Алибеевият конак и две крепости в района на Смолян ще бъде ремонтирани по българо – гръцки проекти. Конакът е една от най-интересните сгради в Смолян. Той е и сред малкото наистина запазени и единствения, в който има хотелска част.
Днес, Кмета на Община Смолян Дора Янкова и директорът на дирекция „Проекти, програми и международно сътрудничество” Илия Годев бяха на работно посещение в град Александруполи, Гърция във връзка с предстоящото изпълнение на два от проектите по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Гърция.
Първият проект е „Тракийско и византийско наследство в Родопите и Северното крайбрежие на Егейско море”, в който Община Смолян е водещ партньор, а Община Самотраки и Регионален Исторически музей „Стою Шишков” са партньори. Той е на стойност 1 159 981.19 Евро, съобщиха от община Смолян.
Вторият проект е „По-добри възможности за заетост чрез сътрудничество, обучение и създаване на мрежи”, в който водещ партньор е Община Александруполи, а Община Смолян е партньор и е на стойност 1 262 213 Евро.
В рамките на проект „Тракийско и византийско наследство в Родопите и Северното крайбрежие на Егейско море” ще бъдат реализирани проучване на територията на Родопите и Северното крайбрежие на Егейско море за обекти, свързани с тракийската и византийската култура и подходящи за бъдещо социализиране и включване в общ туристически продукт. Ще се допълни ГИС базата данни с информация относно туристическата инфраструктура, маршрути и месторазположения на древни тракийски и византийски светилища и крепости в трансграничния район.
Ще се направи проучване и социализиране на два обекта в община Смолян, в това число инженеринг – проектиране и изпълнение на консервационно-реставрационни работи на двете крепости: античната и средновековна крепост КАЛЕТО в ЗМ „Невястата-Турлука” край Смолян и античната и средновековна крепост Крепост Калето при Проходна пещера, с. Кошница, Община Смолян
В рамките на проект „По-добри възможности за заетост чрез сътрудничество, обучение и създаване на мрежи” ще се извърши реконструкция на две общински сгради: в Смолян Алибеевия Конак и в Трианополис, Община Александруполи на два Конферентни центъра в трансграничния регион.
Алибеевият конак:
Малцина знаят, че в Смолян подобно на Агушевия конак в Могилица, се намира един също толкова грандиозен по мащаба си конак на рода Кьорходжови. Негов най-известен представител е Ахъчелебийския войвода Салих ага. Пръв войвода управник от деребеите в Среднородопието, с район приблизително на сегашния Смолянски окръг, е бил известният Мехмед Кьор ходжа.
Родом бил от Забърдо, живял отначало в Чепеларе, учил в Имарет джамия в Пловдив, а е избран за управник на общородопско събрание в Рудозем, след което живял и управлявал района от Райково, където си построил и конак. Това било през 1752 г. „Мехмед Кьор ходжа бил мъдър и справедлив управник. Той защищавал намаленото от турчене християнско население и му помагал да се издигне в културно и поминъчно отношение. Умрял през 1779 г. и бил погребан в райковските мохамедански гробища, дето и досега е запазен гробът му – до Имамската къща.“ (Дечев 1926; 1968: 442). Определено обаче може да се каже, че ако не той, то неговото родово управление, продължило близо сто години чрез сина му Сюлейман ага и внука му Салих ага, е оказало решително влияние, пише в изследването си Петър Маринов. Салих ага управлявал войводството си от 1798 до 1838 г., т.е. кръгло четиридесет години. Същият е един от наследниците на Исеин бей – владетелят на планината „Кесариица“ в Родопите, който през 1727 г. се заселва от град Гюмюрджина в поселището „Чепеларе“, в планината постоянно, заедно със стадата си и след това се задомява, като се оженва за местна хубава вдовица – помакинята Фикрие, останала сама с две мъжки деца – Исмаил и Мехмед. По време на управлението му се създала дълготрайна скрита вражда между Салих ага и пашата на Гюмюрджина – Емин бей, като представител на султана, която вражда не може да няма в основата си племенна подкладка. Накрай Салих ага с измама бил привлечен да иде в Гюмюрджина, уж да му се даде награда и нишан (орден) за четиридесетгодишната му управа на мюдюрлюка, но първата още нощ от пристигането му бил нападнат и умъртвен в двора на правителствения конак. Така той станал изкупителна жертва на усилията на турците да се завърши напълно „потурчването“ на Родопския край. Той дал поврат на събитията в това направление, възпрял помохамеданчванията и негово дело е опазването на българите тук, пишат изследователите, без да омаловажават, обаче и кървавите действия на Салих ага по този край. Със сигурност за историята на тези времена може да се прочете доста.
Алибеевият конак обаче продължава да „живее“, вече обаче по съвсем различен начин.
На архивната снимка : Смолян (Пашмаклъ) конакът на феодала Салих Ага, построен през XVIII век, 1916 г. Снимката е на сайтът „Изгубената България“ – www.lostbulgaria.com
Смолян прес