голямата тераса и излизаме до заслон за почивка в края на ливадите. От разклона до заслона посоката е източна, сега тръгваме на север и след малко изкачване излизаме на коларски път. Продължаваме между няколко малки върха и достигаме местността Ябланово. Вдясно се виждат овчарници и туристическа вила „Иглика”. Така също се виждат огромни въртопи и открита карстова долина. Достигаме до кръстопът, продължаваме напред (на север) за х. Тешел. По този път достигаме до билното седло и отклонението за връх „Свети Илия”. Оттук стигаме до хижа „Тешел”. Слизаме по коларски път, който минава през иглолистна гора към местността Гьовренски харман. До беседката за почивка има чешма с питейна вода. Близо до водата има и две малки пещери, а входовете им са обрасли със силивряк. Отново тръгваме на север и излизаме на коларския път, който свършва до ливадите. Оттук нататък се движим по пътека и излизаме на било. Достигаме до открита местност и свиваме вдясно и слизаме към х. Тешел.

Шести маршрут: Южнородопска екопътека

Тръгва се от Ягодинската пещера или от с.Ягодина и се стига до река Хайдушки дол. Тръгваме срещу течението на река Хайдушки дол. Преминаваме през
Буйновска река. Изкачваме се до полянката, на която е обособена площадка за почивка и отдих. Продължаваме на северозапад и достигаме до реката. По дървено мостче достигаме до основата на водопада, но след като го разгледаме се връщаме обратно около 30 метра и тръгваме по стълби и мостчета. Изкачваме се до пещера, разглеждаме я и тръгваме по пътеката . След около 15-20 минути сме на природния феномен „Дяволския мост” . Водата се провира между скалите. Мостът е висок около 46 метра. Ширината на отвора е около 3- 4 м. Сводът, който свързва двата бряга е дълъг около 4-5 м и широк 2 м. През него е трудно да се премине от единия бряг на другия, ако човек не разполага с алпийска техника. През моста могат да минат свободно само дяволите, разказват местните хора, за това и носи тяхното име. Мостът се намира в пусто и диво място. Цялата местност е обрасла с вековни смърчови гори. Ждрелото на река Хайдушки дол е истинско чудо на природата и заслужава да се види. Цялото ждрело е обрасло с Орфеевото цвете, но най-много има на и около „Дяволския мост”. След разглеждане на природния мост, продължаваме нагоре по добре оформената пътека и достигаме до беседката за почивка. Тя е на поляна до реката. След почивката потегляме вляво нагоре и се движим в южна посока. Достигаме равна местност и след голямата поляна свиваме вляво. Продължаваме надолу по скален ръб и достигаме място удобно за панорамно наблюдение. Оттук се вижда връх „Свети Илия” с „Орлова пещера” . Вляво се виждат „Еленината пещера” и северната част на връх „Свети Илия” . Ако имаме уреди за наблюдение и достатъчно време и късмет можем да открием някои от рядко срещащите се видове птици. Не след дълго достигаме пътеката, по която сме минали по пътя за „Дяволския мост” . Пред нас са навесът и пейките за почивка. Излизаме на асфалтирания път, като прегазваме водите на Буйновска река.

Седми маршрут: Дяволски мост – хижа Орфей

Тръгваме от природния скален феномен „Дяволския мост” в посока запад срещу течението на река Хайдушки дол. Достигаме до малка речна тераса, указателна стрелка за х. Орфей и дървен мост. Прекосяваме реката по моста и тръгваме по разширената пътека нагоре към Тепе баир, а зад нас остава Високата бърчина. Изкачваме равнинна местност. Продължаваме надолу между гората и ливадите и достигаме до беседка за почивка. На около 30 метра надолу, на изток, през малък проход излизаме на скален венец с пещери. Разглеждаме една от тях и отново се връщаме на ливадите. Продължаваме по дерето и коларския път и излизаме на билото. Продължаваме вдясно по коларския път надолу. Вляво е връх „Св. Георги” . Достигаме до местността „Водна кула’’ , която е превърната в туристическо селище. Свиваме вляво по път и пътека и излизаме до параклиса „Св. Георги” . По асфалтирания път след 200 метра тръгваме надясно между ниви и ливади. Достигаме до най- високото било, което е обрасло с иглолистна гора. Подсичаме връх „Орела” (1472м н.в). Вдясно под пътеката е карстов район и има няколко пещери в този район. Вдясно остава и резерват „Кастракли”. Достигаме до река Извора, слизаме по пътя за Тешел и х.Орфей. Вдясно на скалите има силивряк.
Продължаваме напред и след 10- 15 минути вляво виждаме няколко стопански сгради, вдясно чешма и кът за отдих. Достигаме разклона за Чакмаклъдере (Кремъчно дере) .Още малко и достигаме х. Орфей, която е в местността Топлия извор и е на 1118 м. н.в. Хижата е пункт от европейския маршрут.

