Част от конкурса „Аз раста патриот“ тази година е и конкурса за есе на тема
„Видях доброто“ по инициатива на областният управител на Смолян Недялко Славов.
В него децата споделят как виждат и срещат добрини, което заслужават внимание.
Представяме ви есетата на:
Андрей Георгиев Андреев и Севги Терзиева са ученици от 9 клас в ПГ за приложни изкуства – Смолян. Те призовават да се прави добро, за да живеем в един по-мирен и хубав свят.
Надя Руменова Молова от 8-ми клас и Виктория Димитрова Мандова от XI клас към ПГ за приложни изкуства – Смолян също ни изпратиха своите разкази за доброто.
Хари Светославов Калфов, на 12 години е ученик в VII клас в СУ „Отец Паисий“, град Смолян. Той е видял доброто благодарение на хората, които са му помогнали, и сподели историята си.
Неда Юлиянова Кенанова от седми клас при ОУ „Проф.д-р Асен Златаров” вярва в доброто и прави добро.
–––––––––––––––––––
Братовчед ми се казва Борислав и е с пет години по-голям от мен. Често с него се разхождаме в гората
В един есенен слънчев ден при поредната разходка ние намерихме изоставено ,малко, пухкаво кученце. Някой безразсъден стопанин го бе изхвърлил на произвола на съдбата. Решихме да го вземем и веднага се превърна в нашия домашен любимец. Кръстих ме го Мечо.
В продължение на няколко месеца от малка пухкава топка се превърна в голямо красиво куче. Въпреки своята големина то беше любвеобилно и добро. Всеки ден ни посрещаше с радостен кучешки лай и с нетърпение очакваше поредната разходка. Но някак си с Борко се превързаха повече и наистина бяха истински приятели.
През един летен ден решихме да се разходим в гората с него. Мечо беше много енергичен , през цялото време скачаше , играеше и се валяше в тревата. Точно преди да се приберем той се разтрепери и падна повален на земята. С Борко се дотичахме до него ,братовчед ми започна веднага да му окава първа помощ , но без успех. Мечо беше получил сърдечен инфаркт. Занесох ме го обратно в гората там където го бяхме намерили и го погребахме.
Въпреки мъката ,която изпитвахме,Борко го изживяваше най- тежко Той плачеше неудържимо и таеше адска болка от загубата на Мечо, с който имаше специална връзка. Аз се чувствах длъжна в този труден момент да бъда до братовчед си и да го подкрепям, когато имаше най- голяма нужда . Да му вдъхна надежда , да му повтарям , че Мечо сигурно е на по- хубаво място. Борко често след неприятната случка ми благодареше , че съм му помогнала да изживее мъката си.
За мен лично доброто , което направих спрямо Борко – да бъда до него в точното време , да го подкрепям независимо от моята лична болка , да се чувствам по- силна от него за да му помогна е наистина голяма гордост , защото човек никога не знае как може психически да се срине . И само една мила дума и жест биха могли да помогнат.
Неда Кенанова
В И Д Я Х Д О Б Р О Т О
Аз видях доброто.
Мислех си, че в този лош свят няма добро, но напротив. Все по-често започвам да виждам добро по улиците, в училище, у дома… Навсякъде. В самата мен също има добро. Знам, че е важно всеки от нас да пази в себе си доброто и да се опитва да го дава на другите. Така споделеното добро, колкото и да е мъничко, ще става все повече и повече и ще стига до всички хора. Нека разкажа някои случки, които съм видяла, на които съм присъствала или в които съм участвала.
Спомням си един от първите уроци, които получих от баба си. Бях на 6 години и пътувахме в автобуса. Един възрастен мъж стана, за да ми освободи място. Тогава баба каза на мъжа: „Не, тя е вече голяма. Нека се научи да отстъпва място на тези, които имат нужда.“ Баба ми беше толкова категорична, а аз бях горда, че вече съм голяма и мога да бъда полезна.
