Баните

БАЛНЕОЛОГИЯ И ГОСТОПРИЕМСТВО В 4 СЕЗОНА

 

Община Баните е разположена в североизточната част на Смолянска област и заема част от централния дял на Средните Родопи. Територията на общината е 313 кв.км, с надморска височина в границата от 450 до 2001 м. Климатът се характеризира с умерено прохладно лято и умерено студена, слънчева зима. Тя граничи с общините Смолян и Мадан  – в област Смолян, Асеновград и Лъки  – в област Пловдив, Ардино и Черноочене – в област Кърджали. Общинският център село Баните се намира на 270 км от столицата, на 56 км от областния център – град Смолян, на 130 км от град Пловдив и на 60 км от град Кърджали.

Балнеология

Баните е балнеоложки център в Родопите край река Малка Арда, в източната част на Смолянска област. В центъра на селото е открит топъл минерален извор, който според преданията датира още от римската епоха. Римската баня в центъра на село Баните и нейното съществуване през епохата на римското владичество е доказано от римския градеж на каптажа в банята, обилната римска монетна циркулация в региона, десетките римски монети, открити при строежа на днешната баня в селото. Основен приоритет в развитието на община Баните е балнеолечението и туризма. Наличните природни дадености – топъл минерален извор, чиста природа, богата флора и фауна, мек климат и разнообразен релеф, са предпоставка за развитие на различни форми за туризъм – балнеоложки, селски, ловно-рибарски, екстремен и др. Минералната вода със своите лечебни свойства е предопределила развитието на общинския център – Баните, като курортен център с национално и международно значение.

Изграденият балнеосанаториален комплекс и комплексът “Водна пързалка” са емблематични за общината и всяка година привличат все повече нуждаещи се от рехабилитация хора, както и туристи от страната и чужбина. Характерът на климата и на водните ресурси са добра предпоставка за развитие на зимни и водни спортове, скалното разнообразие и съответните земеповърхни форми предполагат ускорено развитие на нетрадиционни форми на маршрутно-познавателен туризъм, в т.ч. и геотуризъм. Големият празник на община Баните е Гергьовден.

Населените места на територията на община Баните – спретнати и чисти, с големи бели къщи на три и четири ката с големи дворове, създават идеални условия за развитие на селския туризъм. Наличният свободен сграден фонд – къщи, изоставени от мигрирали в миналото жители на общината, представлява особен интерес от страна на купувачи от различни краища на страната. Така се оформят т.нар.”туристически селища”, като Босилково, Глогино, Кръстатица, Лисичек и др. Най-високата точка на общината – връх “Свобода” привлича туристи-планинари през цялата година – през зимата любители на ските, а през лятото той е център на поклоннически интерес – хиляди хора се качват на върха, където на мястото на тракийско светилище е построено Тюрбето на Енихан баба. Места за подслон на туристите планинари предлагат хижа “Свобода”, хижа “Преспа”, ловна хижа “Вешката” и др. Потенциалът на отделните природни компоненти на територията на община Баните, представлява основа за нови туристически продукти и програми, базирани на екопътеки, геопътеки, регионални атрактивни геокомплекси. Със средства от ПУДООС към МОСВ е изградена “Загражденска екопътека”, Проектирани и финансирани по Програма ФАР-ТГС България-Гърция са “Крайречен парков ландшафт “Малка Арда” и екопътека “Вишнево – Гълъбово – “Дяволския мост”. Трасирани и маркирани са пешеходни туристически маршрути – Давидково – хижа “Свобода”, Гълъбово – “Дяволския мост”, Баните –“Самотното дърво”, както и няколко веломаршрута в най- северната и труднодостъпна част от територията на общината.

