46-годишният Илия Годев е един от професионалистите в писането на проекти с една от най-дългите биографии в това в страната. Програмен координатор на Асоциация на родопските общини. След като завършва висше по български език и литература и английски език и литература, той има куп квалификации. Кариерата му започва като преводач 1991 г.-1998 г. от английски език за ИК „Летера и ИК „Хермес“ – Пловдив, след това е координатор на българо-датски проект „Разработване на стандарти, обучителни програми и пилотно въвеждане в Пловдив и Смолян на образователна степен „Колеж“ след средно образование. Преподавател по бизнес-английски в разкрития бизнес колеж към Професионална гимназия по икономика – Пловдив, Програмен координатор на Асоциация на родопските общини, Консултант координатор на проект „ Градове на промяната“ на Световна Банка и Фондация „Бъртелсманн“, в който участват Пазарджик и Смолян. След това е Началник отдел „Туризъм и инвестиции“ и Директор Дирекция „Програми проекти и международно сътрудничество“ в Община Смолян. По време на служебното правителство на Огнян Герджиков бе зам.- областен управител на Смолян.
В служебната му биография фигурират множество спечелени проекти с европейско и национално финансиране в сферата на трансграничния и регионален туризъм, проекти свързани със социални, културни и образователни дейности, организация на фестивали и творчески обучения, иновативни еко и природолюбителски платформи.
– Г-н Годев, все повече проекти са и се реализират за туризма сред природата. И все по-често се виждат обаче изоставени трасета, обрасли в трева до кръста, почупени табели … Не се ли получава в крайна сметка един хаос в гората? Някой интересува ли се след края на проектите какво се случва с тези трасета?
– От 1998 г. се занимавам с проекти. И до момента знам са сигурност над 80 проекта за туризма, не само свързани с инфраструктура, но и с качество на услуги, обучение, включително проекти за изграждане на институционален капацитет за туристически проудукти. Хората се интересуват за предходно реализирани проекти, когато започнат да пишат нови. Веднъж обаче като ги направят представат да се интересуват от това какво е състоянието на реализираните. Причините за това са различни, имат и своите обективни аргументи. На първо място, колкото и проектните възможности да са позитив по отношение на създаване на туристическа инфраструктура, те носят един ограничен времеви хоризонт. Обикновено вносителите или инициаторите, имат ангажимент най вече в рамките на формално задължителния срок – периода за реализация плюс 5 години след това. Причината за липса на по нататъшен интерес, когато говорим за трасета и пътеки за пешеходни, вело и конни преходи, е че тези трасета преминават през няколко вида собственост, съгласието за право на преминаване, за които би следвало да се поднови след този 7-годишен срок. Това е свързано с идентифициране на много собственици, които трябва да дадат това съгласие. Понякога собствениците искат предоговаряне на условията за право на преминаване и тези условия не винаги са възможни за изпълнение. Случва се, когато има интерес към дадена пътека. Винаги съм казвал че строителния бум между 2005 г. и 2009 г. създаде много нездравословна нагласа у родопчанина за реализиране на бързи приходи. Вместо да се възползват по разумен начин и с дългосрочна перспектива от терена, през който преминава съответната пътека, като изградят малка предприемаческа инициатива, атракцион, място за почивка, беседки, съоръжения за деца, собствениците на тези терени имат едва ли не нагласата да им се плати нещо в кеш веднага. Това затруднява осигуряването на безпрепятствената поддръжка дори на маркировки. Трасетата трябва да се почистват, да се разкастрят, да се преглежда маркировката, ивицата по която минава трасето да бъде окосена и т.н.
– Има ли добри примери за поддръжка на трасета от местните?
– Има наченки на промяна в положителна посока. Това, което се случва по горното поречие на Арда, един от посещаваните райони в Родопите, е че собствениците на места за настаняване и хранене вече са осъзнали, че туристите не идват основно заради леглото и храната, а идват заради възможността да прекарат време сред природата. И всъщност голяма част от посещенията са мотивирани от желание да се развият знания за самата природа – гори, растения, животни, защото въпреки цялото мрънкане, трябва да се признае, че положителната промяна в профила на туриста е, че българските семейства могат да си позволят семейна почивка. И особено младите семейства с деца до 10-годишна възраст предпочитат места със съхранена природа, спокойствие и гарантиран произход на храната.Пример е Сдружението за местни инициативи в село Арда, което всяка година по няколко пъти организира хотелиери и местни хора за почистване на трасетата на най-посещаваните пътеки – това са изворите на Арда. Има над 8-10 пътеки към извора на Арда, пътеката до връх Ком, до тракийското светилище Расилица, до Узунов камък и границата, тоест най -използваните от туристите. По същия начин Клуба по спелеология и екстремен туризъм „Мурсалица“, който обслужва туристически маршрут „Гарга дере“, известен с много атрактивните адреналинови възможности и водните пещери при пещерна система Голубовица и каньона на река Есенна, регулярно се грижат за поддръжката не само на този маршрут, но и на маршрута към крепотта Калето над село Кошница, маршрутите към Черешово, Надарска и Могилица.
