„От всичко, което расте над земята става хубава ракия. Има сладки грудки – захарното цвекло например, то дава много, обаче всичко, което е в земята мирише на пръст – и ракията му също“. Това обяснява като същински професор 70-годишният Асен Баков – Баката от смолянското село Търън. Родопчанинът е най-известният ракиджия в района. Прави ракията на околията от 17 години в собствена „база“, с 6 казана, които побират 3 тона материал наведнъж. “ За толкова години варене на ракия имам чувството, че не кръв, а алкохол ми тече във вените“ , смее се ракиджията.
Баката е завършил елитната Математическа гимназия в Смолян и върти сметките перфектно. Освен колоритния му лик, който доскоро приличал – заради дългите коси и достолепното излъчване, на образа на Марк Твен, Баката е известен и с колекцията си от портрети на някогашни соцвеличия, които бдят над казаните му. На най- видното място в стаята му за отдих е за Христо Ботев и Васил Левски, друго място е отредено за Тодор Живков и Цола Драгойчева. На трето са Ленин и Георги Димитров… „Ами това са хора, които си заслужават да ги окачиш, сега никой не заслужава да го туриш на стената“, казва Баката.
Той учил ракиджийството по книга от началото на миналия век. Смята, че технологията в нея е обяснена 100 пъти по добре и разбрано, отколкото в съвременните учебници. Работил като млад за няколко години във Винпром – Асеновград. И като дошла демокрацията си спретнал собствен бизнес за варене на ракия в родното село.
Категоричен е, че най-хубавата ракия е от сини сливи. След нея в класацията му са гроздовата и кайсиевата. Хубава ракия ставала и от череши. „Правил съм ракия от картофи, стана, но както казах, щом е под земята расло – мирише си на пръст“, обяснява Баката. Хубава ракия ставала …. от водка. А иначе от жито, пивоварен ечемик, акация също ставало чудно питие. „Оригинална водка ти правя Смирнов. Кайсиева водка става чудесна – трябва кайсиев концентрат, 60 кила захар и стават 55 литра водка“, нарежда Баката.
Като пресмята, а той смята много добре, досега през живота си е направил към 10 тона водка. За ракията в тонове се затруднява, затова казва, че поне 10 влакови композиции пълни до горе е сторил от това питие. И е убеден, че прави най-добрия алкохолен еликсир, от който не боли глава, тъй като спазва своя перфектна технология за извличане на метила.
Сега, обаче, заради кризата и акцизите прави наполовина по-малко ракия. Пък и хората много си накупили по едно казанче да се крият по къщите, та да не плащат. Най-голям враг на производството му и това на неговите колеги в региона се оказват ментетата, които се продават по Пловдивско. Може ли 1 литър ракия да струва 4 лв., то не можеш го произведе на такава цена – това си е чист спирт?!, гневи се Баката.
При него 250 литра излизат 25 лв., ако човек поръча повече има и отстъпки – за 500 л. -45 лв., за 70 л. – 60 лв. , 800 л. – 70 лв. – варене и преваряване. Сега Баката не излиза от казанджийницата си в Търън.
Преди 7 години починала жена му Зара и сега Баката си спи под портретите на Тато и Цола. Има голяма къща на село Селище над Търън, където продължава да шета майка му, която вече е на 92 години.
За толкова ракиени години има доста спомени. Казва, че не стои да пази ракията, това си правят клиентите. Имало случаи някой от тях да заспи и ракията му да изтече в дерето. „Затова предупреждавам, тук не е хотел – гледайте си ракията. Аз само следя технологията, та да стане хубава, ама няма да му клепя до казана“, казва с вирнат показалец ракиджията. Сега хората се свили в немотията и си поръчват вместо 200 кила, по 30 -50 кила, клати глава Баката.
„Винпромите ни хулят, че била некачествена ракията от казанджийниците, ама при първа и втора преварка преминава моята ракия през вода, та да се извади метила. И на следващия ден от моя ракия не боли глава, а от тяхната ракия – боли!“, отсича Баката. Технологията му е тайна – обаче част от продуктите, които признава, че слага за хубава ракия са сол, сода бикарбонат и мед. За да има дисциплина не пие по много.“Аз самия пия на ден по 100 грама ракия, след това опитвам само – пия и плюя“, твърди Баката. И заключава : Слагам си главата на дръвника да ми я отсекат, ако някой се оплаче от ракията, която е излязла от казаните тук в село Търън.
Смолян прес