На датата 25 януари, но 1949 г., е създадена организация, която вече не
съществува, но все още отеква в главите на едно поколение изживяло социализма. А и много прилича на една сегашна, на която големи надежди възлагаме ….
На 25 януари, преди 61 години(наздраве на наборите) е основан СИВ – Съвета за икономическа взаимопомощ, нещо като Източен блок.
Какво знаем за СИВ? Основан на Московската икономическа конференция от Съветския съюз, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния и България. Албания се присъединява след месец, а Източна Германия – през 1950 г. В края на 50-те години на миналия век със статут наблюдатели са поканени Китайската народна република, Демократична народна република Корея, Монголия, Виетнам и Югославия. По-късно Монголия, Виетнам и Югославия стават пълноправни членки.
В края на 80-те години десет държави са били пълноправни членки: Съветският съюз, шест Източноевропейски държави и три държави извън района на Европа.
Военният еквивалент на СИВ е бил Варшавският договор, но в него са членували значително по-малък брой държави отколкото в СИВ.
Големите различия в размера на икономиките и нивата на икономическото развитие също са били основание за създаване на противоположни интереси сред страните-членки. Комбинацията от всички тези фактори поражда значителни различия в очакванията на страните относно ползите, които могат да извлекат от членството си в СИВ. В замяна на това, единството е осигурявано от политически и идеологически фактори.
Комплексната програма за научен и технически прогрес от 1985 г. и поемането на властта в Съветския съюз от Генералния секретар [на ЦК на КПСС] Михаил Горбачов повишава съветското влияние в дейността на СИВ и довежда до опити да се дадат в някаква степен на СИВ над-национални правомощия. Комплексната програма за научен и технически напредък е предназначена да подобри икономическото сътрудничество чрез разработване на по-успешна и взаимосвързана научна и техническа основа. Това е епохата на перестройката („преустройване“) – последният опит икономиките на страните-членки на СИВ да бъдат поставени на здрава икономическа основа.
Историята на СИВ е интересна за всеки, който иска да разбере как се сгромолясва обединение от необединими – държави на различни континенти с различно ниво на развитие на икономиката.
Срещата в Прага от март 1990 г., на която се обсъжда съгласуването на несъществуващите петгодишни планове, e повече от привидна. От 1 януари 1991 г., страните започват да извършват сделките помежду си въз основа на правилата на пазарната икономика. В резултат на това се получава радикален спад в търговския обмен между страните, тъй като Източна Европа … смени несиметричната търговска зависимост от Съветския Съюз с една също толкова несиметрична търговска зависимост от Европейската Общност.
Последната сесия на СИВ e проведена на 28 юни 1991 г. в Будапеща и довежда до споразумение за прекратяване съществуването на организацията в срок от 90 дни.
Коментар на влиянието на СИВ в нашата страна:
Георги Атанасов – министър председател на България от 1986 до 1990 г.: „Икономиката беше поставена в един процес на непрекъснати реорганизации и то в една обстановка,когато тя вече беше в дълбока криза.От 1986 г. ние се оказахме с празни ръце – нямаше какво да изнасяме, за да получим валута. Аз съм дълбоко убеден, че една от грешките на нашата икономика е нейната едностранна насоченост и обвързаност. Ние фактически скъсахме всички мостове освен този, който ни свързва със СИВ.
България понесе всички последици от трудностите,които изпитваше съветската икономика и икономиките на другите страни-членки на СИВ. И затова,когато в Москва кихнат, ние вече сме болни от грип. Когато в Москва завали, ние вече трябва да сложим ботушите.“
Историята понякога се повтаря, както знаем. Дали в Европа сега вали…..
Снимката е на сайта „Изгубената България“ – www.lostbulgaria.com
Смолян прес