Човекът с най-дългия стаж като джипи в Смолянска област, продължава да обслужва всички населени места между Смолян и Девин. Скоро д-р Димитър Герджиков предстои да се пенсионира. Няма друг в региона, който да е изкарал целият си трудов стаж в живота, като общо практикуващ лекар, и то на едно и също място. Широка лъка трябва да отчете упоритостта и труда на доктора си. Той е и пример за разбиране на призванието си за всички млади джипита. От друга страна медицината и танцът вървят ръка за ръка в живота на самобитния селски доктор от Родопите. Освен да лекува местните, години наред той спасява и… народните танци в района.
Д-р Димитър Герджиков е от дойените на селските доктори в Смолянско. Роден е на 5 февруари 1948 г. в Смолян. Лекарят обслужва 11 населени места от 29 години. Същият човек обаче е и художествен ръководител на ансамбъла за автентичен фолклор „Манол Радичев“ на село Гела прочул се с протеста си в английското посолство заради проблемни визи. Освен всичко друго самобитният лекар е и запален ловджия от дълги години.
– Докторе как изкара 29 години да работиш в едно и също населено място, това е изключително рядко
срещано, да не кажем, че няма друг като теб?
– Ами така се оказа, наистина целият ми стаж мина в Широка лъка. Но не пишете за мен, аз предстои да се пенсионирам, пишете за младите лекари. А и нас тук лекарите в село ни приемат като втора ръка доктори…
– От друга страна, който те види за първи път трудно ще приеме, че достолепен лекар не спира да танцува в свободното си време?
– В състава „Манол Радичев“ участвам от 1981 г., откакто започнах работа като лекар в района. Участвал съм като танцьор, а след това му станах художествен ръководител. За мен не е странно. Истината е, че дойдох като лекар тук заради състава. Със синът на Манол Радичев основателя му, заедно учихме, играехме в танцовия състав в Пловдив. Участвал съм с най-старите танцьори, които вече не са между живите. 15 години състава беше в забвение. Съвсем случайно преди 9 години реших, че трябва да се продължи, понеже това е историята на селото. Няма къща в Гела, от която да не участва човек, както му казват те в „гелския колектив“. И затова възстановихме старите хора и песни, доколкото си ги спомням аз и другите, които са останали живи, за да ги запазим. 2000 г. участвахме в Копривщица. Беше много трогателно, защото след толкова години от старите участници само двама-трима са между живите, започнахме от А и Б. И след като се знаят предишните му изяви много ме беше страх да не се изложим или да не се смутят хората, но те издържаха. След това ходихме на събора в Рожен, в Лангулен, Унгария. Това са все незабравими изяви. Жалко, че не е вече между нас Калинка Драганова, която почина ненадейно/кметицата на Гела и мениджър на състава, повела протеста заради отказаните визи/. Не само в памет на Манол Радичев, но и в нейна памет ще продължим, защото съм дал дума, че този състав ще се развива. Сега последно участвахме на концерт за 75 годишнината на Българско национално радио, предстои ни турне в Германия и Италия през април и май, поканени сме на международен фолклорен фестивал.
– Значи заради танците станахте лекар на село? Доктор в носия не се среща всеки ден…
– С Широка лъка не ме свързва родствена връзка, но аз съм си родопчанин. Водих танцовия състав в медицинския факултет в Пловдив. След моето напускане той се разтури, продадоха носии и всичко. След това тук се заехме със състава в Гела. В момента имаме 6 гайдари, а общо сме 34 души.
– То хубаво състава, но междувременно трябва и да лекувате. Как се справяте. Колко населени места обслужвате като лекар?
– Много са – Стойките, Широка лъка, Стикъл, Солища, Гела, Върбово, Кукувица, Махмутица, отскоро Брезе… 11 населени места. Населението е малко – 1150 души, от тях здравно осигурени са към 1098 души. Живеят разпръснати на големи разстояния, от единия край до другия е 25 км. От 29 години съм участъков лекар на района, тоест цял живот съм бил джипи. Мога да ви кажа, че старите са много по-здрави от младите. Имам на по 93-94 години, старите, тези над 70 години са по-здрави. Не знам последици от Чернобил ли са, но в последно време почти всички, които умират са млади хора, и то от рак. Докато старите, както казват имат „курсак“. Отгледани са с екологични чисти продукти, казват: навремето нямаше какво да ядем, само суха създърмица и брано мляко. На здравето на по-младите се отразява и стреса, напрежението за работа и т.н. Младежите бягат, по-голяма част не се женят, много разчитат на пенсиите на родителите, това дава отражение. Когато е здрава нервната система, здрав е и организма. На мен фолклора ми е утеха, като засвирят гайдите. Закърмен съм с него от родителите си. Така се зареждам, защото човек от вратата си не мога да върна, идват хора и не от моя район да ги преглеждам, как да ги върна. И за толкова години от човек стотинка не съм взел, досега потребителска такса не съм вземал. И тепърва няма да почвам, аз си отивам вече…
-По колко часа работите дневно?
