Даниела Керкелова е треньор на националния отбор по вдигане на тежести
жени в Тунис. Родена на 8 ноември 1969 г. в Девин. Основното си образование завършва в с. Любча, след това записва да учи в Икономическия техникум в Смолян. Завършва и НСА в София. От 1988 г. тренира вдигане на тежести. Над 12 години бе в националния отбор. Още със започването на спортната си кариера тя се състезава от името на смолянския клуб по вдигане на тежести. Над 12 пъти е републиканска шампионка, 3 пъти втора в Европа, а през 1994 е първа и три пъти трета в света. През 2004 г. оглави женския национален отбор на България.
Почти година си начело на женския национален отбор по вдигане на тежести на Тунис. Как се чувстваш на този пост?
Първо искам да използвам повода и да честитя новата година на всички родопчани. Пожелавам повече здраве и късмет през 2011 г. Наистина този месец вече ще стане една година откакто съм подписала договора си с Тунис. Годината за мен беше добра, но си мисля, че всичко това трябваше да го направя по-рано. Имам предвид да започна да работя в чужбина много по-рано, защото за тези каузи, за които се борихме и стояхме в града и държавата, не си е заслужавало. Имахме състезания на Африканските игри и Арабското първенство. За нас по-важно беше първото. Момичетата се представиха добре. Спечелиха общо 11 златни медала и отборно станахме първи. От тази гледна точка федерацията също е доволна.
Тунис какви условия предлага за развитието на спорта?
Сигурно пак ще излезе пресилено, но това, което аз видях, са едни прекрасни условия за развитие на спорта, за разлика от България. Там, където работим в момента, се води олимпийски център и има страхотно закрито съоръжение, има няколко стадиона около нас, зала с басейн, тенис кортове. Много близко се намира и Министерството на спорта, както и централите на федерациите. За наша радост част от тези обекти са построени от български строиители преди години. Така че спокойно може да се каже, че сме оставили някаква следа в Тунис. Там подготовката е централизирана специално за националните отбори. Имат хотели и общежития, където пребивават. Там е и спортното училище, където е събрано най-доброто от цялата страна. В другите градове, където бяхме на лагери, също имат идеални условия за спорт, не само в Тунис. Нищо общо няма с България. Там въобще не се коментира дали ще има парно през зимата в залата и колко ще струва. Държавата стои твърдо зад спорта, което е много важно. Разбира се, че има и спонсори, но като цяло държавата е поела нещата.
Имаше ли нещо, с което да не можеш да свикнеш там?
Като се замисля, нямаше проблем с моята адаптация там. Има доста българи около нас и мисля, че е тук мястото да благодаря на хората от посолството, които са доста близко, стоят зад нас и всеки ден го доказват със своите действия. Трудничко свикнах с жегите. През по-голямата част бяхме на лагер в град до алжирската граница, там е планински район и що-годе беше добре. Свиква се. В Тунис температурите стигат до 45 градуса.
Къде живееш в Тунис?
На квартира съм в българския блок. Наемът се заплаща от федерацията. Условията са прекрасни, макар че блокът е на повече от 40 години. Там са настанени и други българи – треньори, преподаватели, с които общуваме. Тунис и България си приличат по едно нещо – мръсотията. За разлика от тук, там са въвели един модерен начин за прибиране на сметта. Вечер минават колите и събират боклука. Понякога ме е яд да коментирам, защото не са с нищо повече от нас. Говори се за тези държави, че там е трети свят, а Тунис ни превъзхожда и икономически или пък със земеделието, туризма и др. Там не можеш да видиш пустеещи земи. За инфраструктурата да не говорим. Може би шест-седем пъти са по добре от нас.
Харесва ли ти тяхната кухня?
Доста е по-различна от нашата. Те обичат по-пикантните неща, но определено кухнята е им е добра и аз я харесвам. Когато сме на лагери, се храним само с техните ястия, но когато сме в Тунис, си готвя вкъщи български манджи с наши си подправки.
Това значи, че ти доставят хранителни продукти от България?
По принцип да. Който си идва до тук и се връща, после носи и на другите по нещо и успяваме да имаме винаги нещо нашенско на трапезата.
Футболът ти беше голяма страст, успяваш ли да се занимаваш отново с този спорт?
За съжаление не. След почивката от Африканското първенство се опитвахме да се възстановим с баскетбол, волейбол и футбол. Направи ми впечатление, че тези спортове там не са заложени в училищните планове и им беше доста трудно.
Какво ти предстои през 2011 г.?
Предстои ми отново участие на Африкански игри, а те за тях са много важни. Целите са да спечелим поне два златни медала при жените и отборно да сме в тройката. След това Арабските игри и евентуално, ако някое момиче има добри постижения, ще участваме и на световното. Засега аз виждам само две момичета с подобни шансове.
Как стоят нещата с допинг контрола в Тунис?
Там се гледа доста сериозно на този въпрос и се правят много вътрешни проверки от самата федерация и отделно от международната. Тяхната лаборатория е оторизирана от всички възможни институции. Всеки месец имаме проверки. Там няма никой никога да скрие, ако има хванат атлет с допинг. Националната им политика е да се работи на чисто.
Да очакваме ли отбора на лагер в Смолян?
Най-вероятно ще дойдем. В едно мое изявление преди да замина казах, че няма да правя лагери тук, но може би ще си променя мнението. Все пак това е градът, който дал нещо и на мене, така че може да дойдем.
Кога?
По план-програмата сме писали лагери в България, още през февруари ще имаме съвместни лагери с Франция. Ако има такъв в нашата страна, ще е в Смолян. Зависи от федерацията.
Миналата година точно по това време разговаряхме отново с теб по различен повод. Тогава бяхте обявили гладна стачка заради неизплатени средства на местния клуб. Как виждаш сега нещата?
Нищо не се е променило. Спортът е дръпнал назад. Това, което следя по смолянските медии, виждам, че има повече спорт в общините Чепеларе и Златоград, отколкото в Смолян. Срещат ме доста родители на деца и се оплакват. В залата не се е променило нищо. Най-вероятно някой си прави сметки да приватизира спортните обекти в Смолян. Не знам какъв е начинът и как ще стане това. От гледна точка на спорта нещата не стоят никак добре. Когато имаше гладна стачка, обещаваха някои неща, но нищо още не е изпълнено. За мен спортът в Смолян е загинал. Има волейбол и футбол, но и там агонията е пълна. Когато държавата не стои зад спорта, общините го правят още по-малко. Има общини, разбира се, които много помагат, но за съжаление нашата не е между тях.
Променило ли се е нещо в Смолян за периода, в който не си била тук?
Имаше една публикация във вестник „Демокрация“, която искам да цитирам: „Ако пак спечелят комунисти, какво му остава на един демократ освен да напусне държавата, друг избор няма“. Съжалявам, че го казвам, но за времето, в което съм в града близо петнайсетина дни, виждам, че нещата не са мръднали, дори вървят назад. Това е видимо. Постоянно гледам и българска телевизия и следя новините по сайтовете. Вижда се, че нещата са зле, колкото и да се опитват някои медии да ни заблуждават, казвайки, че нещата са добре. Категорична съм, че това не е така. Това го доказват и разговорите с хората. Икономически са много зле – ниски заплати, а всички други разходи се качват. Ако се направи сравнение на цените по магазините от преди година, ще се уверите сами, че те са скочили. Безработицата в нашия град се е увеличила. Радвам се, че в момента работя в чужбина и хората оценяват труда ми. Живее се нормално, никой там не говори за криза.
Адриан Кулев, в. „Отзвук“