Световноизвестен българин египтолог разчете името на египетски
фараон върху уникален камък във формата на обожествявания от египтяните бръмбар – скарабей. Уникалния камък част от амулет се пази от години в експозицията на Смолянския исторически музей. Според египтолози и траколози той е доказателство за тесните връзки между древен Египет и траките.
Камъкът е част от кехлибарена огърлица, открита по време на разкопки още през 1976 година в гробна могила от 7-6 в., в местността Бърдцето край село Любча. Интересът на египтолозите е предизвикан не само от самия камък, представляващ стилизирано изображение на свещения за египтяните бръмбар скарабей, а и от надписа, който е издълбан върху коремната страна на фигурката. До сега той не е бил разчетен. 
Надписът разчита д-р Васил Добрев, който работи в Кайро. През лятото, преди месец, той посети музея в Смолян. „Този предмет е на лично място, има дори една голяма лупа, която показва увеличение, защото той е много мъничък – един сантиметър и три милиметра. Обаче не се виждаше надписа”, разказа по телефона в пряко включване по БНТ днес специалистът. Уредниците от музея му предоставят малка публикация за скарабея, където има снимка и на задната страна с надписа. „Четенето стана веднага, знаците са много ясни – особено знака „ра” – слънцето и „тауи”, което означава Египет. „Неп” е малко по-сложно, защото е написано не точно по йероглифния начин. В момента обаче не знаех за кой фараон става дума точно, защото в Египет има трийсет династии, не мога да ги знам всичките наизуст”, обясни д-р Добрев.
Когато се прибира в Кайро, египтологът веднага намира името на фараона Нептауире, който е известен много малко. Фараонът е от 11-та династия. Изписването на името му върху камъка-скарабей е доказателство за тесни търговски връзки между Тракия и Египет.
Васил Добрев е световноизвестен френски египтолог от български произход, работещ от 1995 г. в френския археологически институт в Кайро. През 2004 г. предлага нова революционна теория за произхода на Големия Свинкс в Гиза, съгласно която той е построен не от фараона Хефрен (както се смяташе от класическата египтология), а от фараона Джедефре в чест на баща си Хеопс. Тази теория бързо предизвиква най-широк международен отзвук и е отразена в някои от най-големите всекидневници по света. Паралелно с това от 2000 г. екипът на Васил Добрев провежда разкопки в платото Сакара на 30 км от Кайро в търсене на гробницата на фараона Осеркаре от 6-та династия, известен още като „Изчезналия фараон“.
Смолян прес