Някой си мислят, че щом е „проста“ гайда е длъжна да свири…
В Родопите знаят, че годините на бай Дафо са важни, защото са живата история на родопската гайда. Неоспоримо той е доаейнът на родопските гайдари.
– Разкажи за себе си, кога си се родил?
– И за какво са ме родили /смее се/…
– За какво, то е ясно, за гайдар си роден?
– Така е. Казвам се Дафо Манолов Трендафилов – китка за мирисане/смее се/. Роден съм на 17 януари 1919 г. в село Гела. Израсъл съм си тук. Тук съм се оженил, тук ми мина живота. 4 деца имам – две дъщери и двама сина. Дъщерите са в Пловдив, синовете са в Девин. И бай ти Дафо сам в Гела. От декември 2003-та. Тогава почина Цона, жена ми. Тя беше певица, танцьорка. Весел човек беше. Много ми липсва.
– Ти си най-възрастният сред родопските гайдари. Знаят те като техен доайен. Ти и след теб е бай Тасо/Анастас Иванов/.
– Да. И бай ти Тасо съм го учил да свири, ама малко. Той е от Гела и е по-малък от мен с 4 години. Когато той и аз пасяхме овци, свирехме заедно.
– Колко гайди си направил?
– Не мога да кажа. Номерация не съм водил. Обаче предполагам, че съм направил някъде към 700-800 гайди.
– Какъв е табиетлъка за правенето на хубавата гайда?
– Голем, много голем. Някой мислят, че като е гайда, „проста“ гайда, та е длъжна да свири. Гайдата е един от много капризните инструменти. Просто немам думи да кажа доколко е капризен инструмент, затуй защото е от дърво.
– От какво дърво трябва да е?
– За предпочитане е дървото да е дрян. Обаче в Родопите няма дрян и дето го има, та е много келяв. Приятел от Бургас ми праща дрян. Иначе слива, ябълка, те са хубави плътни дървета. Като ги изработя малко да добият вид, ги слагам в топла вода и ги изварявам хубаво 2-3-5 часа.
А кожите за гайдите само със сол обработвам, само от яре е кожата. Овчата не става. Тя замирисва много от вълната. То каквато и да е кожата нали викат: вари го, печи го, пак си на гайда мирише./ смее се/
– А в свиренето й?
– Разликата между каба и джура гайдата е в различната настройка. И там имат фа, ми и ре гайди обаче в по-висока тоналност и ний правим фа, ми ре гайди обаче по-долна тоналност. Родопската се настройва по друг начин.
– И за колко време правиш една гайда?
– За една седмица. Другото го правя бърже, пискуните стават по-бавно. А то пискунът е гайдата. Това е най-трудно. Да ги уйдисаш двата пискуна по сила да бъдат еднакви. Особено надувката, то е голема работа, много трудно.
– И къде са твоите гайди сега?
– Из целия свет/б.а. – свят/. С изключение на Турция. Има в Аржентина, Канада, САЩ, Бразилия, Франция, Германия. Най-много продадени гайди имам в Гърция.
– Продавал си гайдите, за колко пари? Кога си направил най-много гайди?
– Че няма да ги подарявам. Иначе не мога да кажа кога съм направил най много – различно, зависи от поръчките. Когато постъпих в мизукалното училище в Широка лъка като учител. Там бях първия преподавател по каба гайда, и тогава май че най-много гайди направих. Защото само за училището сторих 25 гайди. И същата година направих башка още гайди. В началото ги давахме по 60-70 лв. Сега под 200 лв. надолу не давам гайда. И още правя гайди. Скоро една германка дойде, та зима /взе/ гайда. Застана на двора и ме накара да ида на отсрещния баир да свиря и тя слуша тук от двора. После ме пита за колко пари я давам. И аз викам – 100 долара. И тя вика: Ти направо ги подаряваш. /смее се/ Да слушаш гайда отдалече е мно-о-ого приятно.
– Колко народ си изучил на гайда?
– Ами в училището са се извървели всяка година по 10-12 души. 21 години бях там, значи горе – долу 200-250 души съм изучил. Разбира се не всички станаха гайдари от тях. Обаче има известни. Имам гайдари в САЩ – Васил Бебелеков, Кирил Кетев. В Япония е Ивайло Кучев. В Швейцария – Стоян Колаков. Това са мойта гордост. Петър Янев също е мой ученик /б.а. – гайдарят, който свири на Валя Балканска/. Свиренето си е едно и също иска да си майстор.
– А да правят гайди колко народ си научил?
– Никого. Никой не изяви желание да дойде да го науча. Досега. Ами така е по-лесно – да му направиш. /смее се/ Каквито бяхме и ний. Бяхме научили Шишко да ни ги прави… И като почина Шишко щеш не щеш ще правиш.
– Кой те научи да правиш гайди?
– Неволята ме е научила. Самоук съм. Защото имаше майстор отсреща, в Солища /показва другия баир/. Тодор Шишков се казваше. Той ги правеше и ний все на него: бай Тошо направи това, онова. Почина човекът внезапно и-и-и какво ще правя, почнах да правя гайди.
– Сега все по-малко народ знае да прави гайди, ти си най-възрастният в Родопите.
– Така е. Неволята ще ги научи. В Смолян има 3-4-ма души, та правят гайди.