Осми маршрут: с. Борино – Кемеров мост

От детската градина на село Борино започва маркировката за Кемеров мост. Маркираният път е в посока север, покрай малката рекичка. Изкачваме се над селото и тръгваме по добре оформената пътечка, която ни отвежда до седлото. Вдясно е пътят за хижа Орфей, а ние продължаваме по билната пътека вляво. Тук на открито място са построени няколко пейки за почивка. Продължаваме на северозапад през билната местност Каменица. След това слизаме до Чакмаклъдере (Кремъчно дере) . Близо до реката и над ливадите има кът за почивка. В тази местност археолозите са открили палеолитно находище, следи от първобитния човек и славянски некропол от 10-11 век. Продължаваме към „Партизанска поляна”. Това са обширни ливади с чешма. Вляво остава връх Вишката. След кратка почивка на големите ливади и поляна тръгваме на север към горско стопанство „Снежанка” . Вдясно остава връх Бански кладенец (1372 м. н.в). Движим се по дере с малък наклон и добре оформена пътека, която ни отвежда до река Черни дол и шосето за местностите Дженевра и Стамболиевото и разклона за хижа Орфей. На водослива има изграден кът за отдих. След отдих тръгваме по течението на реката в посока изток-североизток. Шосето ни отвежда до разклона за хижа Орфей, Кемеров мост и Стамболиевото. Отдясно остава Катранджидере. От разклона по коларски път отиваме до долината на Девинска река и известния Кемеров мост. Наблизо има дивечово стопанство, в което се отглеждат и размножават сърни, елени, диви кози, свине и други. Тук е водосливът на Катранджидере и Девинска река.

Девети маршрут: с. Чала – връх Виденица – с. Буйново – с. Кожари – м. Портата – м. Башиш – с. Ягодина

От село Чала тръгваме на югозапад в посока на връх Виденица. В крайната южна част на селото по коларския път се изкачваме към малък заслон и чешма. Пътят е маркиран, там където прави големи завои. Маршрутът напуска пътя и се движим по пътека. Отново маркировката пресича коларския път и тръгваме по него. След около 1 км излизаме на равнинна местност с малко връхче. Продължаваме по пътя, койтони отвежда до основите на връх „Виденица“, вляво има чешма, а вдясно под пътя има и друга чешма. Тук се отделяме от коларския път и тръгваме по пътека, която ни отвежда до върха „Виденица“ (1652м.). Върхът е с гранитно теме и е потънал сред иглолистни дървета. Под върха личат древни строежи, останки от крепост, градена с големи каменни блокове без спойка. Тук са открити фрагменти от керамика и мрамор от неолита и бронзовата епоха. Някои учени предполагат, че това е споменаваният от древните автори връх „Селмисос“, на който се намирало второто по значение светилище в древния свят, посветено на Дионисий.

Според старите автори на него са идвали Александър Македонски и Гай Октавий, за да научат от жрицата какъв ще бъде изходът от предстоящите им войни. Светилището е играло важна роля в живота на тракийското племе беси. Върхът има средищно положение във Виденишкия дял и е твърде обзорен, за това е наречен „Виденица“. Около върха „Виденица“ има седем реда окопи, останали от войните след 1878 година. На юг от него е преходната седловина, където се събирали хората на Мехмед Синап, преди да потеглят към Горна Тракия за грабеж. Тук станал и последния бой между тях и войската на бюлюкбашия Кара Ибрахим Мустафа, където загинал и самият Мехмед Синап.