***

Интересите на местния бизнес също са свързани с развитието на туризма – настанителната база увеличава броя си с всяка година. Категоризираните места за настаняване вече наброяват около 350 само в с. Баните. Множи се броят на частните хотелиери и ресторантьори, както и на други поддържащи туризма дейности, свързани със занаятчийството, транспорта и др. Отчитайки големите възможности, които има за развитието на туристическата индустрия община Баните разработила и изпълнява Стратегия за устойчиво развитие на туризма в община Баните за периода 2005 г. – 2013 г. Минералната вода Минералната вода на Баните е с температура 35 – 43 градуса, съдържа азот, хидрокарбонати, сулфатни, натриеви, калиеви и флуорни съединения. Разнообразното й минерално съдържание е прави подходяща за профилактика и лечение на широк спектър заболявания на опорно-двигателния апарат,на стомашно-чревния тракт, на периферната нервна система и интоксикации- отравяне със соли на тежки метали; остеопороза, намален калций в костите, кариес, профилактика и др. В Баните е изградена модерна балнеосанаторна база с курортна поликлиника. Балнеолечебницата разполага с 1 открит и 2 закрити басейна, тангенторни вани, водопийна зала, модернизирани кабинети за ултразвукова диагностика и ЕКГ апаратура. Екипът от специалисти рехабилитатори и лекари работи от десетилетия и се е доказал с професионализма си. Заради добрата база и качествените специалисти много пациенти избират години наред почивка в Баните. Санаториумът работи и по програмите за лечение на Министерството на здравеопазването. Една от атракциите за курортистите в Баните през последните години е водната пързалка с минерална вода, изградена при открития плувен басейн, която дава добри възможности за летен отдих, както за възрастните, така и за най – малките жители и гости на общината.

***

Археология

Екип от учени от Софийския университет, под ръководството на д-р Борислав Бориславов възобнови разкопките през пролетта на 2004 г., в изпълнение на проект на община Баните за проучване и опазване на археологическото наследство, важна част за развитието на общината като туристически център. Проучванията стартират като спасителни през март 1999 г. и продължават до лятото на 2001 г., във връзка с оповестеното изграждане на каскада ”Горна Арда”. Проведени са две експедиции в землищата на Баните, Дрянка, Оряховец и Давидково, при които са регистрирани 32 археологически обекта. През пролетта на 2004 г. теренните обхождания обхванаха землищата на Гълъбово, Сливка и Давидково. Бяха регистрирани още 20 обекта от различни епохи. Проучванията ще продължат в две насоки – цялостно теренно обхождане на северните части от територията на общината и сондажни разкопки на по-значими археологически обекти. Местността „Чукаря“, с. Босилково От средата на ІІ хил. пр Хр.  централните и западните Родопите са обитавани от древното тракийско племе сатри (името означава „независими, свободни, автономни“). Най – ранДруги ните следи от обитаване, регистрирани в м. Чукаря датират от времето на късната каменно-медна епоха (кр. на V – н. IV хил. пр. Хр.) – идолна пластика и керамика. Мястото представлява обособена, естествено защитена местност – ниско възвишение, която през късната бронзова епоха (XV-XI в. пр. Хр.) се трансформира в тракийско светилище, което запазва характера си на култово място и след приемането на християнството – регистрирани са основи на параклис (V в.). Тук са най-ранните археологически паметници в община Баните. Местността е в землището на село Босилково. Там на 1254 м надморска височина през 1987 и 1988 г. смолянски археолози локализират и проучват най-старото скално светилище на траките в Средните Родопи. Откритите глинени култови идоли, съдчета и керамични фрагменти отнасят най-ранните следи от човешка дейност към втората половина на енеолита. В края на късната бронзова епоха светилището е било оградено от зидове (обикновени натрупвания на ломен камък без определен порядък и спойка, едноредово или двуредово подредени големи камъни). Тракийското скално светилище на вр ъх Чукаря е обитавано и през ранно желязната, късно желязната и античната епоха (І-ІV в.). Местността Карабурун (Градището), с. Дрянка Следи от ранна култова дейност от времето на късната бронзова епоха са регистрирани и на възвишението Карабурун. В основата на скала, издигаща се в най-високата част на върха са положени множество дарове, свързани с бита на населението – керамични съдове (ритуално натрошени след угощения), с богата соларна украса, ножове, прешлени за вретено, тежести за стан и др., с цел да се измоли закрилата на боговете. През V-VI в. на върха е изградено ранновизантийско укрепление, поради стратегическото положение – има възможност за наблюдение на  основните пътища в района. От местността Карабурун има видимост към третия проучен обект – местност Чуката на Гидика. Местността „Чуката на Гидика“, с. Гълъбово Най-ранните култови практики в местността датират от времето на късната бронзова и ранно-желязната епоха (XV-VIII в. пр. Хр.) и са съсредоточени около стръмна скала с формата на жаба, издигаща се над красив меандър на р. Арда. През XIІ в. в най-високата част на местността е изграден параклис, но по стръмните склонове на обособеното от завоите на реката възвишение продължават старите тракийски практики на полагане на дарове и затрупването им с камъни (бесите остават в историята като ревностни пазители на култа към Дионис и трудно приемат християнството в н. на V в.). Култовата дейност прекъсва с опожаряването и разрушаването на параклиса по време на османската инвазия в Родопите, засвидетелствано с укриването на безценно монетно съкровище, състоящо се от 74 сребърни венециански монети, най-ранните от които принадлежат на Пиетро Зиани (1205-1229 г.) и пет златни хиперперона на Андроник ІІ и Андроник ІІІ  (1335-1354 г.). Тракийските религиозни представи се формират още в средата на ІІ хил. пр. Хр. В култовете се открояват образите на Великата богиня майка и Слънцето. В основата на религията стои съчетаването на слънчевото и земното начало. Светилищата в Родопите са забележителни в природно отношение места – планински върхове и скали, от които се разкрива поразяваща гледка и където поклонниците са най-близо до божественото слънце. Между главните светилища съществува визуална връзка. Проучените култови места в община Баните, обл. Смолян – м. Карабурун (Градището), м. Чуката на Гидика и м. Чукаря (с. Босилково) хвърлят нова светлина в историята на района. Херодот, описвайки похода на персийския владетел Ксеркс през планината Пангей, споменава сатрите като единствените траки, които са запазили свободата си „понеже живеят по високи планини и са войнствени“. Сатрите владеят известното светилище на Дионис, а сред тях бесите са тълкуватели на прорицанията.

