Ангел Шеев – Шею е логопед. Работил е в родното си село –
смолянското Чокманово като учител по литература. В Помощното училище е бил възпитател, логопед. От 2004 г. работи в логопедичния кабинет към ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – в кв. Райково в Смолян. През годините допълнително поработвал като златар, таксиметров шофьор, общ работник в месокомбинат… Популярност, обаче, добива като първия член на клуб „Зевзек“, издал своя лирика на родопски диалект в страната. През 2003 г. издава първата си книга „Ялате да с диме“ и през 2005 г. втората „И шуто и рогато“. От 32 години е самодеец в читалище „Орфееви гори“ в смолянския квартал Райково. Започнал с патриотични песни в мъжка вокална група, той намерил истинското си място в театралната трупа. От ролите, най-голямата му, с цели 265 реплики била изявата му в пиеса „Заплесът“ на Молиер. Най-силен обаче, Шею смята, че е извън официалната програма. Докато пътувал насам-натам с другите самодейци, той не само, че ръсел „лакърдии“, но и ги записвал. С мохабетите си от години подхранва предавания в местни медии на зевзеците.
– Как си?
– Сега през 2010 година мога да кажа, че това, което се е променило у мен е, че съм… нахитрял, пак буднож „ма налята бельо да сторя“, ама не е баш като напреж. Защото неусетно дойде „есента на живота“. И дай Боже да е като тази есен през ноември. Или по- точно казано „сиромашкото лято“ на живота. Но зевзека си е зевзек- пак си гльодам на животя от хубавата му страна…
Но в тоя разговор с теб ще си позволя да подумаме и за „другата страна.“Нали живота е всичко, което се случва. А в последните 20 години се случиха толкова, как да кажа, хубави работи, но и простотии…Да кажем, че в образованието се случи нещо хубаво. Закриха се почти всички помощни училища и това, в което работих 29 години. Сега вече всички деца със специални образователни потребности и хронични заболявания си учат в общообразователните училища и с тях работят специални педагози, логопеди, психолози от разкритите ресурсни центрове във всички бивши окръжни градове.
Да кажем нещо и за „простотиите“ както ги нарекох. В резултат на криворазбраната демокрация учениците вече знаят всички свои права и нехаят за задълженията си в училище. Свещената в миналото институция училище вече за голяма част от учениците е „даскалото“, където можеш да се държиш както си искаш. Учителите са вече едни заложници, които имат само задължението да търпят всякакви прояви. Липса на елементарно уважение, в някои случаи насилие, употреба на алкохол, „треви“. В училище вече можеш да не спазваш елементарна хигиена, да разхвърляш боклуци, да плюеш, да чупиш, да псуваш…Казвам го съвсем отговорно, защото това се случва пред очите ми. Не е масово, но е доста над границата на търпимостта. Професионалните ми задължения са ме отвеждали в много училища в последните години. Навсякъде е така, къде повече, къде по-малко. И в тези информационно-технологични да ги наречем времена, не може да не е тревожно, че учениците вече не четат. Влезте в един шести, седми клас и проверете колко ученици могат да ви кажат наизуст поне един, два куплета от Ботев, Вазов, Славейков…
– Политиката, политиците присъстват и в последните ти писания -„Пенсионерска“, „Фукъралок“..?
– Просто няма как, защото деморализацията в обществото ни в най- голяма степен се дължи на тях. Защото в сегашното управление на държавата са още тези, които ни учеха на комунизъм и обща собственост. Или техните деца. Двуличието, което се възпитаваше повече от 45 години…
– Двуличие в какъв смисъл?
– Ами, има една родопска дума, тя е турцизъм, но е много точна: „сайбия“ т.е.собственик, стопанин. Още от онова време си имаше едно отношение към своето и друго към общото. Много пъти съм чувал: Това е мое, а това на ТКЗС-то. Сега вече всичко си има сайбия. Ех, разграбеното и краденото не е никак малко, но „писано“ е на народа ни да се люшка от една крайност в друга…Двуличие у децата. По един начин да се държат в къщи – по друг в училище и обществото. Двуличие и в храма – пред Бога, което е страшно.А политиците са „върха на сладоледа.“
Знаеш ли, ще ми се, както се казва, рязко да сменим темата. Дай да подумаме не за това, което сме загубили, а за това, което сме запазили, за да си имаме наша идентичност като граждани на Европейския съюз, на България, като родопчани.
– Имаш предвид като духовност, култура, традиции?
– Да, точно така. Защото ми се ще да вярвам, че „мутренските“ времена ще отминат и доброто, красивото, стойностното все пак ще оцелее. Ето миналата седмица нашето читалище „Орфееви гори“ отбеляза своята 140-годишнина със сборна програма от състави и гости. Беше един чудесен спектакъл. И в него взеха участие поне три поколения самодейци. Това читалище, прекръстено навремето „Дом за българо-съветска дружба Димитър Благоев“, премина през тежките времена на кризи, но успя да съхрани съставите си- певчески, театрални, естрадно- сатирични, гайдарски. Клуб „Зевзек“ догодина на 1 април навършва 20 години. Клуб „Хоро“ е вече явление в културния живот. Да не изреждам всичко, че ще пропусна много от дейностите. Това лято обиколих много села и махали в нашата област. Бях на много събори, чествания, храмови празници. Хората се събират, възродени са позабравени традиции, много от читалищата в по-малки селища възстановяват дейността си. Трудно е, бедно е. Гледаш пенсионеркове как броят парици и се чудят дали да купят, дали да подминат. Но най-хубавото е, че все повече млади хора са в съставите. Творци – художници, пишещи люде представят творчеството си в салони и галерии. Танцови и музикални школи „оцеляват“и събират деца и младежи. Това показва, че доброто, каматното, духовното има шанс и в тия времена на криза.
– А с теб как е, пишеш ли, издаваш ли?
– Понаписах това лято това-онова, ама общо взето имах малко творчески…да кажем…застой, щях да кажа запек… Един мой приятел се шегува, като казва, че е по-добре, отколкото „творческо разстройство.“ Поддържам активно присъствие в един родопски сайт – www.napenalki.com. За издаване няма как, то пари иска. Но след време и това може да стане. И я са отраках, имам вече виртуално присъствие, виртуална изява. Но книгата си е книга, затова ще се мисли и за преиздаване, издаване.
Ето и в „Смолян прес“ са курдисах/смее се/….
Смолян прес