Купчина кашони се движи по смолянската улица. Когато приближава,
зад грамадата се появява беловлас мъж. Минавайки покрай жена, човекът спира, целува й ръка и казва стих. След това усмихнат продължава да бута количката с купищата хартия, а зад него остава искряща от комплимента жена. Това не е романтичен разказ създаден на сантиментален писател. Вечният джентълмен, за който мечтае всяка жена, е смолянчанинът познат като „Господин Спасов“.
Страшимир Спасов вече е навъртял над 70 лазарника, но това че е джентълмен не е вдетиняване от възрастта. Такъв е бил и на 20, и на 40 години, и то не само около 8 март. Стиховете му може да бъдат чути всеки ден покрай кошовете за боклук, магазини, цехове и складове в града, докато сортира отпадъчна хартия. С това се занимава от около 22 години. Започнал случайно.
Запален по книгите Спасов взел да събира отпадъчна хартия понеже в края на 80-те години в пунктовете давали срещу нея бестселъри като „Богат – беден“ и „Отнесени от вихъра“, които иначе не можели да се намерят по книжарниците. По това време той бил стоковед и изкупчик във „Вторични суровини“, през 90-та се пенсионира. Казва, че в последните години преди прехода и в първите от демокрацията хората изхвърляли много хартия, а при 26 стотинки за самун, килограм хартия бил 30 стотинки.
Като видях, че има сметка започнах постоянно да събирам хартия, обяснява Спасов. Така с предаваното във „Вторични суровини“ постепенно успял да купи и обзаведе апартамент, семейството му се сдобило с две леки коли и довършили къща. Трудил се двойно и заради децата си, две от които учат и живеят в Германия. Когато имали възможност, всички от семейството му се включвали в работата. Казва, че през живота си с каквото и да се захванел гледал да е най-добър, така че продължил със събирането на „материали“, въпреки че вече не се печелело така добре. Винаги гледал да предава отбрана суровина. Завоювал и доверието на търговци и бизнесмени, че няма да открадне от тях нищо, така че свикнали да го пускат без да го наблюдават в магазини и цехове.
„Преди години видна смолянчанка каза, че всички трезори на една банка да се отворени и достъпът до парите да е свободен, нямало да посегна към тях, а съм щял да обера изхвърлените хартийки“, смее се възрастният мъж. Случвало се да намира доста пари, документи и ценни вещи, които винаги предавал. Човек живее, за да бъде полезен за другите, вярва той, затова гледал да помага с каквото може на комшии, познати и непознати. През живота си бил и редовен кръводарител.
За истински чудак, обаче, го приели, когато подарил на познати и земя от свой имот. Казва, че даже и да не получел веднага от отсрещния същото отношение – не се отказвал да бъде добронамерен, тъй като вярва, че когато постоянстваш с доброто си отношение рано или късно ще ти отговорят със същото. Често пък жени му казвали: „Срещнем ли те – целия ден ни върви“. Затова Спасов се определя като „чудак добротворни“.
Смолянският джентълмен е родом от монтанското село Якимово. След училище заминал за София, където учил в първия випуск на педагогическия отдел на втора мъжка гимназия и станал учител. След това отишъл с една година по-рано от набора си в казармата и се озовал в Смолян. Така го харесало местното командване, че го оставили на свръхсрочна служба и станал началник на тилово деловодство. Първоначално Спасов имал амбицията за военна кариера, но после решил, че този живот не е за него. Междувременно се оженил, а малко след това се родила първата му дъщеря. Заминал за Русия, където работил в строителството. След като се върнал, бил учител в различни села в района. Родила се и втората му дъщеря, но дошъл и развод, след който, обаче, продължили да се уважават с бившата му съпруга. След този период отново е учител, а през лятото екскурзовод. Така през 1977 г. среща сегашната си съпруга Йоланта, за която говори с благоговение. Прибират се в Смолян, а семейството постепенно нараства с още двама членове – дъщерята Йоанна и синът Филип. Казва, че винаги е държал много на семейството, а колкото до любовта, според него тя е изкуство, висока отговорност и накрая е чувството. Поставя го последно, защото то можело да бъде катастрофално и разрушително.
Така е и с общуването с хората, обобщава Спасов.
Смолян прес