Какъв е смисъла на регионалните българо-гръцки срещи? Нито има ефект
от тях, нито водят до близостта между съседите. Защо?
Обяснението е просто. Отношението между София и Атина са лукави от десетилетия, заради неизречени неща между двете държави, въпреки че официално са „добросъседски“. Голямата политика е на високо ниво – премиери и президенти, и то под строгия поглед на Брюксел.
Защо обаче от 20 години местните власти ни вкарват в дълъг сериал с нескончаеми думи, обещания, командировки и с многократни наздравици с узо и гроздова. Кой ли пък е чул призивите за пътища, връзки, курортни дестинации и прочее контакти на никому неизвестни търговски организации. Няма пари за периферията и в двете държави – това е истината. Ако нещо все пак се направи, то са проекти голямата част със съмнителна необходимост и непременно със средства от Брюксел.
Истината е една. Не е в 20-годишното говорене, а в делата. От една почти козя пътека, наречена КПП край Златоград, отношенията между хората от двете страни на границата наистина станаха добросъседски. Справка: плажовете в Гърция и пистите и магазините в България. Ако похарчените пари от такива срещи през цялото това време се съберат сигурно ще има за още една козя пътека.
С просто око се вижда, че след откриването й, близостта между узото и гроздовата е наистина истинска.
Смолян прес