Дълбок автобиографизъм струи от страниците на втората стихосбирка на учителя, поет и музикант Марин Бисеров.
Само две години след издаването на първата стихосбирка „Душа в тетрадка“, отново в навечерието на 24 май на бял свят се появи и втората, озаглавена „Птица бяла“. Този път авторът сам пое инициативата да покаже още от своето творчество. Вероятно читателят си спомня как през 2021 година абитуриентите от Чепинци извършиха един необикновен романтичен акт на благодарност, издавайки стиховете от тетрадката на любимия учител. Той получи първата си стихосбирка като подарък в кулминацията на тържеството по случай Деня на славянската писменост и култура.
„Птица бяла“ е една поетична изповед за човешкото страдание и болка, за непостижимото човешко щастие и за магичната сила на Родопа планина. В 70 страници са пресъздадени съкровени емоции, преживявания и чувства. Марин Бисеров се нарежда сред поетите пейзажисти, при които обездвижената изящна природа носи покой в душата на човека.
Обичам ви, утрини, тъй чисти,
пиян съм от бяла магия,
не трепват тревички, ни листи,
душевен мир от извора пия!
(„Утрини“)
„Планината ми даде не само приятелството си, но и своето богатство: бистри и студени извори, пъстроцветни ливади, дъхави и целебни билки, животворния въздух и красотата на всичките ѝ сезони. И аз се влюбих в нея завинаги! От тази любов се родиха първите поетични трепети в душата ми, та до днес, в годините на зряла възраст“- споделя учителят от Чепинци в предговора към втората си стихосбирка.
Лирическият герой в стихотворенията на Марин Бисеров изцяло се припокрива с индивидуалността на поета. Той е онзи, когото няколко поколения ученици много добре познават – човечният, земният, непринуденият, чувствителният – такъв, какъвто е бил през всички онези години, в които е преподавал литература в местното училище.
Творбите му бихме могли да съотнесем към т.нар. „тиха лирика“. Това литературно направление се заражда в средата на миналия век, когато наред с онези, които славят партията, е имало и поети интроверти, които говорят за своя личен свят. Такива именно са стиховете му – обърнати навътре към душевността на поета.
Стихотворенията му сякаш са „трохите на живота“, които Йордан Радичков съветва да събираме в трюмовете на нашата памет. В „Птица бяла“ Марин Бисеров е събрал тези спомени, тези парченца от пъзела, с които ще успее да нареди панорамното платно на своя живот.
Марин Бисеров е учител с 39-годишен професионален опит, поет и романтик по душа, както сам се описва, който години наред изразява емоциите си в мерена реч върху белия лист.
Автор: Наталия Кехайова-Моллова
На снимката: Марин Бисеров с учениците в с. Чепинци на абитуриентския бал през 2021 г.