***

Маршрути и забележителности

Курортът Баните

е изходен пункт за излети до красивите околности връх Свобода, връх Вешката, Рожен, Хайдушки поляни, Дяволския мост южно от селото, където бе сниман филмът „Време разделно“, рибарникът и микроязовирът в село Давидково, ловното стопанство „Кормисош“. В общината интерес предизвикват и няколко паметници на културата с местно значение.  Това са църква „Св. Пр. Илия“, с. Давидково, църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в с.Баните,“Кенарен мост над река Малка Арда“ в с. Малка Арда, Павловската воденица в с. Оряховец , „Пунар на чешма“ в с. Оряховец.

***

Връх „Свобода“

Върхът е наричан още Енихан баба и Момчил юнак. Местните вярват, че на високия 1920 метра връх са церят всякакви болежки и масово го посещават веднъж годишно за пречистване на духа и с лечебна цел. Дават се курбани и се преспива в подножието. Правят го и мюсюлмани и християни. Миналата година екип от археолози с ръководител Борислав Бориславов от Софийския университет е открил там множество останки от керамични съдове. През него е минавал най-краткия път от Тракийската низина до Беломорска Тракия и още в древността е бил обявен за свещен път.

В района се разказва, че на самия връх имало грамадни побити камъни, подобно на Стоунхендж в Англия, които са служели за астрономически наблюдения. Те са били съборени през 20-те години на 19 век от султан Махмуд 4-ти, когато унищожава еничерския корпус от 20 хиляди души. Султанът е рушил всичко почитано от народния ислям, наследено от езичеството. На върха има седмоъгълно теке, в което стои празен саркофаг на Енихан баба. Цялата гробница е опакована с мрамор. В близост до него има плоча на Момчил юнак. Към тях водят към 600 стълби от подножието.

По пътя към върха има построени над 20 чешми, от различни местни жители и фамилии, всякарешена в различен архитектурен вид и обкръжаваща среда. Всички те придават уникалност на мястото.


***

Дяволски мост Средновековен мост на река Арда, на 4 километра източно от с. Гълъбово и 8 км. от Баните. Мостът е построен през 1515-1518 г. от строителя уста Димитър от Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа. Мостът никога не е реконструиран и поправян, но въпреки това конструкцията му продължава да е здрава и непокътната. Дължината му е 56 м, широчината – 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 м, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см. От 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата.

