Леглата за лечение на психично болни и специалистите лекари и медицински сестри са недостатъчни.
Да се създаде Регионален съвет по проблемите на психичното здраве предложи директорът на РЗИ – Смолян д-р Мими Кубатева на дискусия за проблемите на психичното здраве на жителите на Смолянска област. Дискусията
се проведе в областната администрация в Смолян и беше водена от заместник областния управител Христо Станчев.
На нея присъстваха представители на всички институции с отношение към психичното здраве, правоохранителните и правораздавателните органи, местната власт, НПО, културни институции и гражданското общество.
Целта беше да се набележат проблемите и възможностите за превенция, подобряване на връзката между нуждаещи се от психологическа подкрепа и специалисти психолози и психиатри. С нея завърши кампанията „Прегръдка за душата – психотерапия навреме!“. Организатор на инициативата, която е посветена на Деня за спонтанни актове на доброта – 17 февруари, е вестник „Марица“. Партньор на кампанията е РЗИ – Смолян. Тя включваше безплатни прегледи с двама психиатри, гореща линия за психологическа подкрепа с четирима психолози, както и арт терапия за деца в два центъра в Смолян, с подкрепата на РД „Социално подпомагане“. Децата твориха заедно с художника Елена Мирчева.
Според д-р Кубатева, кампанията е била полезна дори само за това, че се дава гласност на проблема и кара хората да се възползват от безплатните прегледи и да се замислят за здравето си. „За да се гарантира успехът на положените усилия е необходимо изграждане на широка социална база с включване на различни институции и ведомства, в противен случай всичко ще остане само пожелания“, каза д-р Кубатева. Сред предложенията й са институциите да съдействат за подобряване на достъпа до специализирана психиатрична помощ, да се оптимизира дейността на Центъра за психично здраве, да се осигури приемственост на грижите – проследяване на пациента след изписването от стационара. С него да се занимават специалисти и социални работници, така че винаги да е под наблюдение. Да се организират още прегледи и гореща линия, и да се изградят социални приемни по общини, каквито предстои да направи в региона БЧК.
От 2021 година до 2030 година на държавно ниво се работи по Национална стратегия за психично здраве на гражданите на страната ни. В нея се отчита, че като цяло психиатричното обслужване в страната е фрагментарно, несистемно и неотчитащо индивидуалните нужди на пациентите особено тези с тежки психични разстройства.
Целите на стратегията са да се намали заболяемостта, болестността и смъртността от психични разстройства, да се интегрират психиатричните услуги в общото медицинско обслужване (деинституционализация), да се създаде мрежа от услуги за комплексно обслужване на хората с тежка психична болест, в близост до местоживеенето, центрове за лечение на разстройства, свързани с начините на хранене. Приоритет е развиване на детско-юношеската психиатрия, психиатрията в напреднала възраст и съдебната психиатрия. Предвидено е да се разработват конкретни мерки и стимули за привличане и задържане на специалисти по детско-юношеска психиария, съдебна психиатрия и психиатрия на напредналата възраст.
Като индикатори за резултатите от Стратегията ще се използват показателите за заболеваемост, болестност, смъртност от психични разстройства; броят на опити и осъществени самоубийства; временната и трайна нетрудоспособност поради психични разстройства и факторите като безработица и качество на живот.
В Смолянска област данните показват, че базата за лечение на психично болни – стационарно е от 40 легла, при необходимост от 52 легла. Област Смолян е сред областите с най-малко кабинети след Монтана и Разград, посочи д-р Кубатева.
Общият брой на лицата регистрирани с психични разстройства в региона по години показва ръст по време на пандемията – през 2019 г. те са 6 020 на 100 хил. души, през 2020 г. са 5850 на 100 хил., а през и 2021 г. – 7870 на 100 хил. Хората с трайна нетрудоспособност над 50%, поради водеща диагноза за психично заболяване в областта, са 8,8% или 1546, като от тях 65 са на възраст до 16 г.
Общият брой суицидни действия, опити за самоубийство, за шестгодишен период – от 2017 г. до-2022 г., в областта е 129 и средно годишно – 21,5 случая, което е 21,07 на 100 хил. Най-много случаи има през 2019 г. – 34 или 32,9 на 100 хил., а най-малко през 2020 г. – 12/ 11,77 на 100 хил./.В сравнение с данните за страната – за 2019 г. опитите са 31,77 на 100 хил. и 25,36 на 100 хил. за 2020 г./
28,7% /37 случая/ от опитите са завършили със смърт, което средно годишно е 6 случая или 5,88 на 100 хил., при 6,56 на 100 хил. за страната през 2020 г. Най-много реализирани опити има през 2022 г. -16 опита, 10 са фатални / 62,5%/, което е 10,24 на 100 хил.
По пол извършителите са 66 мъже и 63 жени. По възраст – 2/3 / 66,6%/ са в активна трудова възраст – 18-65 г.; 21% са над 65 г. и 11,6% – под 18 години.
