Нека бъде светлина! Това послание отправиха творците от Смолян в
нощта на театъра снощи. Инициативата се провежда за първи път в Смолян и е част от движението Европейска нощ на театъра, което обединява творците от цяла Европа, за да се популяризира изкуството на театъра. Нощта на РДТ „Николай Хайтов“ в Смолян започна с факелно шествие на младите таланти от школата „Юлия Огнянова“ водена от носителката на „Аксеер“ актрисата Емилия Ованесян. Във фоайето на театъра беше подредена изложба-инсталация „Отвъд словото“ от костюми, реквизит и фотоси от постановки на смолянската трупа през десетилетията.
Публиката гледа прожекция на филма „Доброто, злото и човека“ от документалната поредица „Умно село“ за актьорът от РДТ – Никола Пашов, прожекция на запис на спектакъла „Мармаладов“ (по „Престъпление и наказание“) в памет на актьора Валентин Папурков -Папи и представление на емблематичната „Лазарица“ по пиесата на Йордан Радичков на режисьора Крум Филипов.
Нощта обаче бе белязана от духа на двама актьори, които вече не са между живите. Във фоайето на театъра се открива … Библиотека. Книгите са прецизен подбор събиран цял живот от актьора Валентин Папурков – Папи. Преди да си отиде, той завещал своята внушителна библиотека от 300 тома литература на смолянския театър. Инициативата за откриването на библиотеката, в която са и любими предмети на Папи, е на директорът на РДТ, режисьорът Крум Филипов. „Откриваме постоянна библиотека „Книгите на Папи“. Ще се радвам ако почитателите на театъра ни се присъединят към нея със своя книга. Аз се включвам с любимия си роман „Моби Дик“. И в чест и памет на Папи цитирам Капитан Ахав: „Една човешка сълза е по-дълбока от световния океан“, казва Крум Филипов.
„Театърът има смисъл. Той е нещо, което осветява мрака. Това не е обикновено забавление, не е просто шоу, то пръска светлина в душите. Нашият театър има смисъл, ще се боря да съществува докрай“, каза Филипов пред множеството на откриването на първата в Смолян нощ на театъра. За съдбата на смолянската театрална институция ни помагат и тези, които вече не са между нас, вярва Филипов, като почете Валентин Папурков, Кирил Варийски, Иван Караджов…
„Когато Кирил Варийски почина, майка му е пожелала да се занесе пита в Смолян“, разказа Крум Филипов. Пред множеството бяха представени на видео стена снимки и кадри от знакови роли на Кирил Варийски белязали родното кино. Беше само една година в смолянския театър, но сърцето му винаги бе свързано с него, каза вдовицата му Елза Лалева.
„Баща му е бил началник на рудник „Батанци“, имаме къща в село Стойките, обичаше Смолян. Сигурна съм, че духа на Кирчо шета тук“, каза съпругата му пред множеството. В нейно присъствие актрисата Миряна Найденова представи излязлата от печат книга за Кирил Варийски, в която са събрани негови изповеди и есета от работилите с него режисьори – елит и градиво на българското кино и театър в продължение на десетилетия.
Пред публиката актьорът Румен Бечев сподели, как Кирил Варийски е въздействал основно в неговата житейска и творческа съдба.
А вдовицата на Варийски попита риторично: „Какво правим българите, че помагаме на талантите си да си отиват рано?…