***

„Сървайвър“ край село Загражден 13 км дължина и 300 м денивелация, ако не са проблем, то то най-новата и една от най-красивите екопътеки в Родопите са изживяване като в „Сървайвър“. Случайно или не един от участниците в последния тв „Сървайвър“- Николай Койчев от Димитровград, е собственик на етнокъща за гости в началото на екопътеката край село Загражден. Селото е на 60 км от Асеновград. Най-удобният автомобилен път към селото минава през град Лъки, Манастир и Давидково. Селото, с около 350 жители, е разположено между три от най-известните български резервати – „Кормисош“, „Дженда“ и „Сливка“. Трасето на екопътеката е кръгово, като изходен и краен пункт е село Загражден. Минава се през 14 дървени моста, 5 платформи, 3 беседки и 1 заслон. По пътя има няколко живописни водопада, каскади и ждрела издълбани от Загражденска река. Тя минава през природната забележителност Добрин вир, водопад Чистилището/ тесен скален процеп, през които според легендите преминават само праведните/, местността Две тополи и римски мост. При условие, че 13-те километра са тежко изпитание за несвикнал човек има и по-кратък маршрут от Загражден до Козарника, който е само 7 км.

***

Туристически пътеки

Туристическа пътека „Малка Арда“ Долината на река Малка Арда в участъка от с. Баните, по течението на изток, е твърде разнообразна като екосистеми и ландшафти като цяло. Природните условия предлагат разполагането на площадки за отдих и туризъм непосредствено покрай речното русло. Основната атракция е речното водно течение и крайречния ландшафт. При максимално съхраняване на естествената обстановка допълнително са изградени различни красиви архитектурни елементи за отдих и туризъм (беседки, дървени мостове, заслони, пейки, чешми и други). Крайречният парков ландшафт „Малка Арда“ представлява туристическа микрозона с ивичест характер, с един основен доминиращ гръбнак – пешеходно трасе. Трасето е разделено на два сектора и започва от балнеолечебния комплекс и продължава до 2 км по течението на реката. Вторият сектор по същество представлява маршрут за връщане до балнеолечебния комплекс и ще бъде разположен в по-високата част на десния долинен склон, като на две места ще пресича шосето за Ардино. Дължината на вторият маршрут е 1 км, а общата дължина на пътеката е 3 км, образувайки кръг. Маркировката на пътеката е с червен цвят.

Туристическа пътека Вишнево-Гълъбово – Дяволския мост Дяволският мост се намира на територията на община Ардино, област Кърджали. Той отстои на 15 км северозападно от гр. Ардино и на 4 км източно от с. Гълъбово, което е в състава на община Баните, област Смолян. От двете страни на Дяволският мост се издигат стръмни скатове, достигащи 800 м надморска височина. За достигане на тази забележителност от центъра на с. Баните е предложен следния туристически маршрут: ВишневоГълъбово (Дяволския мост), който допълва вече реализиран проект на общини Ардино и Кърджали – Ардино /Белите брези/ – Кърджали /Язовира/ – Скалното светилище – крепост Перперикон. Maршрутът към Дяволския мост започва от центъра на с. Вишнево, минавайки през горска местност, през югоизточната част на с.Гълъбово и отново през горска част се достига до Дяволския мост. На много места по пътя има каменни полета, а преобладаващата растителност е иглолистна. Освен това маршрутът преминава и през археологически находки – Чуката на Гидика. Екопътеката е разположена почти изцяло в нископланинския пояс. Най-високата точка на екопътеката е на нейният старт в с. Вишнево, а най-ниската е при крайната точка на пътеката – Дяволския мост при р. Арда. Максималната денивилация в обсега на екопътеката е около 400 м, което от гледна точка на физическото натоварване на различни възрастови и други категории посетители е напълно приемливо. В допълнение трасето на екопътеката е разработено в два варианта, с различна дължина и степен на натоварване.

