Васил Левски. След точката много трудно се пише, точно за тази
историческа личност. Както навремето трудно намериха и актьор да го изиграе, а народа така е не прие актьорското творение върху образа му. За разлика от десетките ни други мили на родината герои, неведнъж изиграни от актьори…
Защо е толкова труден Левски за описание, очерк, анализ, една дума?
Защото държи на плещите си гордостта на нацията. Той е основния камък на сградата – общност изградила благодарение на него, и останалите ни герои, образа си на героичен народ.
И какво бихме били без Левски?
Та ние и при неговото наличие се плюем, обезличаваме, избираме си управляващи, след това ги псуваме, търсим месия и след това го мачкаме… И все пак – въпреки чалгата, въпреки трудния живот, въпреки хилядите грешки и недомислици на управлението – народа го има. И той се чувства единен – за съжаление само, когато почита героите си – особено Левски.
А какво щеше да бъде да го няма в нашата история Левски? Да не беше направил това, което е сторил? Щеше ли да я има нашата малка държавица на картата, ако нямаше тази революционна борба? Щяхме ли да имаме поводи за гордост, въпреки цялата горчилка на ежедневието си.
Даже само това да е причината да е съществувал, то си струва нали?
Ровят се в историята му, в биографията, в това дали е сгрешил, но не се питат дали някой иска да знае това. Дали на някого му е нужно да знае точно как е пил вода Левски и как е погледнал еди кого си. Не бивало да се идеализира, той бил като нас – грешил…
Когато говорим за Левски, имам чувството, че говорим за човек, който не е българин. Толкова много се проклинаме едни други, че държавата ни била скапана, че живота ни бил скапан, че управляващите ни довели до кучешки живот и страх да си отворим устата. Толкова много се плюем помежду си, и толкова плюем България, че наистина е трудно да повярваш, че Васил Левски е роден в България.
Напъвам се и отново препрочитам, отивам и да видя – да, Карлово, едва ли не центъра на България на картата. …И Левски.
Казват, че човек е жив, докато има кой да милее за него в сърцето си. Със сигурност Левски векове ще бъде в душите на българина, докато го има този народ.
Защото в хилядите случаи, когато сме правили компромиси в живота си, когато сме се смразявали от погледа на шефа, когато сме треперели за заплатата си, когато сме плюли държавата си – има един, за който да кажем: Е, нашето племе не мирише само на люляци и рози, понякога засмърдяваме и на друго, но нали имаме хора и като Левски, Ботев, …Винаги започваме от Левски…
Затова, когато пак решим да си плюем родината (вместо да хокаме управляващите, и вместо да се чудим какво да направим, за да я извадим от калта) нека се сетим за този велик българин, този който ни дава самосъзнанието за българи, и с който винаги почва нашата класация за герои на България.
Днес отбелязваме 138 години от смъртта му.
И казват, че сме били отвратителни, че почитаме смъртта, а не рождението на най-големия си Герой. Не – така ни се пада! Не е случайно и това. Той е умрял за нашата Свобода, и ние никога не трябва да забравяме това.
Че някой може да умре за Свободата и благото на всички. Че някой може да има кауза в живота за доброто на един народ. И че този някой не е описан в книжка, а е живял наистина.
Не знам как се чувстват полиците, когато застанат на този ден на почитане на Левски. Дали им минава през главите какво е направил този човек с двете си очи, един мозък, две ръце, два крака – за един народ. Не партия – един човек…
Нашата България горещо се нуждае от държавници и гордост. А българина винаги ще се нуждае от един Левски. И дано Съдбата да е така благосклонна, че в момента, в който съвсем затънем в противност, мизерия, оскотяване, чалга, промивки на мозъците, турски сериали, испански еднодневки, угоднически пози, политически страсти, партийни сметки и т.н., да се появи на сцената поне един такъв човек, който да ни върне към доброто – защото мисли за Всички.
Всъщност Левски е еталона ни за държавник, и може да бъде еталон на целия свят.
От коя партия е бил? Ще кажете неуместно. Всъщност боде очите – в случай, че иска, и един човек може да промени историята – пример Левски.
А иначе партиите са на кантар за оцеляването си в бъдеще. Защото новите поколения са безпартийни, те нямат тези страсти като нашите опетнени мозъчни клетки, от един друг режим. Те няма горчилката в гърлото, тях не ги интересува, и всички следващи поколения още по-малко ще ги интересуват, партийните страсти, в които се вихрим от прехода до сега. Да, историята трябва да се знае и помни, за да не се повтарят грешките.
Но идващите поколения ще изчистят тази клоака на мисленето и партийността. Защото има ли партия направила толкова за народа, колкото един Левски? Или поне приблизително, 1/3, 1/8 да речем?
Може би затова все си търсим на избори месия, нов Герой, защото вярваме, че отнякъде ще излезе един Левски и ще ни оправи.
Не, време е да се вземем в ръце и да ставаме държавници всички. Време е да излизат на сцената личности, а не партии с безброй депутати, на половината, от които не сме им виждали и суратя. И в борбата на мнения да се ражда доброто. Трябва ни демокрация на личностите, а не на партиите.
А Левски – за него винаги ще можем да кажем само: Поклон, Дълбок поклон!
И благодарим: за Подвига, за Урока, за Смелостта, за Вярата, за Личността и отстояването на идеите. Това не се убива с една бесилка.
Петя Гайдарова, Смолян прес
Ето и един от заветите на Левски:
За враговете на демокрацията и републиката – смърт
За враговете на демокрацията и републиката – смърт
Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна [в смисъл монархична] система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.
Из „Нареда [проектоустава] на работниците
за освобождение на българския народ“ –
наказателен закон, § 3