Първи по рода си музей на Делю Войвода и хайдутството откриха с тържествена церемония и водосвет в Златоград днес.
Експозицията е настанена във вековна къща, на метри от някогашното скривалище на легендарния закрилник на родопчани. Музеят представя историята на хайдутите, но също така и е музей на оръжията, защото представя снаряжението – как са си правили куршумите, облеклото и различни предмети, ползвани някога от поборниците. В двора му е поставен и бюст паметник на Делю войвода. Изцяло частна, оригиналната експозиция, е дело на Александър Митушев.
Музеят е уникален, в страната няма подобна експозиция, каза на откриването проф. Николай Овчаров. Интересната сбирка разказва за смелите защитници, започвайки от Момчил юнак от 15ти век и последователно предавайки с разказ и предмети атмосферата и историята на най-обичаните български войводи – Ангел, Вълчан и Индже. Тях народа не случайно е възпял с песни.
Специален е акцента в експозицията на особено почитания закрилник на родопчани – Делю
войвода, който се представя както със снаряжение и облекло, така и със специална зала „Делю Войвода и Космосът“ . В нея се разказва за песента за хайдутина, изпълнена от Валя Балканска, която лети в Космоса.
Откриването на музейната експозиция е първото събитие от честването на 240 години от рождението на Делю Войвода. Община Златоград и Етнографският ареален комплекс обявиха 2017 за годината на Делю, отбелязвайки годишнината на легендарния поборник.
Едни от най-ценните експонати в експозицията са старите оръжия от времето на Делю Войвода. Проф. Овчаров разказа, че е впечатлен от показаната пушка бойлия, дълга 1.7 м. Това са снайперите на 19-и век, пушки с много дълга цев, които могат да поразяват на около 300-400 м разстояние, каза проф. Овчаров. Присъстващите историци откроиха и италианска пушка, използвана по време на въстанието на Гарибалди, в което е взел участие и каквато вероятно е ползвал и българинът Капитан Петко Войвода. В приклада на пушката е вградена италианска лира, по този начин собственикът на оръжието оставил спомен от тези велики за Италия години.
В повечето музеи в страната има нещо за хайдутина, който е бил в даден регион, но в новия музей в Златоград е събрано всичко от Момчил Войвода до Капитан Петко, заяви проф. Овчаров.
Сред ценните експонати е калъп за куршуми, по който личат следи от сребро. Според преданията Делю е загинал от сребърен куршум, тъй като друг не го ловял и османците изработили сребърен, за да го убият.
Годишнината от рождението на Делю Войвода, която отбелязваме през тази година е значима не само за Златоград, а за националната ни памет, заяви кметът на общината Мирослав Янчев. Тържествата по повод честванията ще продължат с поредица от празнични събития. На 7 май предстои гайдарско надсвирване, на което ще бъде присъдена награда за най-
добро изпълнение на „Излел е Делю Хайдутин“. В Златоград са поканили над 100 родопски изпълнители на каба гайда за откриването на празник на чевермето и подготвят над 150 чевермета.
„Идеята с тези инициативи е освен да популяризираме делото на Делю Войвода, да покажем на идните поколения, че легендарните герои могат да бъдат пример и пътеводители на младото поколение. Тези празници ще бъдат свързани с делото и живота на Делю войвода. Предвиждаме да направим и надбягвания по бързо ходене, заради легендата и славата му на бързоходец. Кулминацията на тържествата е през септември, когато са традиционните за Златоград Делюви
празници. Тогава предвиждаме и награди за литература. Надяваме се да изпълни освен историческата и културната и образователната си цел“, каза Александър Митушев.
Той обяви, че на 15 май започват разкопки на средновековна църква на около 10 км от Златоград, край Добромирци, свързвана с черкуването на Делю Войвода. „Желанието е тя да се възстанови и да имаме средновековен паметник как Делю е запазил християнщината по тези земи. Ще се правят разкопки и на още един обект, който все още не може да се уточни храм или римска пътна станция е, каза проф. Овчаров.
Според него, както и проф. Пламен Павлов и краеведът Величко Пачилов, който цял живот изследва региона и историята му, в района има хипотеза и е логично, че е бил заточен Патриарх Евтимий след падането на Търново – в метох на Бачковският манастир. В църквата, на която започват разкопки, има легенда, че е намерен гроб на висш християнски духовник, седнал
и с корона – митра на главата. На църквата са правени разкопки през 1960 година , датирана е на 13 -14 век. От нея са били разкрити 60 м стени, които сега предстои да се почистят. Ако се разкрие, че тук е бил заточен Патриарх Евтимий, това ще е изключително важна находка както за страната, така и за християнството, заяви проф. Пламен Павлов.
„Войводите са не просто поборници, а ръководители, харизматични хора – истински закрилници на местното население по времето на османските нашествия. Такъв е бил Делю, той е довел наемна войска от Косово, за да ги пази, за да не посегнат после на възстаници и семействата им, той е бил стратег и е направил голям подвиг, опазвайки живота на населението. Затова го е възпял народа, но той не е просто хайдутин“, коментира Величко Пачилов.
Той припомни, че за първи път песента за Делю Войвода, която лети в Космоса, е отпечатана през 1892 г. от Стою Шишков. Изпратили му я от Златоградско свещеник и учители.
На откриването на музея присъстваха още Симеон Идакиев, Иван Гранитски, художници, историци, журналисти и граждани.