Друго сдружение от Смилян – СКАТ пък примерно се грижи за поддръжката на лечебните изворчета край селото. Тоест вече е налице постоянен ангажимент на икономически активните хора чрез техните сдружения към поддържката на посещаваните трасета и пътеки.
– Какви са основните проблеми по трасетата за туристите?
– Един от проблемите свързан с опазването на туристическата маркировка е вандалщината, проявявана от различни категории голяма част от маркировката става жертва на перфориране от стрелби. Вината за което местните ловни дружинки прехвърлят върху туристи „притежаващи лично оръжие“. Това е официалния им аргумент.
Липсата на ясни отговорности чрез законов регламент ще продължи да задълбочава този проблем. Няма наказание и е недоказуемо кой е стрелял. И затова считам, че Закона за лова трябва да бъде изменен и да вмени на ловните дружинки, стопанисващи определена територия ангажимент да възстановяват туристическа маркировка увредена от стрелба – независимо дали щетата е нанесена от техни членове или не. Това ще ги мотивира да бъдат бдителни за неотговорно поведение на туристи „притежаващи лично оръжие“. Защото ангажимента за гората не е само за дивеча в нея, а и възможността да се ползва от туристите. Също така, за подобряване на координацията между два типа заинтересовани страни – ловно-рибарски дружества и туристи, би следвало ловците да имат ангажимент да оповестяват на информационните центрове графиците и зоните за ловни излети, така че да се намали до минимум възможността някой турист да пострада от незнание, навлизайки на територията на ловен излет.
– Има обаче и много места по проекти, които стават опасни в един момент. Има ли решение на този проблем?
– Обикновено кандидата поема ангажимент и за поддръжка. Но битува много погрешното разбиране, както от страна на потребителя на такава инфруструктура, така и от страна на изпълнителите, че инфраструктура изградена със средства по проекти не може да генерира приходи. Не, може да генерира приходи, но не може да генерира печалби. Защото тези приходи могат да бъдат инвестирани, но това трябва да става целево. Не просто да се залага съоръжение, но и услуга, анимация, от която се събира приход. Това е огромно поле за предприемачество. Само че операторите, които имат права за управление на резултатите от тези проекти, трябва да създадат механизми за публично-частно партньорство и тези приходи да бъдат реинвестирани в поддръжка на съответната инфраструктура. Считам че по отношение на това сме длъжници и имаме много пропуски. Например при обекти на културно и археологическо наследство като крепостите. Общините като са кандидатствали имат предоставени 10-годишни права за управление. Но в голямата си част тези вече готови активи не се управляват – има направена инфраструктура, но няма водач, анимация. Ако реализиралия проекта няма сили да направи това, може да покани частник, който да го реализира като връща част от приходите за поддръжка на съответния обект. Това беше заложено в последната покана по ОП „Регионално развитие“ за развитие на туристическите атракции – анализ на разходи и ползи, за да се види коя част може да се самофинансира след проекта. Няма нищо страшно в това активи създадени по проекти да генерират след това приходи, стига те се инвестират в тези обекти така, че широката публика да може да ги ползва.
– Като цяло май ни куца дългата перспектива или общата визия в туризма?
– Всички общини си правят планове за програмния период, има и куп секторни стратегии. Въпросът ми е колко от общините са прочели стратегиите на другата община, тогава когато трябва да правят координирано развитие на туристическия продукт. Подхожда се като цяло формално и механично, събира се в общи пакети, без да бъде структурирано в реално използваем общ продукт за крайния потребител. Има го като информация всичко, но не като продуктово потребление. Липсва ни всъщност идеята каква промяна искаме да постигнем след 10 или 20 години. Трябва да има надграждане. Да, разбира се, на големите и малките играчи в туризма интересите са различни, но компромис и общо сечение може да се намери, нужна е диалогичност. За съжаление повечето организации, които би следвало да изпълняват тази медиаторска функция и да координират усилията в една посока не го осъществиха.
– Нали това е философията на създаването на туристически райони?
– Това е философията. Първи в страната от Смолян вече е регистриран туристически район „Родопи“. Бях част финалните усилия по учредяването му. Но имам един резерви, тъй като на голяма част от субектите в тази организация им липсва разбиране за това що е то управление на туристически район – че не следва изцяло да се разчита на субсидирано финансиране и че първо трябва да се направи анализ на настоящето предлагане на територията на целия туристически район, за да се създадат регионални предложения – като се влезе от Гоце Делчев или Велинград и се стигне до Кърджали и Ивайловград, заедно с Пазарджик, Пловдив, Смолян и останалите, защото имаме добри практики в отделните части. Трябва да дадем на всяка територия да бъде водеща в това, в което е най-добра и останалите да се възползват от добрите практики.
