„По-добре първи в това село, отколкото втори в Рим”, е казал Юлий Цезар. Мисълта е толкова вярна, че е получила гражданственост. Погледнато от страни да си селски първенец или да управляваш малък град е по-лесно, отколкото да управляваш нация.
Но пък знаем и другата мисъл : Никой не е станал пророк в собствената си страна. Ако е трудно да се управляват империи и държави, то не по-лесно е да управляваш роднините, комшиите, приятелите си като кмет на село или малък град. Просто мащабите на „войните”, пактовете за ненападение, затишията и бурите са по-малки. И изгодите също разбира се.
Интересно е, обаче, какви кметове си избираме. Оказва се, че колоритът е голям, но избора на хората не е хаотичен. Правилото явно е едно – хората залагат на новото, с цел да намерят най-доброто, и го търсят – докато го открият, а тези които са го открили, се оказва че могат и с десетилетия да отиват и отново да гласуват за него. Тук не става дума за партия, а за качествен управник. Все пак те са една немалка част от нас – народа – представителна извадка, говореща за самите нас като нация. Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече, е казал Айнщайн. Всекидневните грешки на кмета са много по-видни и паметни за народа, на когото е пред очите, отколкото грешките на някой нагоре по йерархията.
Друга мисъл гласи : Този, когото носят на ръце, не знае колко е дълъг пътят до града. Да, хубаво е да те носят на ръце, само че точно на селските кметове рядко им се отдава това електорално щастие.
А пък на родопските кметове винаги им е било по-трудно да работят и осъществяват някакви планове, заради проблемите на планината и по-бедния народ тук. Затова е качеството им трябва да е по-голямо… Защото родопчани най-много заслужават управници, за които се отнасят думите на Марк Твен : Човек трябва да живее така, че когато умре и на гробаря да му е мъчно…
На снимката: Кметът на село Широка лъка Васил Седянков.
Смолян прес