Наближава края на конкурсите „Аз раста патриот“ и „Видях доброто“. Конкуренцията вече е много оспорвана, а новите ни попълнения доказват, че инициативата има смисъл и ще пребъде. Докато има семейства, които отглеждат доброто и патриотизма, пазят традициите и възпитават малчуганите в красота, обич към фолклора и Родината. На вашето внимание новите ни претенденти:
Ая Вехбиева Хамидинска живее в рудоземското село Войкова лъка. Тя е на 11 години и вече има 4-годишен „стаж“ в „Групата за изворен фолклор“ към НЧ „Христо Ботев – 2000“ – град Рудозем с ръководител Соня Борисова. През последните години заедно с групата участва в редица фолклорни конкурси, които се провеждат из цялата страна. Нейните солови изпълнения обогатяват и програмата на традиционния празник на град Рудозем, който се провежда всяка година в средата на август.
Впечатлена от вълнуващите разкази след всяко участие на по-голямата си сестра, по-малката дъщеря в семейството – Елис моли родителите си да я запишат във фолклорната група. Елис Хамидинска от 6-годишна тръгва по стъпките на сестра си. Наизустява емблематични родопски песни, а по време на Празника на град Рудозем и Деня на Миньора тази година дебютира на сцената със солово изпълнение за първи път пред голяма публика и с меденото си гласче печели сърцата на гостите на празника.
Малчуганите от Детска градина „Буратино“ познават българските традиции и обичаи и се гордеят, че са българи. Те с удоволствие пеят и танцуват с красиви български носии от различни региони на страната. Много от тях мечтаят да станат известни танцьори и певци.
Децата от подготвителните групи „Мики Маус“ и „Пеперуда“ с удоволствие позират на фотосите, за да участват в конкурса „Аз раста патриот“.
Йорданка Христова Згурова от Смолян е на 15 години. Обича да танцува и иска да стане графичен дизайнер.
Виктор Веселинов Хаджиев и Дейвид Севдалинов Чоров са ученици в IX клас на ПГТТ „Христо Ботев“ – гр. Смолян. Те не само видяха Доброто, но и са част от него. Разказите им и постъпките им са достойни за пример и будят уважение!
Това са новите участници във второто издание на конкурса „Аз раста патриот”, които ни зарадваха с впечатляващите си разкази и прекрасни фотоси в народни носии.
Крайният срок за подаване на фотографиите и разказите на тема „Видях доброто” е 00.00 часа на 15 октомври 2017 г.
Очакваме материалите ви на имейл: [email protected]
Видях доброто!
Тишина. Смълчани гледахме госпожата и уж чувахме думите й, а не ги разбирахме. Сякаш тя говореше на непознат за нас език. Това, което ни казваше, не можеше да е истина… Беше прекалено шокиращо и умът ни отказваше да го приеме.
Дани Сакалиев е болен. Страда от левкемия. Има нужда от 300 000 лева, за да проведе лечение в Германия, което е жизненоважно за него. Помислете как да му помогнем.
Часът свърши без обичайното очакване да чуем звънеца. Нетърпението ни по-бързо да напуснем класната стая беше угаснало като черен въглен. Друга мисъл владееше съзнанието ни. Друга мисъл – страшна и прекалено жестока.
Казват, че огънят гори там, където падне. Но ако не можеш да го угасиш, поне можеш да опиташ. Не беше във възможностите ни да премахнем болестта на Дани, но можехме поне да го подкрепим в борбата му срещу нея.
По предложение на учителите ни, ние – учениците от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, село Падина, организирахме благотворителен базар, на който продавахме всякакви хранителни стоки. Същевременно поставихме кутии за дарения в пощата на селото, в училището ни и във всички магазини. Надявахме се да съберем възможно най-голяма сума, с която да подпомогнем Дани за лечението му в Германия. И увлечени в тази инициатива забравихме и дребните караници, и шумните спорове.
Сега Дани се чувства по-добре. Продължава да води своята битка, но нима не го прави всеки един от нас? Всички ние обаче постигнахме една лична победа – победа над егоизма и отчуждението.
Доброто е във всеки от нас. Само чака да бъде събудено!
Виктор Веселинов Хаджиев, Ученик в IX клас, ПГТТ „Христо Ботев“, Гр. Смолян.
––––––––––––––-
Човек не трябва да се хвали с добрините си. Те са дело, което правиш и пускаш да го отнесе водата на времето. По тази причина не съм разказвал до сега за онова, което почувствах и направих преди повече от година. Днес обаче го споделям, защото се надявам, че постъпката ми може да бъде подтик и за други мои връстници да отворят сърцата си за чуждата болка, да бъдат по-състрадателни и отзивчиви да помогнат.
Една ден сестра ми се прибра от училище силно разстроена. Когато я попитах, каква е причината за нейното настроение тя ми каза, че едно от момчетата в нейния клас е болно от рак. И още в онзи момент разбрах, че не мога да остана безучастен. Че трябва да предприема нещо, с което да помогна на момчето. На следващия ден разговарях с класната ми ръководителка и я помолих да ми помогне в изработването на кутии за дарения. Тя реши да приобщи към идеята целия ни клас и всички заедно изработихме пет кутии. Поставихме кутиите в различни магазини. След около месец обаче, когато отидохме да вземем кутиите установихме, че една от тях е открадната. Толкова се натъжих, че се разплаках. Не исках да повярвам, че някой е присвоил пари, които се събират за лечение… на дете.
Сумата, която събрахме от останалите четири кутии не беше голяма. За жалост, два месеца по-късно разбрахме, че болното момче е починало. И тогава осъзнах, че никога не трябва да се оплакваме от живота си, защото други хора се молят за него.
Дейвид Севдалинов Чоров, Ученик в IX клас, ПГТТ „Христо Ботев“, Гр. Смолян.