– Пазиш ли си първата гайда?
– 1965 г. съм я правил и с нея свиря. На 40 години е. Втората гайда като я направих я подарих на шурето ми – Махаил Калфов и той учител в училището в Широка лъка. /б.а. – двамата с бай Дафо са в ансамбъла за автентичен фолклор „Манол Радичев“ на Гела, който стана популярен с протеста си срещу британското посолство за проблема с визите/.
– Колко пъти си излизал в чужбина?
– 8 пъти. Последно в Холандия 1996 г. Там се проведе много голем международен фестивал. 150 състава бяха, а ние от България бяхме само двама души. И там на мен се падна честта да открия тържеството.
– Станаха ли на крака?
– Съмняваш ли се. Излизал съм 70-та година в Съветския съюз, 72-ра в Охрид, 74-та – в Чехословакия, 79-та – в Унгария, 81-ва в Германия, 85-та в Полша и 88-ма в Италия. Все на фестивали. И последно в Холандия. Запомних го последното пътуване, че бях награден за надсвирване от авиокомпания „Балкан“ с екскурзия докъдето си избера. Но резеврация не можех да имам. И го използвах пътуването за Холандия. Групата имаше резервации, но аз трябваше да хвана следващия самолет. Пратих си багажа с тях и оставих само гайдата с мен. И се разбрахме да ме чакат на Амстердам на летището. Пристигам, но то летище ли като летище. Големо летище, големо чудо. Търся групата не мога да ги намеря никъде. Ами сега. По едно време стана хладно и влязох в една много голема зала с една пирамида в средата, а тя била за загубен багаж, хора чакат там. Седнах до нея. Обаждат се по радиоуредбата, обаче аз само името си чух, нищо друго не можах да разбера. Та бая „поистинах“. И си викам ако надуя гайдата ще ме намерят. Ама дойде един човек пита ме: Дафо? И ме заведе при групата.
– Миналата година, когато премиерът Симеон Сакскобурготски беше на обиколка в Смолянско, ти му свири насред баира.
– Ако става въпрос свирил съм на бай Тошо най-малкото 25-30 пъти. Къде не ме е карал – Широка лъка, Пампорово, Смолян, Нареченски бани, Карамуш, Евскиновград, Банкя, Бояна, Правец. 75-та година, на 10 септември прати кола от София да ме вземе от тук и ме откара в Правец. В един микроязовир, където имаше една шатра на колове. А на Симеон отидох да види снимката на баща му дето я имам. Той се разписа нанея. Казах му, че съм се ръкувал с баща му. Аз бях на 18 години, когато той се роди. На 16 юни 1937 г.
– Телевизорът май ти е най-таченият съратник?
– Не знам какво ще правя ако не е той. Ама като ги гледам политиците, вбесявам се направо. Преди три дни пратих писмо на Президента, препоръчано с обратна разписка.
– Е за какво му писа?
– Е, как за какво. Една сутрин в 6.30 ч. по радиото чух, че един депутат за една година струва на държавата 400 хил. лв. Е какво е това?! Побеснях. Е как може?!? Като го разметнах по месеци идва по 33 хил. лв. на месец. На ден по 1100 лв. Значи дето смятат, че голема пенсия е 80 лв., то пенсионера за една година не може да вземе цели хиляда лв. Ще вземе 960 лв., а оня на ден взема 1000 лв. Направо се вбесих, изпотих се от нерви. И му писах на Президента по този повод. Че не бива да струват толкова. И за какво му са толкова – 240 души изедници. Така му писах – не народни представители, „изядници“ му писах. Поне да знай хората какво мислят надолу. Бай Тошо в едно интервю казваше, че през негово време България е имала 2 млрд. 700 млн. долара резерв и 32 тона злато. Той ако лъже и аз лъжа. Обаче ако е вярно питам къде отиде всичко това, както и той питаше. Та затуй казвам, че са разбойници. А на Симеон от първото му интервю в Мадрид, Кеворкян като го взе, друго не помня, но помня това, че каза, че в никакъв случай България не бива да се откъсва от Русия. А се откъснахме. Мене България е мила. Аз точно това писах на Президента – обичам България, обаче мразя партиите.
– Ти май не си доволен от демокрацията?
– Тази демокрация съсипа най-напред селското стопанство. След това промишлеността, армията, здравеопазването. Съсипа и просветата и сега и горите налегнаха до такава степен. Направо си и хищническа експлоатация. Никога не са се експлоатирали горите така както сега. Това е страшна работа. И вчера гласуват пак и земята да продават на чужденци. Тая земя с кръв напоена, българска кръв. Гледах един възрастен човек по телевизията викаше: значи един декар земя ще са продава за 10 кв. метра балатум. Такова сравнение прави човека. И като я продадем какво ще правим? – Ще бъдем аргати/лицето му се зачервява от вълнение/ Колко кръв се е проляла за тази земя, а тогава щеш не щеш ще бъдеш подчинен! Много съм против. И не само аз, две трети от народа ще е против земята да се продава на чужденци.
– Обичаш земята…
– Преди много години ми взимаха от радио интервю. Темата беше отношението на младия човек към земята. Та казах, че отношението на младия човек към земята е лошо. Но не само към земята, и към жената, защото и земята и жената раждат живота.
Смолян прес
Автор текст и снимка Петя Гайдарова.