Образование – преобладават в 43% със средно образование, 23,25% – с основно, 9,3% -с начално.
Най-чест мотив е психическо разстройство – в 30%, следван от конфликт с родител- 7% и несподелена любов – 6,2%.
От всички 129 случая, консултации с психиатър имат 36,4% /47 случая/; С годините делът на потърсена психиатрична помощ намалява, и най- малък дял е през 2022 г. -25% от извършителите, посочи д-р Кубатева.
Основен проблем в сферата на психичното здраве в областта е липсата на кадри. „Основният проблем е, че няма кадри. Имаме огромен дефицит на медицински сестри, които са много важни за лечебния процес, особено на психично болни, тъй като те непрекъснато наблюдават пациента и докладват за състоянието му на лекарите. Средната възраст на медицинските сестри е над 60 години. Няма и достатъчно лекари, тъй като самата специалност се смята за непрестижна. На 10 000 население се пада по един психиатър в света. По тази сметка в Смолянска област трябва да има 8 психиатри, а в Центъра за психично здраве, който отговаря за областта, работим трима. Трябва млада кохорта от лекари, но за да се изгради един психиатър като специалист, му трябват минимум 10 години. Не виждам държавата да е заета с този проблем, това е сетна грижа“, каза д-р Анастас Карагяуров, управител на Областен диспансер за психични заболявания – Смолян. Той заяви, че е нужна държавна политика за този лечебен сектор, тъй като системата със застаряващи кадри до 10 години ще рухне.
Директорът на РД „Социално подпомагане“ Петя Пампорова заяви, че социалните работници познават всеки психично болен в областта. Проблемът е, че родителите на такива болни не позволяват настаняването им в социална институция, независимо на каква възраст са децата им и какво изтърпяват от болните ежедневно. След като останат без родители възможностите за тяхното лечение са да се настанят в социални институции. В община Смолян има два дома за психично болни в селата Ровино и Петково, които обаче са препълнени, а списъкът на чакащите е в пъти повече. „За Ровино чакат 160 човека за настаняване, при капацитет от 87 души. В Петково при капацитет от 100 души, чакат за настаняване 295 души. Освен тях в Мадан функционира Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства с капацитет 15 човека. За ЦНСТ Мадан има 149 чакащи. И трите услуги са непрекъснато пълни. Място се освобождава само при смърт на потребител и това място веднага се заема от човек от листата на чакащите. Тези услуги са тежки, липсват квалифицирани специалисти за тях, голяма част от медицинския персонал е в пенсионна възраст“, посочи Пампорова.
Окръжният прокурор на Смолян Недко Симов заяви, че ежедневно се сблъскват в работата си с най-тежките случаи на психично болни, които са опасни за околните и се стига до престъпления. Той заяви, че липсва обща стратегия и проблема, в повечето случаи, остава за болния и неговите близки. „Трябва подобрение на средата за тези хора, които се нуждаят от лечение, консултации, да се хващат навреме психози, депресии и местната власт да участва активно като трайно привлича лекари и специалисти за лечение на психично болни“, каза Симов.
Председателят на Окръжен съд Смолян Петър Маргаритов посочи, че принудителното настаняване за лечение става само по настояване на близки и съседи, което изключва възможността да се въдвори болен с психични проблеми, ако лично не е подписал съгласие за това.
В дискусията взеха участие кметовете на общините Баните – Павлин Белчев и Златоград – Мирослав Янчев, както и зам.-кметовете на община Смолян – Марин Захариев и община Неделино – Здравко Димитров. Те посочиха, че откриването на центрове за психическа подкрепа по места би се осъществило много трудно, тъй като населението е против да се настаняват хора с психични проблеми от други населени места. Според тях ако се даде възможност да се откриват центрове само за хора от техните общини, това би било дало възможност за истинска подкрепа.
Кметът на община Баните Павлин Белчев отбеляза, че психолог обикаля редовно всички около 80 потребители на Центъра за социална рехабилитация и интеграция в община Баните. „Това е достатъчно да се води един обикновен разговор с тези хора. Този психолог не е местен човек, което е изключително важно, за да има ефект при различни проблеми. Обратната връзка от психолога показва, че работата му е ефективна. Това е посоката, в която може да работим – да предоставяме възможност специалисти по неформален път да осъществяват комуникация. За нас много е важно да търсим конкретен ефект“, каза Белчев.
Кметът на село Момчиловци Сийка Суркова заяви, че е много доволна от кампанията и издадените съвместно от в. Марица и РЗИ брошури за психологическа подкрепа, тъй като в малките населени места всеки познава всеки и трудно търси такава помощ. Според нея, такива брошури трябва да има във всички населени места.
Като конкретен резултат от кампанията, с помощта на дарители, ще бъдат издадени 1200 броя брошури с телефоните на психиатри и психолози, които работят в региона, която ще бъде разпространена в цялата Смолянска област. Брошурата е изготвена от РЗИ- Смолян и в. Марица. Тя ще бъде разпространена в региона чрез РД „Социално подпомагане“- Смолян.