Колко области да останат в страната обмислят в момента управляващите.
Доводите на министър Томислав Дончев са свързани с новите райони на планиране, които пряко ще участват в еврофинансирането у нас в следващия планов период – а те ще са 6. Идеите са три – 6 областни управи с големи правомощия, 28 областни управители с малко администрация и по-големи правомощия или 28 мънички управители и 6 големи губернатори.
Това, което ще се избере, щяло да стане ясно след месец.
Всъщност темата наистина изисква дискусия, но ето някои мисли породени от последните новини:
Масово хората искат да се намали администрацията, чиновниците да са по-малко на брой, но по-ефективни. В този смисъл са прави тези, които казват – да, по добре по-малко областни управи, но да вършат работа и да се спестят куп пари от излишна и раздута администрация. Прави са и другите, които се страхуват, че ако ни окрупнят и Пловдив стане център на област и район за планиране, Родопите ще бъдат забравени както се казва „И от Царя, и от Бога“. (А преди десетилетия една група хора, сред които и Тодор Кавгазов – тогава кмет на Смолян – лека му пръст, направили пътека до София, за да стане Смолян окръг и да има възможност да получава целево финансиране. Сега възможно ли е да говорим за връщане назад?)
И поглед през границата – такава реформа с окрупняване на области направиха съвсем наскоро в Гърция. Но все още и самите гърци не могат да кажат дали това е добре за тях или не.
От друга страна какво се случва в Смолян в последно време – всички ръководства на служби бавно и постепенно се изнасят в Пловдив. По тази логика ни грози да останем и без областна управа… Макар и да я плюят, че не работела, че вътре си клатели краката, ами ако я няма?
Ако това стане как ще ни се отрази?
В този край, в който обезлюдяването вече е прокоба, кое е правилното решение за реформа… Може би отговорът се крие в това : ако има нещо, по което всички местни партийци, независимо от коя боя са, са единодушни, то това е че трябва да има преференции за хората в планинския район, за да остане население тук, а не да стане резерват за мечки.
Та ако се помисли държавнически – няма значение дали ще има малък, голям или никакъв областен управител, важното е да има правила за планината, с които тя да остане жива. Да има преференции за планинско земеделие и животновъдство. Да има стратегия за оцеляването, че и защо не – развитието на този край. И когато е нужно нещо за родопчани – то да бъде чуто. Но всичко е въпрос на изпълнение. И ако областните управители в бъдеще наистина ще имат големи правомощия то един областен управител на планината май няма да е лоша идея. Защото човек от полето надали ще го е грижа и ще разбира какви са проблемите на хората в планината, за да отстоява интересите им. При толкова много тепета….
Смолян прес