ЮЖНО СЛЪНЦЕ
Слънце южно за Родопа грее,
нощем тежко на гръдта й спи.
Тя за него денем с гайда пее,
с трели ореола му крепи.
Колко страшни мъки укротява,
не веднъж изпада във несвяст,
та вселената да се надпява
на Хайдушката поляна днес.
Знатен гостенин ли тук пътува
грабнат от зеленото море,
хубост ненагледна несънувал –
с поглед влюбен в Смолян ще се спре.
Южно слънце Смолян се нарече –
вечно с арфа на Орфей обречен.
Моли се на Бога ден и нощ,
моли се да има още сили –
тежко окован, намушкан с нож,
Смоленски епископ на бесило –
с полумесец кръста не сменил.
Иска за последно да погледа
ясните поляни на Момчил,
китените Райковски ливади.
Гуглата си сваля Кайнадин,
Жали го невястата насреща.
Ще загине още един син –
блика българската кръв гореща.
***
Но пристига генерал Черевин,
примка слага на османски врат.
Богатира руски Смолян слави,
с почести посреща своя брат.
После Серафимов пази друма,
казва: “ Няма връщане назад!“
Сякаш тук е Сюлейман Безумни –
във Явер паша е припознат.
Слънцето за Пашмакли изгрява.
На освободителите – слава!
Люшкан от лъчи във златен кош,
град на име Смолян засиява.
И разгръща свойта древна мощ,
с чудото юнашко ни пленява.
***
Днес вървя по пътя ми познат –
всяка стъпка спомен ми разказва.
В бързия житейски кръговрат
коренът родопски ме опазва.
С рота Чепеларска не летях
в бой с врага, но победих Лешанин.
Себе си съединих – успях!
За Отечеството цял останах!
Твоята духовност е долап,
който ти разтваряше ми щедро.
И сънувам твоя топъл хляб.
Търся твоята усмивка ведра.
Пак да срещна погледа ти благ,
коленича днес пред твоя праг!
Откъсите са е от книгата сонети „Родопея“ на писателя Георги Майоров.
Публикуваме с неговото изрично съгласие, в чест на празника на Смолян и Освобождението на Родопите.
Биографична справка за автора:
Георги Майоров е роден през 1939 г. в смолянското село Кукувица, кметство Широка лъка. Завършва гимназия „Васил Дечев“ в Чепеларе, Висшето народно артилерийско училище в Шумен, Военна академия „Г. С. Раковски“ и журналистика в СУ “ Св. Климент Охридски“. Десет години е строеви офицер в БНА, след това работи в редица вестници, и излиза в пенсия като главен редактор на сп. „Ало, 160“. Съосновател е на СНБП и е бил главен секретар на съюза. Член е и на СБЖ. Издава много книги, между които и сонети „Родопея“.
Смолян прес