Георги и Мария са най-разпространените и устойчиви български имена, с които са кръщавали децата си в Родопите в продължение на един век. От мюсюлманските имена пък най-разпространените в региона са Айше, Фатме, Ахмед и Мехмед.
Това сочи проучването на 5-членен научен колектив от филиала на Пловдивския университет в Смолян, с ръководител доц. Ваня Кръстанова, направено по проект „Развой на смолянската антропонимична система“.
Изследването обхваща четири смолянски общини – Смолян, Чепеларе, Девин и Неделино, като е проучвана честотността, с която се среща всяко име от 1913 г. до 2009 г. Проучването е най-голямото правено в Родопите досега.
„Това е най-голямото проучване на имената в Родопите, досега те са били по встрани от интереса на езиковедите и местните краеведи, има някои отделни изследвания, но такова по-обхватно изследване се прави за първи път“, посочи доц. Ваня Кръстанова.
Проучването е финансирано от Пловдивския университет и е направено за година и половина. Резултатите от него бяха представени в Смолян и ще бъдат издадени в ограничен тираж от едва 50 броя – в „Честотен речник на личните имена в Смолянско“, който ще излезе до края на т.г.
В него, върху 265 страници, се описват различни тенденции, свързани с имената, представена е честотността на всяко име, колко е неговата бройка по десетилетия и в кои общини се среща.
Историческите особености, това че Родопите се освобождават по – късно, носи и тенденцията в първите десетилетия на века да са по разпространени турските имена. Това се променя през 1961 -70 г. При жените рязко най – разпространените имена – Фатме/ от името на дъщерята на пророка Мохамед/, Айше и Мария – преминават към Мария, Росица и София. През 2009 г. най-разпространените женски имена вече са Виктория, Мария и Габриела, сочи проучването.
Същите процеси текат и при мъжките имена. През 1913 г. най-разпространените имена са Георги, Ахмед/възхваляван/ и Мехмед, и това продължава до 1961-70 г. на миналия век, когато най – разпространени стават Димитър, Георги и Иван. През 2009 г. най-разпространените имена, с които се кръщават момченцата в региона са: Александър, Красимир, Мартин и Даниел.
„Факторите, които влияят на смолянските имена не са езикови. През 70- те години се отваря обществото, региона има вече по-оживени социални контакти, повишава се образоваността, отварят се предприятия, развива се инфраструктура. Хората вече искат да са модерни, да са в съзвучие с времето, да са еднакви с вътрешността на страната и имената в големите градове“, коментира доц. Кръстанова.
Проучването обхваща 1971 мъжки имена с 34 509 носители и 2199 женски имена с 31 851 носителки. Общо 51 женски и 39 мъжки имена са заемали място в десетката на най – разпространени в региона за един век.
Изследването потвърждавало, че има много твърд пласт от имена, сочещи традицията, които не се променят, и отговарят на социалният модел на мислене на българина – че трябва да се подновява името, за да е живо. Такива са Георги, Димитър, Мария, Елена.
Име, което се среща само в Родопите и е най-типичното за региона е Щильон и Щильона. То е видоизменено от гръцкото Стилиян, но променено, го няма в речниците, а се среща в Смолянско.
„Това, което ме изненада е големия процент на сложни имена, които са се появили след 70-те години“, каза доц. Кръстанова.
При проучването се откриват имена и на герои от книги и сериали, но според научния колектив в това няма масовост – открити са имена Изаура, Рич, Памела, Кевин, Танер, Ромео.
Преди няколко десетилетия имало деца в региона кръщавани – Чара, Нежна, Писанка, Къдра, Кипра, Сладунка, Черешка, Сидер, Демир, Бибушка и Люта. Най-интересни сред откритите стари имена са: Негина, Виждан, Дражил, Щенол, Метексин, Крустан, Алказар и др.
А сред новите : Лолиаз, Мисислава, Ивослав, Лилиферка, Нелизар, Асиела, Велидара, Ализея, Свенислав, Лимберия, Лития, Светлозоя и др. Последната тенденция в Родопите е да се вземат чужди имена, на които се появява алтернатива. Например Алберт – Алберто, Анджела от Анджелика, Денис- Дениз. Интересна тенденция е вземането на чужди имена, които се предават във фонетичният им вариант, като например – Алекзандър, Алехандро, Алекзандра, Сюзън, Никалъс, Анхел.
Има три периода в развоя на имената, като във всеки има оказало влияние историко-политическо или социално събитие, защото имената са най-податливи на всички промени. Първия период е от 1913 г. до 1950г. – тогава постепенно намаляват турско-арабски имена, а нараства броя на имената от домашен произход, започва и процес на разнообразяване и обогатяване на имената. От 50-те до 90-те години на миналия век се увеличава именуването със сложни имена, заради възродителния процес, а третия период е след 1990 г., когато с промените се появяват чуждите и двойни лични имена, както и видоизменяне на традиционните – Иванина, Иванеса, Мониел и др.
Имена, които не е ясно как са образувани /с непрозрачна семантика/ са Аспея, Валрина, Арелина. Сред сложните имена има и съчетания като : Велидара, Ивослав, Станизара, Дусемил, Стаймира. Интересно явление в последните десетилетия за учените е, че се комбинират и различни антропонимични основи – Елтимир, Мисислава, Лолиаз и др.
Смолян прес