Единадесетокласничката Емона Бакалова направи своя дебют пред публика с първи самостоятелен концерт на пиано. Девойката събра пълна зала почитатели на музиката в Клуба на дейците на културата в Смолян. Макар пианото да изглежда скучно на тийнейджърите, в залата имаше много младежи. И Емона доказа, че може да прокарва пътища. Музиката е само част от живота й, но е най-космополитния начин да докажеш, че животът е диалог. А тези, които го предизвикват, носят прогреса.
За 45 минути тя направи пътуване във времето, преминавайки през епохи, стилове и жанрове с популярни и обичани музикални пиеси – от Ф. Менделсон – „Песен на венецианския гондолиер“, В.А. Моцарт – „Вариации върху Ah! Vous dirai-je Maman“, Yiruma – „Реката се влива в теб“, през Металика -„Nothing Else Matters“, С. Джоплин – „Артистът“, Франсис Лей – Любовна история, Paul de Senneville, за да стигне до „Dark-Eyes Boodie“ на Джералд Мартин.
Подборът на произведенията за концерта е направен заедно с преподавателката й по пиано Мария Марковска.
„В този храм на изкуството в нашия град е събрал такива одухотворени, усмихнати хора. Надявам се, че тази красива изложба, която в момента е експонирана ще ви достави удоволствие така че да усетите музиката в картините и картините в музиката. Емона Бакалова е едно съвършено младо момиче с много музикалност в себе си, много талантлива и амбициозна. И аз съм много щастлива от няколко години да бъде моя ученичка. Тя заслужава този концерт, за мен това е изключително удоволствие“, каза, представяйки пред публиката своята ученичка Мария Марковска.
Това е трета поредна концертна проява за годината на класа по музика при читалище „Христо Ботев“ от Музикална школа „Стефан Бончев“.
„Понякога може да се водят диалози без думи и музиката е един нагледен пример за това. Чрез нея човек усеща чувства, които не могат да се опишат с думи… Музиката е портал към безграничен свят на чувства, емоции и спомени, в които реалността не съществува… Когато думите не могат да бъдат казани, музиката продължава да звучи и да говори вместо глас на език, разбираем от всички… Понякога музиката играе ролята на втори глас. Когато човек не знае как да подреди мислите си в текст, музиката ги подрежда вместо него и ги изразява така, че целия свят да чуе. Най-специална роля има музиката за този, който я изпълнява. Нищо не може да се сравни с усещането, когато изляза на сцената и публиката затихне. Когато седна зад пианото и се освободя от всякакви странични мисли. Докато свиря, аз постепенно им предавам своето послание. Чувайки аплодисментите на публиката, разбирам че съм успяла да им разкажа своята история, да им покажа своя начин на мислене в една кратка пиеса. Не е никак лесна задача да се откриеш на света. Да изпълниш музиката, която извира от сърцето ти. Направиш ли го веднъж, осъзнаваш колко много си губил до този момент. Споделил веднъж музиката си с друг, двамата вече говорите на един и същи език.“, казва в свое есе за музиката Емона Бакалова.
Цветя и много поздравления получи девойката, след като спечели и с музика свои съученици, културтрегери и публика.
„Смолян прес“ пожелава на Емона: На добър час!