Според археолога К. Кисьов,  “Виденица” е светилище на майката на Дионисий. От него на югозапад се вижда Боздаг, на запад – Пирин, а на север – Персенк и част от гръбнака на Стара планина. На изток погледът ни вижда Перелишкия дял на Родопите, а на юг – Каинчал. От разклона за връх “Виденица” – с. Чала и с. Буйново, поемаме в югоизточна посока за Тютюнджийска река. Отсечката е дълга 150 м. и е хоризонтална. Вляво и вдясно има иглолистна гора. В края на отсечката има открита местност, като вляво има колиба, а вдясно чешма. Откритата местност е покрита с папрат, мащерка, жълт кантарион и много дъхави билки.След чешмата поемаме на югозапад по билен коларски път. Отстрани на пътя има много метличина, хвойни и родопски билки. Пътят до Тютюнджийско дере е в посока югоизток и оттук до реката отсечката е дълга около 1070 м.. Отначало вляво има иглолистна гора от бор, а вдясно открита местност и начало на дере. Боровата гора преминава в открита местност, а след това отново в борова гора, а в ляво начало на пътека. След два завоя достигаме до кръстовище – в дясно до м. Чавдар, а вляво околовръстен път за връх “Виденица”. Местността е Мандрите. Продължаваме на югоизток, като пресичаме река Тютюнджийска по дървено мостче. Продължаваме по коларски път за с. Буйново и местностите  „Врътката” и „Чакаларе”. Коларският път преминава през стара смърчова гора.
Следващата отсечка е дълга около 550 м и е в източна посока. Пътя пресича две била и дере с поток. В края на отсечката, в ляво има две скални плочи. Вляво подминаваме плочите и излизаме на открита местност. Продължаваме в югоизточна посока. Вляво се намира чешма, а след нея голям земен откос, вдясно начало на път и скален откос.  На около 450 м достигаме до кръстопът за местността „Врътката”, а в ляво за местността „Чакаларе”.

Новата отсечка е в източна посока и преминава през ливади, като пресича Чакаларска река. Следващата отсечка е в посока югоизток. Тя е дълга около 800м. и минава през три открити местности и иглолистна гора. В края на отсечката, вдясно – начало на коларски път. От началото на новата отсечка , която започва с открита местност и продължава до село Буйново, коларският път продължава по било. Тази отсечка е най – дълга – 3570 м, и е в посока юг – югоизток. Още в началото, вдясно има три чешми в местността „Живака“. Следва местността Ливадите. Достигаме до кръстовище. Вдясно следва овчарник и военни съоръжения – окопи и бункери. Достигаме до село Буйново. Вървим към източния край на селото до кръстовището за Девин, минаваме по моста в югоизточна посока за село Кожари. Достигаме до кръстопът и ливади. Движим се в открита местност и ливади. Тук наблюдаваме билки и дървета, а наблизо е обособен кът за отдих с пейки. В тази околност има много папрат. След около 300 м по коларския път достигаме до билото, където има площадка за почивка и наблюдение. Подминаваме кръстопът, като се движим на югоизток. Около пътя, преди гората от смърч и бор, има много див карамфил. Следващата отсечка е по билен коларски път на югоизток и е дълга около 800м. Оттук вляво се вижда местността „Башиш”. Достигаме до кръстовище, срещу което има изграден кът за отдих. Оттук вдясно се вижда бившият граничен кльон, заставата както и реката. Нейните меандрите са толкоз живописни, че имаш чувството, че водата на реката се движи на места в обратна посока.

Новата отсечка ни отвежда до с. Кожари. Спускаме се по коларския път, който в началото минава през борова и смърчова гора, а след това през открита местност. Оттук се вижда китното село Кожари, което се е сгушило в долината на рекичката, като в кошница. Достигаме до началото на селото и църквата „Св. Георги Победоносец”. Тръгваме за центъра на селото и тръгваме по коларски път, отначало в североизточна посока, а след това в северозападна след това на североизток. Новата отсечка е дълга около 240 м. Покрай пътя има ливади и чешми. Достигаме до кръстопът.
Тръгваме вдясно по коларски път, който минава през смърчова и борова гора.  В края на отсечката вдясно започва начало на коларски път.
Напускаме гората и тръгваме в югоизточна посока. Отсечката е дълга 180 м и минава през ливади в местността Паласански азмаци.
След ляв завой поемаме в североизточна посока. На около 700 м по пътя пресичаме два потока. Следва отсечка дълга около 400 м. Преодоляваме един десен завой и излизаме на билото. Местността е Каурчин гроб. Поемаме на изток към местността Дългото блато.
Следващата отсечка ни отвежда до местността „Портата”. Посоката е североизточна, изцяло в смърчова гора. Пътят продължава за местността „Башиш”, до където стигаме след около 1 час. Това са огромни поляни. От тази местност тръгваме на север към върховете „Гроба“ и „Кабата“. Вдясно се вижда връх „Дурдъга“. Достигаме м. Черешево – старо тракийско селище.  Сред ливадите е малката рекичка „Корудере“. Тази рекичка е пробила мраморната скала и е образувала „Проходната пещера“, дълга 36 метра. От западния отвор на пещерата, който завършва със 7-8 метров водопад, се вижда с. Чала. Този изглед е много красив през нощта.

