Омбудсманът Мая Манолова изпрати днес жалба в Конституционния съд /КС/ за въведените рестриктивни санкции в Изборния кодекс, отнасящи се до избиратели, които не са упражнили право на глас на два последователни избора. В чл. 242а от кодекса народните представители записаха, че гражданите, които не пуснат бюлетина на два последователни вота от един и същ вид без уважителни причини, ще бъдат заличавани от избирателните списъци. Възстановяването на правото им да пуснат бюлетина ще става с изрично писмено искане до общината по постоянен адрес. За да не се стигне до отписването им от списъците, негласувалите граждани ще трябва да доказват „със съответните документи“ някоя от следните „уважителни причини“ – били са извън страната, имат трайни увреждания, нарушено зрение, трудна подвижност или са на повече от 70 години. „Тази мярка на практика обрича на „гражданска смърт“ избирателите, защото ги лишава от основно право каквото е изборното право“, каза Мая Манолова в Смолян, където проведе изнесена приемна. В жалбата си до КС омбудсманът припомня, че в Конституцията изрично е уредено кои български граждани имат избирателни права и нито Централната избирателна комисия, нито Народното събрание следва да определят условията за упражняване на вот. Те могат да определят единствено как да става това.
„Избирателното право е едно от основните конституционни и граждански права, а един от принципите на Венецианската комисия за добри изборни практики е „всеобщото избирателно право“, пише в жалбата си до КС Манолова. Омбудсманът е категорична, че фигурирането в избирателния списък легитимира избирателя като такъв, но правото му на вот не произтича от списъка, а от самата Конституция. От това следва, че заличаването от списъка на хора с избирателни права според основния закон, по същество представлява „целенасочено действие за ограничаване на избирателното право“.
Втората тема, по която Мая Манолова обмисля да сезира Конституционния съд, са приетите ограничения за гласуване в чужбина. Според сега действащия Изборен кодекс няма възможност за разкриване на автоматични секции зад граница там, където на предишните избори са гласували 100 души. Освен това депутатите въведоха „таван“ от 35 избирателни секции във всяка чужда държава, без значение колко българи живеят там и колко от тях имат желание да гласуват. Жалбата си до КС, обаче Мая Манолова ще прати след като бъде консултирана с представители на българската диаспора в чужбина.“Трябва да се консултирам с организациите на българите в чужбина и съм се заела да информирам тези близо 2 млн. българи за аргументите, след като получа тяхното одобрение, ще подам жалба за ограничаване на изборните им права“, каза Манолова.
Омбудсманът направи приемна в Смолян. Тя заяви, че ще се заеме с проблемите на възстановяването на горите от кооперации в Смолянско, съществували до 1948 г., на които законовите текстове сега не го позволяват. Манолова обяви, че ще инициира изнесено заседание на комисията по земеделие и гори в Смолян и среща на всички институции с граждани и собственици с цел подобряване на взаимодействието и облекчаването на административните процедури свързани със стопанисването на горския фонд. „Заради забавените административни процедури се затруднява събирането на падналата от снеголома дървесина и заразата в резултат на това се разширява. Има и обективни причини за това, но има и субективни, които трябва да се отстранят“, каза Манолова.
Пред журналистите тя заяви, че през август ще работи по три приоритета: ограничаване на частни съдебни изпълнители, включително да продават единствено жилище, за целта ще се изготвят предложения за законови промени. Следващите приоритетни за омбудсмана теми са фирмите за бързи кредити, за чиято работа е въведен законов регламент, но според нея никой не го спазва и хората се ограбват. И колекторските фирми да бъдат изключени от възможността да събират дългове от монополни дружества, още повече с изтекъл срок на давност.