– Работи се денонощно, не е като при градските джипита и друг да може да ти поема случаите след 17 ч. Ето
виждате връщам се от Стойките и тук чака опашка. От махалите като ме извикат ходя по всяко време. Денонощно, тук няма почивка. Селските лекари сме плътно 24 часа на работа. За тези 25 години съм ползвал само 2 отпуски, когато се раждаха децата ми и сега, когато излизах два – три пъти в чужбина със състава. Сега съм на 62 години, живея тук, жена ми и семейството живеят в Смолян. Съпругата ми е колежка д-р Мария Бедрова. Големият ни син Костадин завърши „Европеистика“ в СУ, а малкият Христо изкара Езиковата гимназия и учи електро инжинерство. И двамата са гайдари и свирят в ансамбъла при мен.
– Бъдещи лекари не са, но гайдари станаха. А и младите май не ги привлича да стават селски лекари?
– Не е печелившо, не ги привлича, стоят в болницата, взимат специалност, не искат да идват по селата. Като гледам колегите по селата почти сме на възраст. То аз съм един от най-старите селски доктори в региона. А тук сме пенкилер, и акушер-гинеколог, и интернист, и педиатър.
– Няма ли финансово изражение все пак всеотдайността…
– Не мога да кажа че има, градските джипита имат, но селските нямат. Защото разстоянието, което се обслужва е голямо, разноските също, персонала. Поддържам трима души – акушерка, сестра, шофьор, без тях не мога. А хората тук са свикнали доценти да ги обслужват, навремето е имало болница в Широка лъка. Е, щом толкова години съм изкарал, значи се разбираме с хората тук.
– И сигурно е имало случаи, които няма как да забравите…
– Книга няма да ми стигне да ги разкажа, имам и уникални. Веднъж софиянец с ъглошлайф си сряза крака посред зима в махала. Докато го докарат до тук половината му ботуш беше пълен със съсирена кръв. Почнах да го шия, пръска кръв отвсякъде, засегнати вени и артерии. От „Бърза помощ“ ми казаха: нямаме свободна линейка, ти си стар лекар, оправяй се. Трима го придружаваха, двама от тях припаднаха. Започнах да шия без ръкавици, животоспасяващо. Таванът се напръска целия с кръв, изтече много кръв. Заших го, той искаше да си ходи в махалата, но го накарах да остане в село, спа при познати. Легнах, си, но не можах да заспя и отидох посреднощ при него, дежурих до сутринта. Отиде си в махалата и след 10 дни идва пак, ринал с лопата и се срязал отново, хайде, вика, да ме зашиеш наново. Казвам му: онова беше животоспасяващо, отивай в София, може да е засегната костта. Отиде при роднина лекар в Пирогов, а той като видял и чул за какво иде реч рекъл: Този доктор е за жълт картон. Аз в „Пирогов“ няма да се съглася да правя такова нещо при такива условия, а той как се е навил… Връщам се веднъж от Смолян, медицинската сестра ме причаква – майка оставила бебе на 3 месеца и половина да го гледа бащата и той му дал мед. Запушило му си гърлото и не може да диша. Посиняло и се отпуснало. Хванах го за краката и започнах да го друсам с все сила надолу 2-3 минути, медът се стече и детето си пое дъх. И раждане по пътя съм имал.
– Не ви ли е било страх?
– Имало е всякакво. Преди години карам ням човек в болницата в Смолян. Ще го качваме на асансьора, а той никога не се качвал на асансьор и се уплаши. Не можеше да ходи, но се запъна с двата крака и ръцете на асансьора и не можахме да го вкараме, отказахме се.
– Сред пациентите ви са ученици и от Музикалното училище в Широка лъка. Как ги виждате фолклор или поп
фолк е бъдещето им?
– Със този поп фолк всичко се разваля. С ансамбъла минахме през Сърбия – там се свири само сръбска музика, в Гърция – гръцка, при румънците – тяхната, а ние с тази чалга се обезличаваме като нация, навсякъде звучи поп фолк. Жалко, когато видиш българин да не може да играе хоро, а като отидеш навън чужденци играят наши хора.