Отново става въпрос за малките неща в живота. Ставала съм свидетелка на много добрини – било то някой случаен човек да похарчи малко пари и да купи вода и хляб на бездомни, млад човек да отстъпи място на възрастен в автобуса, възрастен мъж да даде якето си на малко просещо детенце в студена зимна вечер…
Сещам се и за момента преди две години, когато с моя приятелка от детинство говорехме как би се зарадвал онкоболен човек ако някой дари косата си само за да види усмивката му. След което решихме още същия ден сами да отрежем косите си и понеже имахме съседка, която се нуждаеше от коса за перука, ги дадохме. Съседката дори се разплака от щастие като ни видя с дългите си кичури коса в ръцете. Ние също се зарадвахме. Бях доволна от това, което направихме тогава. Осъзнахме, че с толкова мъничко нещо можеш да накараш човек да грее от щастие. Точно малките неща, малките добрини могат да направят хората щастливи.
Аз вярвам в безсмъртието на доброто. Убедена съм, че много капки добро могат да направят река, която ще образува езеро или море, а може и океан от добрини за всички.
Севги Терзиева, 9 клас, ПГ за приложни изкуства – Смолян
Видях доброто
Какво е добро?
Доброто е да нахраниш безпомощното котенце без лапичка пред блока. Или което и да е друго животинче.
Доброто е да помогнеш на възрастен човек да си пренесе багажа или торбите с покупки.
Доброто е да зарадваш малко детенце на улицата, дори с един бонбон.
Добротата е в отношението към околните.
Ще ви разкажа една история. В моето училище организирахме благотворителна кампания в помощ на болно дете. Никой от нас не познаваше лично детето. За нас важното беше, че някой имашще нужда от нашата помощ. Събрахме се голяма група ученици от всички класове и решихме да направим брошки с цветя от плъст, които после да продадем в полза на момичето.
Както очаквахме много хора от всякаква възраст се включиха и си купиха от цветята. Малки деца отделяха от джобните си пари, за да дарят за болното дете. Някои хора просто оставяха пари, без дори до си вземат цвете. Много бързо ги разпродадохме и се оказа, че се е събрала много по-голяма сума от очакваното.
Научихме, че и други нейни връстници са организирали различни кампаниии така са се включили стотици и хиляди хора от нашия град, за да помогнат. Всеки с колкото и с каквото може. По-късно с радост разбрахме, че в нейния случай лечението е било успешно.
Доброто е навсякъде около нас.
Понякога тръгва от един човек и от най-дребното нещо, а може може да стигне до десетки хиляди хора и до нещо толкова голямо като спасяването на едно дете.
Виктория Димитрова Мандова,
XI клас, ПГ за приложни изкуства – Смолян
Видях доброто
Нашият живот. Хората в него – това сме ние. Живеем, за да решаваме проблеми. Всъщност животът е една поредица от тях и ние трябва да ги решим. Сами избираме как да действаме – с добро или зло.
Но какво е доброто? Дали е само физическа или морална подкрепа? Не, аз мисля, че то не е само подкрепа, но и усет как да се вмъкнеш в дадена ситуация, така че наистина да помогнеш и да си сигурен в действията си.
Миналата година, по време на големите снеговалежи, бях свидетел как един мъж неумишлено блъсна с автомобила си жена. Тя се опитваше да стои близо до непочистения тротоар, но неговата кола се плъзна, удари леко жената и тя падна в снега. Той не излезе да ѝ помогне. Сигурно беше решил, че ударът не е силен и тя може и сама да се изправи.
На помощ се притече друг човек, който се опитваше да измъкне от снега своя автомобил. Развика се на шофьора, помогна на жената да се изправи. Тя благодари и си тръгна. Наистина не беше пострадала.
Е, сигурно ще си кажете, че това не е толкова голяма добрина – да помогнеш на паднал човк да стане. Но за мен малкото добро е нещо голямо. Например можеше никой да не помогне на тази жена. Как щеше да се почевства тя? И всеки от нас в такова положение?
