Механа с магазинче в маданското село Мъглища е атракция за местните с големите си портрети на Георги
Димитров. „Вождът и учителят на българския народ“, както го наричаха по соц. времената, грее от стари рисунки 40/50 см над камината и между продуктите в магазинчето на Красимир Терзиев.
43-годишният маданчанин е заклет фен на някогашният ръководител на БКП. Младите, според него, вече не знаят, че човека от портретите живял в периода (1882 – 1946) е бил 32-рият министър-председател на България в две правителства (1946-1949 г.).
Овехтелите рисунки Терзиев купил преди 15 години при разпродажба на старо имущество от рудника в Лъки. „Купих ги за 4 лв. Разпродаваха дреболии. Отидохме с един комшия той си купи други неща, а аз картините, никой не се интересуваше от тях. И реших да ги сложа в механата и магазина да ги виждат хората, защото ми е любим човек“, обяснява Терзиев.
Казва, че е станал фен на Георги Димитров случайно, заради разкази на по-възрастните. Сега има много книги на любимия си български политик и приема и търси още негови портрети, но държи да са истински рисунки.
Четирите портрета, които има са знакови сцени с лика на Георги Димитров, които едно време грееха във
всяко предприятие. Най-известната от тях е усмихнатия Вожд с детенце в ръце. „Той ми е любим човек, защо му махнаха паметниците, какво спечелиха от това, той е част от историята? И взривиха Мавзолея, какво пречеше?“, пита маданчанинът.
Механджията отворил кръчмичката след като го съкратили, бил моделиер в завод „Родопи“. След това отишъл със семейството си в Стара Загора, но останал без работа и сега жена му и сина му останали в полето, а той се качил в Мадан. „Не мога да ги издържам с продажба на 4 вафли дневно“, коментира мъжът.
Това, което го трогнало в съдбата на Георги Димитров е, че се е защитавал сам на Лайпцигския процес. Възрастните му разказвали, че е бил добър за народа, и че е отровен, защото пречел, понеже искал да създаде силни Балкани. Сега имало и добри и лоши политици, но като Димитров, според Терзиев, нямало.
„Бойко Борисов се опитва да направи нещо, обаче като е разпродадено всичко, колко време трябва да се възстанови тази държава“, разсъждава механджията.
Имало случаи млади да питат кой е този на рисунките и тогава Терзиев обяснява, но е песимист, че ще се сещат за Димитров. „От едното ухо влязло от другото излязло“.
Казва, че ако някой му донесе не само рисунка, но и паметник на Димитров е готов да го пази в Мъглища.
Смолян прес