Студентството – това златно време, когато сме млади (в основния му
вариант, защото има изключения), когато мечтаем и кроим планове за бъдещето. Когато буквално си летим по паважа – на обикновено различен от родния град. Тогава, като че ли сме по-смели, по-борбени, по-енергични, по-въодушевени да постигнем нещо. И то не само за себе си, но и за околните. А кои са околните – държавата, обществото. Това общо понятие, което у нас се изчерпва май с управниците, защото останалата част не се чувства някаква общност, особено в кризата.
Какво стана за годините на прехода и как се промени студента?
Средното поколение помни студентски униформи, студентски стачки, студентски призиви, предаването „Ку ку“. Тогава времето беше такова, миришеше на нещо ново, непознато, и очакванията бяха за това, че ще се развием стремглаво, щом имаме свободата.
Какво обаче се случи? Стремглавото развитие нещо не се случи. А колкото до самия студент – навъдиха се частни университети, един от друг по рекламирани… и масово предлагащи какви ли не специалности. Но! Но студентите все повече тръгнаха да търсят учение навън. Изводите защо е така са повече от лесни за всяка глава. Читавите младежи искат къде съзнателно, къде не съзнателно, да има правила на играта. Искат след това дипломата им да се признава. Искат да имат бъдеще, защото израснаха в държава, която уж все е в реформа, а все по-зле става. Виновно е световното положение, борсата – световна, и какво ли още не, нивото на река Дунав също може би.
Но фактът от всички неща, които се случиха и промениха е, че студентите ги няма вече на протести.
Какво обаче ще стане с нашата държавица след 20 години? Щом не скандират, значи не ги интересува. А и да ги интересува, са разбрали за годините на прехода, че трябва да се борят единствено и само за своето бъдеще, защото държавата, обществото, онова там стадо, с общо име, отделящо ни от другия свят, не го е грижа кой знае колко за подрастъка на нацията.
И така. Равносметката. След да речем 20 години ще ни управляват тези, които сега са студенти. Огледайте ги – те ще изчисляват пенсиите, здравните осигуровки, ще мислят за земеделските производители, ще тълкуват законите, ще бъдат депутати. Дали имаме потенциал за това?
Надали… Защото : Голяма част от тях излязоха навън и ще останат там. Голяма част от университетите у нас пък не дават това образование, което даваха читавите висши учебни заведения, в които е изучено средното поколение. Излизат много неграмотници, масово се щамповат прависти, административни капацитети. Но тъжното е, че много по-голям процент не знаят как се пише думичката „сватба“ – с „т“ или „д“. Иначе са висшисти. Така, че не хленчете сегашни пенсионери. Ако знаете какво ги чака тези, които тепърва им предстои да се пенсионират, след като очакванията са голям процент от бъдещите управници да са недоучени… Бъдещите пенсионери да бързат да живеят сега.
А светлото бъдеще ще попитате, е, засега то е тема за мисловни галопи, които могат да си позволят учещите на Запад.
Колкото и да ни е мъчно, няма ги предишните студенти. Сега тези, които са умни, и знаещи, и амбициозни – живата кръв на нацията, ако имат средства и начин – бягат навън. Тези, които нямат пари- не учат, а други, които пък се изучат тук – при първа възможност духват зад граница.
Колкото до студентския празник, той вече не е онзи признак на свободата, на възгласа за някакви права. Сега студентския празник е просто възможност да си кажат младите „Наздраве!“ , обикновено и масово – без да се намесва Джон Ленън, и други такива.
Китарите са кът…
Те бяха за някогашните студенти, които сега изкарват приходите на нацията и пенсиите на старите. Дано след 20 години да има кой да изкарва техните пенсии… Защото изнесоха на гърба си най-трудния период на държавата в последните векове – признание на не една баба на 100 години.
Затова поздравявам някогашните студенти, тези, които имаха хъса и желанието, освен да се изучат в страната си, да останат да работят и правят семейства тук. Тези, разочарованите, които очакваха едно, а получиха съвсем друго. Тези, на чиито плещи се крепи безкрайния преход на държавата. Тези, които ще са бъдещите пенсионери. Бъдете живи и здрави, вие винаги ще заслужавате един студентски празник в повече!
Смолян прес