Уважаема редакция на вестник „Отзвук“,
Избрах вашия вестник, защото знам, че се чете от много хора, за да им кажа, че въпреки тежките времена, в които живеем, добротата у хората не е изчезнала. Сърдечно благодаря на всички, които станаха съпричастни на болката и мъката, които преживях като майка през изминалата седмица докато единствената ми дъщеря Боряна Макакова беше в кома в Отделението за анестезия и интензивно лечение в Смолянската болница. Преди три дни радостната вест, че Боряна вече е вън от опасност, будна е и на самостоятелно дишане ме накара да се обърна с топли думи на благодарност преди всичко към лекарския екип и сестрите от ОАИЛ, които направиха от невъзможното възможно и чудото се случи. Техният професионализъм, грижи и внимание към дъщеря ми, а съм сигурна, че към всички пациенти е така, ме кара да си мисля, че и в нашата болница има много добри професионалисти лекари и сестри, които връщат хората към живота. Благодаря на всички момичета и момчета от втори курс “Туризъм” в ПУ, които доброволно се включиха в кампанията и дариха кръв за спасението на Боряна. Никога няма да забравя и помощта на съседите от блока, които първи се притекоха на помощ. Сърдечно благодаря на адв. Вихър Родопски и сина му Павел, които първи се озоваха на мястото на трагедията и помагаха докато дойде лекарският екип, на Асен Ръжеников, който веднага потърси линейка и Борянка беше закарана в болницата по най-бързия начин. Благодаря от сърце и на брат ми Радослав и снаха ми Емилия, които не ме оставиха сама в този труден за мен момент. Много хора от квартала непрекъснато ме посещаваха и окуражаваха. На тях също благодаря.
Инвалид съм по рождение и самата аз имам нужда от чужда помощ, а сега се налага да търся човек, който да се грижи за дъщеря ми в къщи докато се оправи. На 18-годишна възраст аз за пръв път се изправих на крака с патерици. Дотогава само съм лазила. На 42-годишна възраст пожелах да си родя дете, което да осмисли живота ми. Появи се Борянка, която отгледах с много любов и грижи. Порасна, вече е студентка и беше много загрижена за мен и дома ни. Днес ще я изпишат и според лекарите най-малко 45 дни ще трябва да лежи неподвижно, докато се възстанови напълно. Ще трябват и грижи, и средства, но аз вярвам, че има добри хора, които ще ми помогнат да се справим и с това изпитание, което ми поднесе съдбата. Още веднъж благодаря на всички най-сърдечно.
Звезда Рупчева
Писмото препечатваме с разрешението на вестник „Отзвук“. „Смолян прес“ апелира, който е в състояние да помогне – да го направи!