Думата празник идва от празно, редките дни, в които не са работели нашите дядовци и баби. И затова е ценен, защото я рядко. Сега
празници да искаш и събори, но тогава… преди 130 години. За днешния ден преди 130 години българина е целувал децата си, бърсал е сълзи и истински е празнувал.
Великите сили никога не са искали силна държава на Балканите. Просто ще ги утрепем ако сме силни и обединени. Доказателство е икономическия бум, който правим по времето на Стамболов.
Съединението на България от 1885 година е такъв грандиозен политически акт, такъв изтръгнат, извоюван, полян с много сълзи, но и просто измъкнат изпод краката на Великите сили. Един наистина основополагащ акт. Той „повлича крак“ след това да се случи свободата на Родопите през 1912 г. А представяте ли си сега Смолян да беше в Гръцко, Златоград също, а с хубавите златоградчанки да се фукаха гръцки мъже?
Честито Съединение! Кой ще си приписва, че ни е помогнал за този грандиозен за нас исторически факт е все тая. Въпросът е, че имаме тази дата в календара си. И е добре да обясним колко е паметно, гордо и важно да си българин на 6 септември на децата си.
И защо пише: „Съединението прави силата!“ на Народното ни събрание!
Поуката от предците ни е, че можем да си измъкваме победи из под краката на Великите, с гордо вдигнато чело, защото даром нищо не сме получавали, а съединени сме много респектиращи – и за Европа, и за света. Сега сме удобни за другите да сме заспала нация. А ако се събудим?