Десети маршрут: Девин -м. „Калето“- Кемеров мост- х.“Орфей“- „Кастракли“ – с.Тешел

От гр. Девин до местността „Калето“ се отива по шосе, което върви по левия бряг на Девинска река, а след това по екопътека. Минаваме покрай 4 от минералните извори на Девин, завода за бутилиране на минерална вода към м. „Струилица“. След час и половина стигаме до местността „Калето“, което представлява останки от крепост, разположена на висока скалиста чука. Стената, която била надвесена над дълбока урва, сега е запазена от части от източната страна. Строена е вероятно през 8-10 век, от ломени камъни, споени с бял хоросан и била широка 1,5 м. Освен зидовете, които личат, още са намерени части от копия и железни стрели. Оттук, продължавайки перпендикулярно на дефилето на р. Девинска, по пътя след около 15-20 минути се стига до изумрудено зелена поляна, покрита с дъхави билки и красиви цветя. Намираме се в местността „Лъката“. Започваме изкачването към Кемеров мост на юг. След около час пристигаме до една наклонена ливада, пред нас ще се открие великолепна гледка към Девин. Ако разполагаме с бинокъл, можем да видим и мястото за популация на диви кози, муфлони и елени – лопатари на държавна дивечовъдна станция „Извора“. Намираме се в метсността „Станилово бърдо“. След около 20 минути стигаме до кръстопът. Ако поемем наляво, след около 40 минути ще стигнем до т. нар римски мост „Кемера“. Можем да поемем надясно, където да се спуснем през стръмна пътека и след около 1 час ще стигнем хижа „Орфей“. От нея продължаваме към с. Тешел. След около 30 мин. стигаме до разклонение – можем да тръгнем към с. Тешел, а другата посока е към с. Борино. Поемаме наляво към с. Тешел по стар коларски път. Минаваме през резервата „Кастракли“. След около 1-1.30 час пристигаме в с. Тешел, което се намира на 7 км от х. Орфей (името му произлиза от „атеш-ел“-огнен вятър).

Маршрути в пещери за екстремен туризъм край с. Ягодина

Ягодинска пещера

Пещерата е с два изкуствени отвора – вход и изход и един естествен вход, на три етажа. Освен благоустроения туристически маршрут, който се намира на третия етаж, има още два маршрута с различна сложност за туристи.
Първи маршрут: Маршрутът, който започва от естествения вход, продължава по първия етаж, като се преодоляват блокажи, теснини и камини. Достига се пропаст и се слиза в нея по начин „рапел”. Правим посещение на част от третия етаж, като минаваме през Лагера. Излизаме на туристическата пътека и тръгваме по нея за изхода. Този маршрут е по-сложен, труден, но с по – големи екстремни изживявания.


Втори маршрут: Тръгваме по туристическата пътека на третия етаж и достигаме „Разклона”. Отделяме се вляво. Преодоляваме първия блокаж и излизаме до „зоо градината”. По-нататък вляво е „Празният гроб”. Продължаваме, като достигаме големите глинени пасажи. Провираме се през „Фосфорната” зала лазешком и чрез патешко ходене. Изкачваме се и преодоляваме голямото „Срутище”. По-нататък посещаваме градината с пещерни бисери, леопардова кожа, кари и синтрови кори. Минаваме покрай “ледените” образувания „Китайската стена” и мястото на сбъднатите желания. Така неусетно достигаме до „Лагера”. Правим 4-5 метрово изкачване н южния участък и се озоваваме на Втория етаж.  След кратък преход достигаме до „Камината”. Изкачваме 4 метровия отвес с помощта на двама водачи и се озоваваме в междинен етаж. Имаме още няколко препятствия и се озоваваме в залата с кристалните езерца. Не след дълго достигаме туристическата пътека близо до „Акулата”. Тръгваме по туристическия маршрут и излизаме на изхода.

С водач любителите на екстремния туризъм могат да се разгледат още пещери в района на Ягодина :

 

Санчова дупка; Проходна Корудеренска пещера; Хаджийска ропка; Горна Каранска – използвана през енеолита за жилище, намерени са керамики и овъглено жито;Долна Каранска- използвана за временно укритие намерени върхове от стрели и керамика;Мрачната дупка

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*