„От старите чевермеджии вече почти не останаха живи. Затова няма лошо, че съм направил
„воден“ чевермеджия, спестява много труд“, казва 36-годишен родопчанин, поглаждайки дървено колело до огромна камина, под навес в хотел в Чепеларе. Сега камината не работи в студа, но колелото пак си се задвижва, показва родопчанинът. Пламенно дърводелецът обяснява как водата с прост механизъм с помпичка от 100 вата – колкото електрическа крушка задвижва хем колелото за чевермето, хем мяха за раздухване на огъня, а на всичкото отгоре захранва и въртящата се и светеща реклама на хотела, направена от бъчва.
Георги Панай0тов е потомствен дърводелец от чепеларското село Проглед. По цяла седмица „спрята“ колелета в работилницата си в Проглед, а в неделя с прибира при жена си и двете деца в дома си в Чепеларе. Младият мъж завършил Техникума по дървообработване в Смолян и се справял добре с дограми и дюшемета, но изведнъж улучил формулата на успеха с устройство за въртене на чевермета с вода.
Майсторът вече е направил над 250 колела с водно задвижване. Колелета му станали хит в хотели и заведения по морето, из страната и в София. Вече има поръчки от Румъния, Италия и Гърция. Изпратил и три колела в Москва. Поръчват ми ги за домовете си и много депутати и мутри, смее се Георги. Сред клиентите му били хотелите на Ахмед Доган в Боровец и Девин и политиците Яне Янев и Рамадан Аталай.
Идеята за водния чевермеджия му дошла преди 5 г., при поръчка за колело за автоматично въртене на чеверме за хотел в Пампорово. Дали му снимка на подобно съоръжение на ток от Сърбия.“Сетих се как се задвижвали едно време тепавиците и след дълги изчисления и безсънни нощи го измислих да се задвижва с вода. Няма да го патентовам, който може да си го направи. Засега обаче се пробват, но не могат“, казва майсторът.
Георги Панайотов е племенник на легендарния чевермеджия на Родопите бай Панайот, който открива първото заведение „Чевермето“ в Пампорово. Водните му „чевермеджии“ много се харесвали в бранша, защото икономисвали работници и били безопасни и икономични. „Ако детенце бръкне с прътче, докато се върти колелото, нищо няма да му стане“, обяснява мъжът.
Чеверме се върти 4-5 часа като скоростта се регулира от редуктор – средно с 5-6 оборота в минута. Месото се върти в посока към камината, за да се спира топлината. „Ако се върти обратно, цялата топлина ще излиза през комина, чевермето пак става, ама с повече дърва“, смига майсторът. Той прави зъбчатките на колелата от бук, а останалото от бор. Борът е смолист и издържа повече време. А цялата дървения се поддържа като се маже с четка с мазнината от чевермето, така колелото издържа и по 5 години“, обяснява майсторът.
Сега му поръчват механизма и за грънчарски колелета за хотели. Чужденците много обичали да си правят от глина разни съдове и все повече хотелиери им предлагали тази екстра.
Младият мъж има и друго изобретение – задвижване за люлка с моторче за чистачки на автомобил. „Направих го от зор, защото първото ни дете – момче много плачеше като бебе, а с монотонния шум от моторчето за чистачките и люлеенето напред-назад, заспиваше като пън“, смее се Георги. Тайната му страст са старите мотори.
От две години той възстановява стар мотор „ИЖ“ от 1949 г.
Смолян прес