Ето го и заключението. Животът е низ от проблеми, които сами трябва да решим. Всички сме попадали в трудни ситуации, но все се намира някой, който да ни помогне. Надяваме се винаги да се намери кой да ни помогне. А дали добрината е малка или голяма – това може да прецени този, който получава помощ. А другият просто се чувства удовлетворен, че е направил нещо хубаво за някого.
В малката, но хубава постъпка, за която разказах, аз видях проява на добротата.
Надя Руменова Молова
8 клас, Професионална гимназия за приложни изкуства, град Смолян
Видях доброто
Аз съм Хари Светославов Калфов, на 12 години съм и уча в VII клас в СУ „Отец Паисий“ в град Смолян. Аз съм с увреден слух и се нуждая от нови слухови апарати, за да чувам по-добре. Имам нужда от средства за закупуването им. След като мама сподели на група свои приятелки, че сумата е непосилна за семейството ни, те веднага се събраха и решиха да направят кампания, с която да ми помогнат, за да мога да получа така нужните ми апарати – те са всичко за мен.
За приятелките на мама знам, че помагат и на други хора при нужда. Запознах се с тях, беше ми забавно. Знам имената на всичките, но знам, че не искат да ги напиша тук. Те са с огромни сърца. Също имат своите проблеми, но намират време да помагат. Поставиха кутии в много магазини и аптеки. Хора от целия град са ми помогнали. Бих искал да знам имената на всички тях, за да им благодаря! Помогнаха ми много съученици от моето училище, съученици на моето братче от трети клас и техните родители, всички от Ресурсен център – Смолян, заедно с директорката, която винаги е мила и грижовна с мен. До мен и в този тежък момент бяха моите приятели от танцовия клуб „Фен 85“ в ОДК-Смолян, в който участвам и аз.
Вече знам, че в моя град има много добри хора, които са отделили от средствата си, за да мога да чувам, да уча и да се развивам като всички деца!
Повярвах в доброто и в това, че има ангели не само на небето, но и на земята. Искам да кажа на всички хора, че доброто съществува и да вярват, че до всеки от нас винаги ще има добри хора. Искам да кажа на всички колко съм им благодарен! Бъдете живи и здрави и все така добри, защото от здравето по-важно няма! Вие не ме оставихте в тишина, а направихте така, че да чувам всички звуци, да чувам музиката и да танцувам, да разговарям със семейството си, с приятелите и с братчето си. Мечтая като порасна да стана полицай и да разследвам престъпления. Не знам дали ще се сбъдне мечтата ми, но знам, че искам като порасна да бъда така добър като вас и да помагам на други хора в беда.
Вярвайте в доброто, защото то съществува! Благодаря ви от цялото си сърце, че бяхте до моето семейство, благодаря ви за огромната подкрепа! Благодаря, че ви има и бъдете винаги така добри!
Видях реалното
Живеем в един забързан, натоварен и коварен свят.
Живеем в свят, изпълнен с много научни постижения във всички области на живота.
Живеем в свят, изпълнен с надежда за утрешния ден.
Най-важното в това ежедневие е всички ние да сме обединени и с поглед в една посока. Трябва да се обединим за спасяване на нашата малка, но красива планета. Всеки един от нас може да постигне много ако държим да живеем в мир и разбирателство, да ценим даденото ни и да го запазим за утрешния ден.
Трябва да се научим да пазим планетата като общ дом, но и да ценим живота на всеки един от нас. Да спрем измамите и дори корупцията, защото всичко може да ни се върне като бумеранг. Да спрем тероризма.
За съжаление хората сме станали егоисти и затворени в собствените си проблеми. Няма я взаимопомощта, каквато я помня от много малък. Когато ходехме на село, всички съседи се притичваха на помощ ако имаше много работа. Сега вече не можем да ги видим поне само за да ги поздравим. Може би са останали само най-възрастните, а децата и внуците им са в чужбина на работа.
Трябва да помислим и внимателно да преценим в каква посока да се развива страната ни, за да може младите хора да останем тук и да се развиваме така, както си го представяме в мечтите си, защото иначе България е красива и има всичко, което можем да използваме и развиваме!
Андрей Георгиев Андреев, 9 клас, ПГ за приложни изкуства – Смолян