Общата част за двата маршрути се явява секторът от с. Гълъбово до Дяволския мост. Началото на екопътеката и в първия вариант започва от с. Вишнево, на втория вариант от с. Гълъбово, до където стига асфалтиран път. От асфалтирания път на с. Вишнево започва първия етап на маршрута, преминава през част от селото и продължава в североизточната посока на селото, към с. Гълъбово. В началото на екопътеката е поставена информационна табела, с кът за почивка. В непосредствена близост има наличие на питейна вода, чешма на свободен водоизлив. Във всеки от участъците на екопътеката се преминава през горски участъци с разнообразна и пищна дървесна растителност.Общата дължина на пътеката е 12 км; Часове на преход – 4; Цвят на маркировката – червен.

***

Велосипедна пътека Велосипедната пътека свързва две села на територията на община Баните, Смолянска област. Селата Кръстатица и Стърница са изцяло планински и отдалечени от останалите населени места. Намират се изцяло в горска местност. Минавайки по маршрута туристите ще имат възможност да се запознаят  с растителното и животинско богатство на планината Родопи, да се насладите на красиви природни гледки към близката околност в специално оформени за целта кътове за отдих и наблюдение. Общата дължина на вело-пътеката е приблизително 12 км. Пътеката е маркирана нагледно, съгласно всички изисквания за маркиране на туристически маршрути.

Загражденска екопътека Това е един сериозен и приятен маршрут. В зависимост от предпочитанията може да се избере по-натоварващ или по лек преход по екопътеката, с нейната 13 км дължина и 300 м денивелация.

Трасето на екопътеката е кръгово, като изходен и краен пункт е село Загражден. Когато видите местоположението на селото, ще разберете защо е наречено така – обърнато към слънцето, загърнато в меката зелена прегръдка на планинските хълмове. В най-ниският му край, след местностите Орехите и Старата воденица, седнете в беседката, за да се порадвате на водопадите. От тук започват и мостовете и платформите по водопадите, каскадите и ждрелата на Загражденска река, които се успокояват при поляните на Лъките, където също има беседка за отдих. Следват отвесите на скалите на Добрин вир и серията от водопади, след които можете да починете в беседката в местността Козарника. По нататък по пътеката се намира „Чистилището” – тесен скален процеп, през които според легендите преминават само праведните.

Следва изкачване към заслона в местността Курбана край село Две Тополи. Възможно е да се предприеме и преход в обратната посока от Загражден към с. Две Тополи. Тези, които желаят да се насладят на прехода и красивите гледки по пътя могат да го направят като изминат маршрута пеш. За тези, които искат да спестят време и сили, има изграден автомобилен път.

***

Други забележителности

Параклис “Успение Пресвети Богородици” – Баните (архитектурно-строителен паметник на културата). Възстановен e през 1935 г., с участието на цялото население. Безспорно е доказано, че храмът е построен върху стари римски основи, при разкопките на които е намерена църковна утвар. През 1994 г. е осветен от пловдивски митрополит и функционира и до днес.

Кенарен мост над река Малка Арда – с. Малка Арда (или КЕМЕРЕН – поради значението, което носи тази дума (свод, дъга). Това е един от малкото останали мостове в района от времето на средните векове. Строен е от майстори на близките села Петково и Момчиловци. И до ден днешен по него минават пешеходци и се ползва рационално.

Паловската воденица – село Оряховец. Намира се в долния край на селото. Построена е в 1870 г. от четирима съсобственици от Паловия род. За нея се носят различни митове и легенди. Хората от селото твърдят, че воденицата си има “стопанин” (дух), който се грижел за собствениците по странен начин – показвал им се на няколко пъти и предупреждавал за вероятна опасност. Има един случай, за който и днес се знае – за малко да възникне пожар, но този “Стопанин” събудил навреме заспалия воденичар. Воденицата снабдяваше хората от село Оряховец и околните села с брашно до скоро.

Църква “Свети пророк Илия “ – село Давидково. Построена в сегашния си вид през 1923 г., църквата е един от най-старите и най-красиви паметници на културата на територията на общината. Иконостасът е много красива дърворезба, която и до днес е запазена. За зографисването на иконите е бил нает художникът зограф Стефан от град Хасково. През 2005 г. – 2006 г. е направен пълен ремонт по проект “Красива България”. Църквата е изцяло обновена. Местността “Самотното дърво”. Намира се над село Баните в южна посока. Наречена е така заради едно самотно, но затова пък силно и на преклонна възраст дърво. То придава някакво странно очарование и магия. До него се стига по няколко пътеки, но има и маркиран туристически маршрут. Това е преход от 2 км по стръмен наклон, маркиран с указателни табели. Изградено е място за отдих с водоизточник. Панорамната гледка, която се разкрива от местността, обхваща не само общинския център (село Баните), но и околните села.

