Търговецът Тодор Чешитев обяви, че ще започне гладна стачка, въпреки че е болен, тъй като му бутат
заведението в Смолян, от където се изхранва и си плаща кредитите. Той апелира сградата да не се бута и да я дари на общината, която да я ползва, след като изплати кредитите взети за построяването и оборудването й. В кафетерията му ТИМ в понеделник общински служители с охрана от полицията описваха имуществото. Тази седмица предстои обекта да бъде премахнат.
Чешитев цял живот се занимава с търговия. Сагата с обекта му се точи от 90-те години на миналия век по времето на трима кмета насам. В края на 90-те години получил разрешение за временен обект на моста над река Черна в смолянския квартал Райково. Твърди, че тогава му одобрили проекта за временната сграда с една стена от итонг, в която отворил кафетерия и вложил в нея към 70 000 лв. от кредити, които още изплаща. След това обаче в годините от управата на Смолян не му подновили разрешителното за временен обект и така се оказал незаконен.
„Водих 8 години какви ли не дела на всички инстанции, за да я узаконя. Хората от квартала събраха преди години около 2000 подписа да не се бута. На база решение на Върховният административен съд/ВАС/ от тази пролет от общината сега тръгва процедура по премахването й, но със самоуправни действия, тъй като не съм получил надлежно документ за това“, твърди Чешитев. Той заяви, че ще съди общината в Страсбург, тъй като е вложил хиляди левове, за които в началото е имал всички разрешителни, а сега го оставят без прехрана и възможност да си плаща кредитите.
„Ние сме длъжни да изпълним решението на ВАС, няма как, заведението е незаконно. Няма как да има и заведение на мост. Преди години са го подвели човека да инвестира там, за което съжалявам. Няма как и да ни дари нещо, което е незаконно“, каза кметът на община Смолян Николай Мелемов.
Тодор Чешитев пожела да разкаже своята сага пред „Смолян прес“ :
„Тук имаше общински пазар едно време, в който закупих павилионите, плащал съм си наем и имаше временни разрешителни. След това от общината решиха да направят мястото с по-добър облик и махнаха павилионите. Аз доброволно махнах два, платих си и ги изнесох. В края на 90-те години на миналия век има решение на ОбС, в което влизат моя обект и три други обекта, за които имаше възможност да се даде
разрешение по 50 А за постоянен градоустройствен статут. На останалите бяха дадени разрешения, а на моето не. Обжалвах това и има решение от съда, че кмета е длъжен да продължи процедурата по 50 А с мен и да ми се даде градоустройствен статут ,но така или иначе той не го изпълни тогава. За сградите отзад бе обявен конкурс, но бяха дадени на друг, който даде по-ниска цена, аз дадох най-висока. Но той спечели, тъй като се точкуваше най-много за откриване на работни места – той беше написал, че ще открие 47 работни места, едва ли ги е открил точно всичките.
Направих проект, който минава на експертен съвет в общината: в на него са геодезисти, пътищари, архитекти, инженери, специалисти, от 9 до 11 човека. Моят проект за кафетерията се одобри на него. След което той се подписва от главния архитект и ми дадоха разрешение за монтаж като временен обект. Одобрени са ми четири проекта – архитектурен, конструкции, Ел и В и К. Дават разрешително, но след това не подновяват разрешителното и от там тръгва сагата, че не е законно. А това нещо струва над 79 000 лв. вложени чрез кредит от мен, който не е изплатен. Земята под заведението не е актувана, но по презумция над реката е изключително държавна собственост. Казах им, че не е общинска и те я актуваха като
публична общинска, след съгласуване с областния управител, тогава беше Стефан Стайков.
Започнаха атаки, първо, че нямам канализация. А по проект ми беше определено да се включа в съществуваща канализация. Но като разбиха за водния цикъл, включих се и във водния цикъл и го изпълних и това. На първия ден след откриването на заведението имах проверка от ДНСК, имам протоколи, че
всичко е изпълнено по проект.
След това атака, че нямам категоризация. 8 години съдебни дела водя. Докато накрая с вещо лице се доказва, че проекта е изпълнен както трябва, но задната стена е изпълнена от итонг/ тоест траен строеж/, а то така ми е одобрено по проект. Има решение от пролетта на тази година от Върховният административен съд, която потвърждава заповедта на кмета на общината за премахването на кафетерията.
Сега се извършват самоуправни действия, които са незаконни, защото не съм получил надлежно уведомление за премахване и освобождаване. Пуснах жалба в прокуратурата за самоуправни действия, да ги спре, въпреки че са влезли с полиция, защото не съм уведомен. Те са пуснали нотариална покана залепена на къщата ми, защото дъщеря ми отказала да я вземе и са я лепнали на къщата, понеже мен ме нямаше в града. Аз не съм получил документ в кой ден и час ще започне процедурата, да вляза да си взема нещо. Има заповед на кмета за премахване, но процедурата не е спазена. Заведението е застраховано против всякакви посегателства – наводнение, земетресение, вандализъм. Влизат, не съм присъствал там, не съм уведомен за деня и часа на принудителното премахване. Предложих на общината след като си изплатя кредита за срок
от 5 години да я даря сградата на общината, да я прави каквото иска за обществени нужди, тя си е придобивка, защо да се руши.
Давал съм до 25 работни места в годините преди. Защо да ми съсипват бизнеса. Нито съм партиен член, нито ме интересува кой точно е кмет. Ама просто някой пускал жалби срещу мен и затова да ме махнат? Ще
направя гладна стачка, въпреки че съм язваджия, хипертоник, имам две мозъчни операции. Но това са неща, които не касаят никой. Ако искат да го бутат, ще си търся правата в Страсбург – аз съм вложил средства на кредит и те ми лишават да си изплащам кредита.
Не съм отишъл да правя нещо незаконно – имало е срок 3 години, колко незаконни обекти има навсякъде, защо само като се жалвал някой и проблеми?. Защо да се съсипва бизнеса. Идиотско е за мен да го съборят,
нека да го даря на общината да се ползва за нещо полезно за града.
След като нямах подновено разрешително от общината след този срок от 3 години 8 години съм доказвал, в съда, че съм го направил законно. Временният обект е просто въдица, налапваш и после зависиш от някого постоянно. Имах подписка преди години от квартала в защита на обекта от 1280 човека, отделно втора подписка от 600 души имаше. Да се намери компромисен вариант, както да се спази закона, така и да се търси вариант. Явно аз съм загубил, решението на ВАС си е в сила. Поне да остане като сграда.“