С коприва и радика поддържал здрав организма си при ударно кръводаряване смолянчанинът Атанас Френкев. 81-годишният смолянчанин Атанас Френкев е кръводарявал над 250 пъти за период от 41 години. През 2005 година е награден от БЧК за кръводарител №1 на България. Той самият казва, че в региона е имало и по-голям дарител от него – Гурко Сунков от сегашният квратал на Смолян Устово, който през живота си дарил 123 л. кръв, но вече е покойник. Подобни цифри за кръводаряване, като тези на Сунков и Френкев стряскат медиците. Сред тях скептици гледат с недоверие, като посочват прости изчисления, че за 40 години редовно кръводаряване, тоест 160 пъти по 400 мл. изчисленията сочели едва 64 литра. Френкев, обаче казва, че има живи хора, които да потвърдят съдбата му. Като доктор Карапетков от Мадан, който бил свидетел за случай при спасяване на родилка, при който – без аналог в световното кръводаряване Френкев дарил в три последователни дни общо 1.5 литра кръв през 1959 г. Това можел да потвърди проф. Петър Учиков от Пловдив. Социлистическият ентусиазъм, който владеел и него и времето на младостта му също дава основания да му се повярва. Кръводарителят е роден на 26 април 1930 г. в Райково, което сега е един от основополагащите три квартала на Смолян. Завършва местната гимназия „Васил Левски“, отбива военна служба в танкова бригада, а след това изкарва съкратен курс на Военно училище във Велико Търново, което завършва с отличие и с офицерско звание. През 1972 г. е награден от Министерството на отбраната. След това работи като производственик в ДАП – Смолян и в ОК на БКП, където е старши инпектор – ръководител транспорт. За първи път дал кръв през 1948 г., а за последен – през 1990 г.
Още си спомня името на първият човек, за когото дарил кръв по спешност – Васил Лазаров. Кръвната му група е 0, с отрицателен резус фактор. Казва, че има 15 добавки в кръвта, които рядко се срещат у човека. Те според него били доказани от немски изследвания. „Нито една стотинка не съм взел за даряване на кръв през живота си“, кълне се Френкев.
За първи път дарил кръв на 18 години. Поне 30 кръводарявания съм правил през 4-годишната ми казарма. Повечето от тях станали при спасяване на негови връстници войници, когато товарен автомобил „Рено“ през 1950 г. ги връхлетял и ранил 35 човека, спомня си смолянчанинът. „С дни съм седял в болницата, за да мога да помогна с кръвопреливане, но повечето от войничетата останаха инвалиди и бяха уволнени предсрочно“, разкава бай Атанас.
Кръвната му група е сравнително рядка. С такава кръв са 8 на 10 000 души. Заради рядко срещаната кръвна група той бил постоянно в списъците на Кръвните центрове и БЧК за повикване при нужда. След като навършил 60 години го викали рядко, тъй като медицината препоръчва да се прелива кръв от хора на тази възраст при много голяма нужда. Френкев обаче е сред пропагандаторите при акции и го демонстрира с доброто си здраве за възрастта си. Отказал работа в чужбина, защото били само 6 души спешни безвъзмездни кръводарители в Смолян.
В края на 50-те години и в началото на 60-те на миналия век младия все още смолянчанин издържал 7 години без алкохол, цигари и „рискови връзки с жени“ – в името на донорството. Той си има собствена философия за възстановяване на организма след даряване. Брал и си готвел по-често коприва и радика, тъй като те му помагали да бъде винаги във форма.
Радиката (Taraxacum officinale) се нарича от народа жълтурче, глухарче, попадийка и т.н. Растението, на което по тревните площи се гледа като на досаден бурен, според Френкев е много полезна лечебна билка, която помага за болести на жлъчката и чернодробни заболявания.
Копривата (Urtica dioica) пък се препоръчва за подсилване на организма още от Хипократ и Гален. Наричат го кръвопрочистващо и кръвообразуващо лечебно растение, помагащо при лечение на болести на пикочните пътища.
Френкев е убеден, че те са му помогнали, както и самото кръводаряване, което обновявало организма. „Чел съм и го вярвам, че се натрупват допълнително клетки в кръвта, които ти усилват паметта“, казва още смолянчанинът. Той е убеден, че кръводаряването освен влияние за физиологичното състояние на човека в положителна насока влияе и върху умственото укрепване и за генериране на повече памет.
Бай Атанас е запознат, че според дебелите книги един път месечно е полезно да се дава кръв. А при него се случвало и по десетина пъти като млад да дава месечно кръви пак бил добре, заради режима си на живот. „Исус Христос си е пролял кръвта за човечеството, защо и ние да не даряваме кръв и да спасяваме хората“, пита гордо смолянчанинът. Бай Атанас признава, че е участвал в серии кръводарявания през социализма от ентусиазъм. Тогава заемал отговорни постове в профсъюзите и е трябвало да дава личен пример при акциите, отделно от това че бил в списъка на рядко срещаните кръвни групи. През ония години кръводарителят имаше друга мисия, днес повечето случаи с даряването на кръв са с цел помощ на конкретен човек, разсъждава той. Френкев дори не се интересувал къде отива кръвта му. С преливане от негово донорство са спасени десетки чужденци от Германия и Великобритания, които по време на почивка в Пампорово се нуждаели от помощ. Награждаван е от БЧК с 3 сребърни значни, златни значки от БЧК и Министерството на народното здраве и има 7 ордена и медала за гражданска доблест и заслуги.
81-годишният смолянчанин казва, че на тази възраст се оплаква само от шипове, които са му наследство от големите тежести, които носел в армията и в работата си. Според него през 1994 г. депутатите направили грешка като вместо спешно безвъзмездно кръводаряване го нарекли доброволно. „Какво значи доброволно – ако искаш ще дадеш, ако искаш – няма. И какво се получава – почти никой не дава – доброволно“, пали се бай Атанас.
Според него трябва родителите да учат децата си на кръводаряване, не само, за да спасяват човешки животи, но за да са по-полезни и за собственото си здраве.
Смолян прес