Местността “Ангелова каба” – част от туристически маршрут с.Давидково – хижа „Свобода” – село Давидково. С база за отдих.

Дяволският мост – (Шейтан кюприя). Намира се на територията на община Ардино, област Кърджали. Той отстои на 15 км северозападно от гр. Ардино и на 4 км източно от село Гълъбово. Мостът е част от античен път, който е ползван и през Средновековието. Минавал през реката и през прохода Ксантийски (Еледже) и свързвал вътрешността на Тракия с Беломорието. Построен е в началото на ХV в. от мостостроителя Уста Димитър от днешния град Неделино. Дяволският мост е разположен на кота 420 м. надморска височина. Старата баня в село Баните – Римската баня – с доказан римски градеж на каптажа, за който се предполага, че е от ІІ-ІІІ в. от н.е. Постройката е изградена на десния бряг на река Малка Арда. Състои се от два сводести басейна – мъжки и женски. За мъжкия се говори, че е “откак свят светува”. През 1527 г. е построен и женският. Открити са десетки римски монети при изграждане на втория басейн, както и при построяване на новата база – специализираната болница за рехабилитация – открита през 1979 г. Култов комплекс на връх Свобода. Няма друго място, което така точно да отговаря на описанието на Херодот за местонахождението на светилището на бог Дионис от връх Свобода. Този връх се намира на 13 км северно от село Давидково. Старите хора там разправят, че имало огромни побити камъни. Това напомня за антична астрономическа обсерватория, откъдето се правели астрономически наблюдения и се извършвали религиозни обреди и предсказания.

Горско стопанство “Кормисош”. Намира се в северната част на общината. Това е истински рай за флората и фауната в Родопите. Районът омайва с чудни ландшафтни форми, високи и стръмни скални масиви, изваяни от водите и вятъра. Тук може да се срещне вълк, мечка, дива свиня, благороден елен, елен лопатар, сърна и много други видове дивеч, дори и пернат.

За любителите на красиви родопски природни картини интересно ще е и село Вълчан дол, където заради красотата на природата, вили са си купили много външни хора.

***

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОЛНИЦИ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС ЕАД – ФИЛИАЛ БАНИТЕ Адрес: обл. Смолян, общ. Баните, с.Баните, ул.“Стефан Стамболов”№2 Тел./факс 03025/ 23 43 Управител: д-р Алекси Митков Каров – GSM 0887392346 Собственост – 100% държавна

