Анкета вади фрапиращи данни за настроението сред
емигрантите, нашенци отишли в чужбина. 41% от тях се оказва, че никога не биха се завърнали в България. Тази тревожна цифра се появи в допитването на медията на българите зад граница “Емигрант БГ”.
Ето и текста, който коментира анкетата в медията „Емигрант БГ“:
Инициатор на това нужно в момента допитване до българската емиграция бе основателя на това движение, г-н Иван Стоянов-Бари, живеещ от 20 години в Амстердам. Според него, допитването е от жизнено важен характер, защото все повече и повече българи напускат страната и се устремяват към нещо, което за краткосрочен период е финансово полезно, но погледнато в перспективата на по-далечно бъдеще е просто убийствено за българската нация.
По-нататък той споделя следното: “Ще се запитате защо може да се претендира за реалистичност на това допитване? Защото емигрантите се доверяват повече на себеподобните си, а не на инстанции, ръководени от България. Анкетата бе поставена на сайта на медията www.emigrant-bg.com, така че можеше всеки емигрант да гласува дори и чрез собствения си акаунт на социалната мрежа “Facebook”. Също така бе включен и филтър за ИП на компютър, така че бе повече от ясно, че може да се гласува само един път от един компютър и резултатите не подлежат на манипулация. Анкетата бе поставена и разбира се на самата мрежа “Facebook” на акаунта на “Емигрант БГ”, от която заваляха гласовете на допитваните. Наред с това имаше и много реплики и реакции, от които изводът ставаше все по-ясен и без колебание може да се нарече “трагичен”.
Въпросът на допитването бе: “Бихте ли се завърнали завинаги в България?”. С възможни 3 опции:- Не, никога; (41%); – Да. Още тази година (19%); – Да. Може би след 2 до 5 години; (40%)
Участниците бяха стотици и резултатът от допитването за много от тях не бе изненадващ, като например Невяна М., която цитатам “Защо ли не ме учудват резултатите?”. Друга участничка, Лиляна Г. пък споделя във Фейсбук: “По скоро не напускайте, а не се връщайте! Млад човек ще напусне, ще се устрои някъде другаде при много по-добри условия и стандарт и после го чакайте да се върне… това е АБСУРД !!!”, като думата “абсурд” бе с главни букви.
Къде се крие причината в решението на 41% от анкетираните да не се върнат никога в България? На този въпрос Иван Стоянов-Бари се опитва да даде отговор, базиращ се на реакциите на анкетираните емигранти.
“На първо място забелязах огорчението и недоверието на заминалите завинаги българи от политиката в момента и в тази от миналото. Например бих цитирал Любо Х., който казва “Не бих се завърнал, защото България е рай за връзкарите и мутрите и ад за честните хора! Не бих се завърнал, защото ще получавам заплата от 200 евро или 70 евро пенсия, докато децата на дугарите от политбюро обикалят света с яхтите и тънат в разкош! Не бих се завърнал, защото не може да се разчупи стеротипа на мислене и живот! Не бих се завърнал, защото не се дава шанс на всеки да успее!”.
В същия дух споделя и Даниела Д. “България е много красива страна, но корупцията и беззаконието съсипват всичко”, а пък Соня Р. допълва: “Относно децата ни, те няма да могат да оцелеят в България сега, сори но това е факт!”
Не бих се заел да давам оценка на днешното правителство, но от реакциите в социалната мрежа Фейсбук и предаванията за България по чуждестранните медии личи, че липсва професионализъм, опит, мъдрост, качество на работа и правов ред и затова не поставям тук пълните фамилни имена на допитваните емигранти.
Лично аз оправдавам “твърдата ръка” на правителството, защото борбата с корупцията и престъпността изисква това, но разбира се има и така наречената граница на правомощия и етичност спрямо гражданите на България. Също не на последно място си мисля, че компетентността на обвиняващите служители, трябва да бъде на прилично ниво, за да няма вълни от негодувания. Да се направят приоритети на борбата с престъпността. Да не се преследват тези, които имат собствено мнение по определени въпроси и се осмеляват да го кажат, а да се преследват истинските престъпници от рода на мафиотите, корумпираните политици и служители.”
Разбира се има и надежда, която лъха от някои позитивно реагирали емигранти, желаещи да се завърнат след 2 до 5 години (40%) или дори веднага (19%).
Мисля, че на тези емигранти би трябвало да се обърне по-голямо внимание. Да се достигне до тях по някакъв начин, чрез българската печатна медия или емигрантските дигитални медии. Да им бъде предоставен от правителството по-облагодетелстен режим на връщане и започване на собствен бизнес, с по-ниски облагания и приемлив наем на производствени помещения. Те ще бъдат мотора на държавата, защото са видели как стават нещата в чужбина, а не по български.
Не искам да обиждам българските производители, но като отида и купя български продукти, то почти винаги все нещо “руска в зъбите”, не е като тукашните в Амстердам и на Запад. От 20 години един път не ми се е случвало да имам проблем с продукт, па дори и ежедневния хляб.
Но това се нарича високо качество и модерни технологии. Завръщащите се българи, съм сигурен, че ще постигнат тези критерии и в България, защото са видели как става.
Променили са в една или друга степен манталитета си, виждането за света. Защо да не се върнем в една качествена и подредена България. Всичките го искаме това и само ни трябва някой, който да има достатъчно ум и опит, за да постави приоритети във всичко, като се започне от политика, финанси, здравеопазване, сигурност, та да се стигне до една пълноценна комуникация с едно социално общество, наречено българи. Да върне този рояк от трудоспособни и честни българи, страдащи за България и от днешна България.”Ние от движението и медията “Емигрант БГ”, като част от емигранското общество бихме се наели за изпълняването на тази мисия в името на България, но въпросът е дали някой от политиците ще ни обърне внимание. Дали някой би искал да се събуди от летаргичния сън, наречен “Ами друг да го прави, на мен ми се спи”.
27-01-2011
Amsterdam
Emigrant BG