Радослав Смаилов е носител на множество отличия и понастоящем е студент, III курс, специалност: български език и история и Председател на студентския съвет към ПУ „Паисий Хилендарски“, Филиал – гр. Смолян.
Намираме се в навечерието на 24 май – един от най-светлите български
празници. Тази година, белязан от знака на COVID-19. Какво е за Вас 24 май и какво мислите за различното му отбелязване в този момент?
- Първо искам да поздравя Вас и Вашите читатели! Надявам се, че всички са в отлично здраве и пандемията не им е повлияла до такава степен, че да загърбят живия си български дух и да се отнесат пренебрежително към предстоящия светъл празник на писмеността, просветата и културата. За мен 24 май е много сериозен празник – празник български на Духовността, в който почитаме не само делото на солунските братя, а и разбираме, че днес те са ни по-нужни от всякога, защото делото им е меродавно и в тези времена на криза в институциите като университети и училища, то доби още по-големи измерения. Относно честването на празника, аз не мисля, че е нужна показност и масова демонстрация, вътрешният порив и националното ни съзнание са достатъчни, все пак „гласът на разума е тих“, както казва Зигмунд Фройд.
Бихте ли разказали накратко за 24 май в исторически план?
- Светският празник на Св. св. Кирил и Методий маркира началото си от Възраждането и е свързан с тържествата за 11 май, когато църквата отбелязва празника на светите братя. През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, а година по-късно е отпразнуван и в църквата „Света Богородица“ в Пловдив с тържествена служба. Всъщност ние и днес спазваме възрожденската традиция, почитайки деня на славянската писменост и култура на 24 май, защото при преминаването от Юлиански към Григориански календар в началото нашата историческа наука добавя 13 дни и се получава – 24 май. Въпреки че впоследствие историците изчисляват, че реалната разлика между двата календара е всъщност 12 дни, в нашето народно съзнание остават вече наложените дати по нов стил, с разлика 13 дни.
Казахте, че „днес братята Кирил и Методий са ни по-необходими от всякога, защото делото им е меродавно и в тези времена на криза в институциите като университети и училища, то доби още по-големи измерения…“ Какво имате предвид? Смятате ли, че Паисиевият университет в нашия град е продължител на Кирило-Методиевото дело?
- Точно така. В тези смутни времена, които наложиха виртуалната комуникация и ние преминахме към нея, словото се оказа онова, което ни свързва, докато сме разделени в пространството и във виртуалния чат. Единствено чрез писаното слово, ние можехме да изкажем своята подкрепа и съпричастност към близките ни хора, които са далеч от нас. Красотата и образността на езика ни дадоха възможност да останем заедно, макар и разделени, предавайки своите чувства и емоции. Именно в тези различни времена, университетът успя да запази функцията на школа за патриотизъм и идеали на младите хора, отдадени на отечеството с една ценност– знание и мъдрост. Макар и обучение в онлайн форма, Филиала на Пловдивския университет в гр. Смолян, продължи да бъде стожер на българското, защото нашите преподаватели изпитват и осъзнават необходимостта от единството на знания, дух и слово. Щастлив съм и съм горд, че съм избрал да уча точно специалността български език и история, защото именно историята ми дава шанса да осъзнавам колко малко са държавите, съхранили своето име, вяра и език през многовековните превратности и трудности и ако днес България е една от тях, то е зашото нашият народ винаги е съчетавал силата на меча и езика. А това знание ми дава надежда, че заедно отново ще се справим. Познаването на миналото и магията на словото са оръжието на силните, затова най-сърдечно приканвам младите хора да станат част от голямото семейство на „най-българската“ специалност, изучавана във Филиала на ПУ “Паисий Хилендарски“, гр. Смолян – БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ИСТОРИЯ. Това вече може да се случи и онлайн на сайта на нашия университет.
В навечерието на Деня на словото, искам да поздравя и да отправя благодарност от все сърце към своите университетски преподаватели, които ме водят по Пътя на познанието и откриват пред мен нови научни хоризонти. Пожелавам им да бъдат здрави, вдъхновени и все така „сейте искрата най-първа на родната свяст“!
Можете ли да си представите България без 24 май днес? Какво ще пожелаете на всички читатели за предстоящия празник?
- Днес е трудно да си представим света без знание, просвета и наука. Така оценяваме великата сила на книжовността, на знанието, защото ние разсъждаваме, четем, пишем, изграждаме себе си и света, благодарение на огромните усилия на дедите ни, които са били подложени на тежки изпитания, но са съхранили духовността. Те са понесли през буйния вятър на времето факела на знанието, като ревностно и последователно са го пазели, за да достигне до нас огненочервения му буен пламък и да разпали още по-силно огньовете на родолюбието и патриотизма. Следвайки завета на Кирил и Методий, ние, потомците, сме длъжни да продължим напред и да умножим духовните подвизи, превръщайки България в „държава на Духа“ и по този начин да вървим по пътя на добротворството и съзиданието, защото „и ний сме дали нещо на светът и на вси словене книга да четат“.
Пожелавам на всички читатели да са здрави, а на всички Учители – все така неуморно да следват Великата мисия, завещана от предците ни.
Честит празник!