Атрактивни и спортни съоръжения в обекта: фитнес-зала, зала за билярд, тенис на маса. Профил на курорта: Като се изхожда от специфичността на минералната вода в курорта се лекуват следните заболявания: • Заболявания на локомоторния апарат – заболявания на опорно-двигателния апарат от дегенеративно естество /артрозна болест/ и по ограничена степен от възпалително и травматично естество /артрити, контузии, следфрактурни състояния и др./ • Заболявания на периферната нервна система от възпалително, дегенеративно или травматично естество – радиколити, неврити, дископатии и др. • Професионални увреждания с тежки и цветни метали /олово, манган, цинк, живак и др./; радионуклиди; от химични, фармацевтични и др. токсични нокси. • Хронични неспецифични белодробни заболявания – хронични бронхити и хронични пневмонии от токсично, възпалително и алергично естество, начални стадии на хронична белодробна недостатъчност, белодробен емфизем, белодробна астма и др. Показания за лечение и профилактика: • Заболявания на опорно-двигателния апарат – водеща роля в комплекса от физикални средства при лечението на деформиращата остеоартроза имат минералните води. Чрез балнеолечението се постига стимулиране на обменните процеси, подобрява се трофиката на тъканите, както и микроциркулацията. • В курорта могат да се лекуват заболявания на периферната нервна система, като механизма на действие на минералните води е както при дегенеративните ставни заболявания. Ако минералните вани се наситят с въгледвуокис, който дразнейки рецепторите на кожата за допир и натиск, и вазорецепторите, които са нарушени при вибрационната болест, се тренират в посока на нормализиране. Интоксикации: • Увреждане с олово и други тежки метали. Минералната вода на курорта Баните е с ниска минерализация и това оказва благоприятно лечебно- профилактично въздействие върху органите на отделителната, храносмилателната, обменно-ендокринната и нервната система, както и върху опорно–двигателния апарат, които се увреждат при хронично оловно въздействие и интоксикация. • Увреждане с радионуклиди – съдържанието на флуор е благоприятен фактор при лечението и профилактиката на лъчеви увреждания и включването на калция в костната тъкан. • Увреждане с някои по-важни химични токсични нокси като: азотни окиси,серен двуокис, сярна киселина, анилин, анилинови производни, амоняк, формалин, тулуол и т.н. Слабоминерализираните води имат повишен промивен ефект и елиминиране на токсични агенти от тъканите и кръвния поток чрез бъбреците и белите дробове. • Белодробни заболявания – хидрокарбонатният йон в минералната вода на курорта Баните допринася за намаляване дразненето на бронхиалната лигавица и оказва противовъзпалителен и противоалергичен ефект. Алкалните минерални води променят активната реакция на бронхиалния секрет и успокояват раздразнената лигавица. Хотелска база: • апартаменти – брой 4 по 2 легла • ВИП стаи – брой 12 по 2 легла • лукс стаи – брой 24 по 2 легла • 1-ва катег. стаи – брой легла – 71 • 2-ра катег. стаи – брой легла – 50 Балнеолечебна база: • Два закрити басейна с минерална вода и съоръжения за подводна гимнастика; • Две ванни отделения с по 24 вани и по 2 индивидуални вани, 3 тангентора и джакузи; • Физиотерапевтичен сектор: ниска честота – диадинамичен ток, електрофореза; средна честота –интенверентен ток; висока честота – УВЧ-поле, радар, Д`Арсонвал; светлолечение – солукс, кварц/ултравиолетово облъчване/, солариум-закрит; • Кинезетерапевтичен сектор – ЛФК- 2 кабинета, фитнес зала. • Топлолечебен сектор – парафинолечение, сауна; • Питейно балнеолечение – налична водопийна зала и чешма с минерална вода; • Нетрадиционна медицина – билколечение; • Функционални кабинети – ЕКГ, ултразвукова диагностика/ехограф/. • Организация и режим на хранене – столово хранене в собствена база. Диетично хранене – диабет, гастрит, хипертония, сърдечно-съдови заболявания, вегетарианска, обща диета. • Медицински персонал: лекари- 3; медицински сестри- 9; кинезитерапевти- 2; рехабилитатори – 4; лаборанти – 1. • Външни специалисти – хабилитирани лица: ревматолог, кардиолог. “СБР-НК”ЕАД – филиал Баните работи по договор с Националния осигурителен институт.

***

ХОКЕЙ НА ТРЕВА

Хокеят на трева е нов за България спорт, който се заражда в общината през 2005 г., когато се учредява Спортен клуб по хокей на трева „Баните“. Първоначално целта е да се организира учебно-тренировъчен процес на подрастващите младежи и девойки, мъже и жени и участие в спортно-състезателна дейност, като важен фактор за здравословно, физическото и интелектуалното развитие и усъвършенствуване на младото поколение.

В началото клубът стартира с една възрастова група – деца до 12-годишна възраст, които по-късно стават и Вице – шампиони на България. В момента Община Баните участва със 6 отбора във възрастовите групи: Деца до 10 години, до 12-години, момичета и момчета до 14 години, юноши и девойки до 16 години, жени и мъже.

За подобряване на спортно – техническото равнище на състезателите е изградено и модерно „Многофункционално игрище за хокей на трева, футбол и тенис с изкуствена тревна настилка“. За реализацията му са били необходими над 100 000 лева, от които 69 060 лева получени като субсидия от ДАМС, чрез спечелване на проект разработен от СКХТ „Баните“ и подкрепен от Община Баните и БФХТ.

Безрезервно с хокея в течение на всички проблеми и успехи беше дългогодишният кмет на община Баните – Райчо Данаилов. Сегашният кмет Милен Белчев продължава традицията.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*