Почина доайенът на родопските гайдари бай Стою Чонгаров. На 89-години си отиде емблемата на „101 каба гайди“ 
от смолянското село Бостина. „Той до последно надуваше гайдата и вървеше редом с младите гайдари. Бай Стою, ти завиниги ще останеш в сърцата ни, като добър, ведър, сърцат Човек. Безкрайно много ще ни липсва твоя младежки дух и твоя хумор. Ти си достоен и незабравим. Поклон пред светлата ти памет!Почивай в мир!“, написаха в страницата си във Фейсбук от оркестър „101 каба гайди“.
Любимец и на гайдарите, и на публиката, бай Стою беше всеизвестен с пухкавата си бяла брада, прошарени мустаци, рунтави вежди, благ поглед и набраздени от усмивки бузи. Носеше комитска носия и често пукаше с пищов. Родопчанинът свиреше на гайда от 1959 г. Ликът на бай Стою стана много популярен първо покрай Роженски събор през 2006 г., тъй като беше на плакатите. Постепенно той стана един от символите на Смолян. Без бай Стою нямаше как да мине вече голям празник. На 3 март, той носеше пушката на Капитан Петко войвода, която музея предоставя за паметно шествие.
Доайенът на родопските гайдари бе обичан от всички, заради вечно веселия си нрав и понеже винаги бе готов за празник. Беше и най-голямата атракция на оркестър „100 каба гайди“. На всяка изява от десетилетия пукаше с пищов. А зрителите навсякъде искаха да пипнат на бай Стою кюстека – сребърен орнамент, който тежи около половин кг и се закачва на гърдите. Животът му е пълен с превратности, но не загубил усмивката си. След казармата започнал работа като ветеринарен фелдшер, а се пенсионира като миньор. Бил на гурбет в Африка, бил тепавичар и ловджия. Единственото, което го е съпровождало през всичките му сезони е инструмента. Самоук, но упорит, бай Стою „краде“ извивки от старите гайдари и трупа с години своe можене. Вярва, че всеки гайдар си има стил. Неговата сила е във веселбата.
Гайдарят пищовлия е сред първите започнали преди 45 г. в основният състав на оркестърът „100 каба гайди“. Идеята за такъв оркестър е уникална не само в Европа, но и в света. Негов създател през 1961 г. е Апостол Кисьов, който не е вече между живите. От тогавашен Роженски събор се заражда самобитен състав, заради който много чужденци никога не забравят къде е България.От това бай Стою е бил на стотици сцени. „Може и да има други гайдари да пукат с пищов, ама аз съм натурален. Като моя пищов няма – с черен барут и парцали“, намига бай Стою. Наричат го кабадайлия – означава широкоскроен човек, на който не са му по сърце дребни политически страсти, завистта и омразата. Бай Стою казваше, че гайдата го е опитомила. А за пищова си „Вернан“, белгийски, казваше, че в него му е душата. „Само с пищова излизам на участие. И като пукна с него се стряскат, ама може ли да свири родопска песен и да не пукнем, бре! Пълня го с парцали от стара риза и черен барут, оти трябва да е безопасно. Хората се постряскат, ама аз съм си свикнал“, казваше белобрадия комита на родопските гайдари.
Разказваше за живота си като за приключение. „Завърших за ветеринарен фелдшер и ме пратиха в село Давидково да работя в животновъдството. От 1955 до 1964 г. работих като ветеринарен фелдшер. В ТКЗС-то беше подходящо да се уча на гайдата. И започнах да свиря, с упоритост горе-долу се научих. От 1961 г. започнах със „100 каба гайда“, с Апостол Кисьов, Бог да го прости. Всичко помня, като на екран ми минават ония времена. Весело беше, вицове, случки, приказки… Така минаваха годините, не съм бил в „100 каба гайди“ само докато бях в чужбина през 1977 – 79 г. Бях минен работник в Алжир. Преди да тръгна за Африка бях миньор в урановия рудник в Герзовица край Смолян. Като се върнах още 4 години бях миньор, след това се пенсионирах в „Редки метали“. Но все съм свирил, то е попиване и така до тази степен, до която съм сега“, разказваte бай Стою.
Казваше, че занаят се краде. „Това, което съм могъл, съм копирал от старите гайдари. Имах зет, бил е много голям гайдар, но почина млад, Васил Стойков се казва. Чувал съм го да свири като дете, направил ми е голямо впечатление и съм копирал. Много ситнежи, които не са популяризирани съм чувал от него. На такива ситнежи беше майстор бай Петър Ингилизов от Момчиловци. Той беше незаменим, доколкото разбирам от музика. С бай Пейо Лалов от Стойките като свиреха не може да ги надмине никой: то е едно отсечено, скакато, хубаво, мелодично свирене. Има много неизвестни гайдари, дето заслужават да се споменат. От тях се учих на ситното. Имам си джурица гайдичка и на нея си ги свиря такива ситни. Смятам, че всеки има свой начин на свирня и аз си имам мой. Имам три гайди – фа, ми, ре. Каба гайдата е „ре“, „фа“ е за попътно из рейса, а „ми“ е мелодична, лек инструмент, малко въздух иска, скаката, оркестрова гайда. На мен всички родопски песни са ми любими. Но да си призная повече го удрям на кръчмарски и хумористични песни. Затова съм приет в компании, защото тежките песни всякой ги пее. А аз имам такива песни дето свиря, малко с неприлично съдържание. То не може за всеки случай да свириш родопските песни, те са за любов и за комитлък. Е, има една за труд, дето торнал Тодьо на гурбет, ама вие знаете, че се отказал./смее се/. А на участие додето има хора, свириш, не можеш да прекъснеш. То са мохабети, чевермета. Родопчани жадуват за музиката си. Но има и друго, което съм разбрал – че гайдата не може без певец или певица. Сам с гайда ми е постно, безсолно. Ето акордеона – може и да може, но гайдата – не. А има много млади гласовити певци и певици. Но нали знаете – музикант къща не храни. Не е сигурна работата“, редеше белобрадия „комита“.
Разказваше как носел гайдата и в Алжир, където работел преди години на български обект. И там свирил на нея, на африканците. „Там местните имат подобен инструмент като нашата гайда, но без ручило, което е баса. А техните са като двуянки, пищят. Нашата гайда звучи дълбоко, по-точна е, хареса им. В Алжир пуснах брадата. Та с нея мязам на комита, пък и носията ми е комитска, дели се от на другите гайдари, защото е като на Хвойньо войвода. Нея ми я прави 3 месеца стар шивач. Обичаха ме старите хора, котках ги с хубавко. За разлика от жените де, тогава не ме обичаха. Но за радост никоя не е подала писмено оплакване от мен/смее се и пак смига/. Та бай Андрей Янков сам ми рече, хайде вика за спомен от мен да ти направя потури и носия. И ме пита: какви ги искаш комитски или овчарски? Викам комитски по ми прилягат. Различават се, че потурите не са такива дълбоки като на овчарските, а са по-спортни, да може да прескача комитата огради, да бяга. И украсите са различни. Било е 1966-7 г. като ми уши носията. На всички участия съм с нея и досега“, казваше бай Стою.
Зевзек по природа, негови лафове се разказват и като виц.
„Смолян прес“ изказва сърдечните си съболезнования на близките и гайдарите. Има хора, които трябва да се изпратят с песен и музика, с поклон и аплодисменти. От цялата планина.
Поклон!