Промените в климата са резултат от увеличаването на замърсителите във въздуха и по-специално на т.нар. парникови газове. Тяхната повишена концентрация затопля земната повърхност и по-ниските слоеве на атмосферата, което води до редица негативни въздействия върху екосистемите. Климатичните промени се изразяват в екстремни метереологични явления и повишаване на морското равнище поради топящите се полярни ледове. В едни райони това причинява наводнения и влошаване на качеството на водата, а на други територии – засушавания, свързани с горещи вълни, пожари и унищожаване на реколтата.
Механизмът, познат като “парников ефект” се дължи на следното: слънчевата радиация, която е във видимия спектър (с дължина на вълната от ок. 380 до 740 nm), минава през атмосферата и стига до Земята. Повечето лъчи се поглъщат от земната повърхност, моретата и океаните, като повишават тяхната температура в нормални граници. Неабсорбираните лъчи се излъчват обратно от земната и водната повърхност в атмосферата, но вече в инфрачервения спектър (с дължина на вълната между 750 nm и 100 μm). Част от тези лъчи преминават през атмосферата, но друга част се поглъща от молекулите на парниковите газове и се излъчва обратно във всички направления. В резултат на това, земната повърхност и ниските слоеве на атмосферата се затоплят допълнително.
Съгласно данни на Европейската комисия, десетилетието от 2011 г. до 2020 г. е най-топлото в историята на човечеството, като в световен мащаб температурата се е повишила с 1,1°C над равнищата от прединдустриалния период, а затоплянето се увеличава с 0,2°C на десетилетие. Съвсем възможно е скоро да се достигне пределната граница от 2°C повишение на температурата на Земята, което може да има катастрофични последици за околната среда, за хората и за всички живи организми.
Парниковите газове с най-голямо въздействие върху промените в климата са въглеродния диоксид, метана, амоняка, серния и диазотния оксид и флуорсъдържащите газове. Тяхното увеличено присъствие в атмосферата се дължи основно на промишлеността, на изгарянето на въглеродни горива (напр. въглища и петрол) в индустрията и бита, на емисиите от транспорта, на селското стопанство, както и на управлението на отпадъците.
Метанът например, е основен отпаден продукт от микробната ферментация на растенията в стомасите на преживните животни (говеда, овце, кози и др.). Понастоящем, в света се отглеждат около 1,5 млрд крави, всяка една от които освобождава на годишна база между 70 и 120 кг метан (чрез метеоризъм, при уригване на животните и от анаеробната ферментация на оборската тор). Отрицателният ефект на метана като парников газ обаче, е 23 пъти по-висок от този на въглеродния диоксид. Следователно, освобождаването на около 100 кг метан годишно за всяка крава е еквивалентно на около 2,3 тона CO2 годишно.
За решаването на проблемите, свързани с отрицателните въздействия на промените в климата върху екосистемите, се прилагат 2 подхода. Първият е свързан с предвиждане на тяхното негативно въздействие и адаптация. Това включва възстановяване на речните корита и на язовирите, за да се предотвратят наводненията, създаване на сгради, които са по-устойчиви на природните стихии и представляват автономни енергийни системи, подобряване на ефективността на използването на водните ресурси чрез въвеждането на нови технологии и т.н.
Вторият подход предвижда намаляване (смекчаване) на отрицателните ефекти от климатичните промени, напр. чрез създаването на въглеродни депа, които намаляват парниковите газове – чрез въвеждането на технологии за ограничаване на отделяните газове от отоплителните уреди на твърдо гориво и превозните средства, изграждането на горски пояси и масиви, които да улавят въглеродния диоксид, подобряването на енергийната ефективност на инфраструктурата и т.н.
Борбата с климатичните промени може да се води от всеки един от нас. При всяко наше действие ние можем да предвидим отрицателните последици, до които биха довели отделените в резултат на това парникови газове, и да се стремим да ги ограничим.
EnvironmentYou
