„България до преди три години беше уникат в цяла Европа и може би в
света, всичко вървеше хармонично, но не знам защо трябваше и ние да бъдем някъде там и ние да говорим за радикален ислям и тъй като не са успели да намерят друг, районния мюфтия на Смолян е станал добро олицетворение на радикалния ислям тъй като е казвал, че жените трябва да ходят със забрадки. Така казвам, тъй като Корана така казва“, заяви на брифинг в Смолян Неджми Дъбов – районен мюфтия на област Смолян Дъбов е един от осъдените по делото за радикален ислям, което се гледа в Пазарджик. На брифинга присъстваха и имамите на Мадан и Рудозем, Байрам Ушев и Хайри Шерифов.
Дъбов, подчерта че те застават чисти пред обществото и няма какво да крият и не са крили никога. „Ние членуваме в една институция в България, която се казва Мюсюлманско изповедание и това е нашето членство”, заяви районния мюфтия. Той категорично отрече някога да е членувал в друга организация, особено в чужбина. За членство в такава организация бил обвинен в съда в Пазарджик, но се запознал с нейното ръководство в интернет, след като му посочили, че името му присъства в списък в компютъра на човек, свидетел по делото. „Не се знае от кого е съставен този списък – няма подпис и печат и няма ЕГН-та, а имената са били написани на арабски“, посочи Дъбов. И допълни, че там пише, че е завършил в Медина, а той е представил в съда диплома от Висшия ислямски институт в София.
По време на брифинга имамът от Мадан Байрам Ушев заяви, че знае за същата тази организация от студентството си в Медина, защото е виждал офис й там, но само знае, че съществува такава. Ушев отбеляза, че тримата – Дъбов, Ушев и Шерифов са били обект на показна акция през октомври 2010 г., но до началото на 2012 г. изобщо не са знаели за какво е била направена тази акция и в какво са обвинени. „Не знаехме, защо точно на нас тримата ни бе направена тази акция. Когато отидохме в Пазарджик там разбрах, че аз съм бил член на някаква организация, нерегистрирана в България и регистрирана някъде другаде”, подчерта Ушев. Тогава е видял и списъци, които в съдебното производство се е установило, че са намерени у едно лице. „По незнайно каква причина, прокуратурата е решила, че той трябва да бъде свидетел, а не обвиняем по делото – лицето Моафа Каласат – от сирийски произход”, каза Ушев. Той припомни още, че в неговия компютър са били намерени три списъка с имена. В единия има 21 лица, в другия – 29 лица, а в третия списък – 31 лица. „Все още не сме получили мотивите как от тези 31 лица, са избрани точно тези 13, които бяха съдени, на какъв принцип. Не стана ясно, как тези 13 лица са били намерени в един списък и таблица, които са открити в компютъра на Моафа Каласат, който е свидетел, а не обвиняем. Той е свидетел, а нас ни обвиняват за това, че нашите имена ги има в неговия компютър”, каза Байрам Ушев, подчертавайки че това е абсурдно. Според него в таблицата е пишело Байрам, като не е определено кой е той и може да е всеки с това име. Срещу сума – няма пари, във втория списък пише, че е получавал 300 евро заплата. В третия списък 350 евро заплата и 150 евро режийни. „Осъдиха ме и аз не разбрах последно колко пари съм получавал. Понеже прокуратурата твърдеше и продължава да твърди, че съм вземал пари. Аз казвам най-отговорно и в съдебна зала съм казвал, че не съм членувал никъде в никаква организация през живота си освен в системата на Мюсюлманското изповедание и до ден-днешен съм служител там. Нито познавам въпросната организация, нито съм членувал в нея, но уви някой твърди, че съм членувал в нея и съм получавал пари”, каза още Байрам Ушев.
„Не може една държавна институция да определя в кое ще се вярва и в кое няма да се вярва и да казва, че селяфизмът е опасен. В конституцията се казва, че никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения“, заяви в деня на Конституцията Дъбов. По думите му, залегналото в основния закон е нарушено с делото в Пазарджик, тъй като държавна институция като прокуратурата ги била разпъвала с въпроси кой в какво вярва, и в това ли трябва да се вярва. Дъбов описа, че мюсюлманите са възстановявали в последните години това което не са могли да имат през социализма и преди това – своите храмове. Започнали обаче слуховете за големите финансови потоци за строителство на джамии, за обучение с пари от чужбина на имами и т.н. Тези слухове били опровергавани от мюсюлманските водачи в страната, но въпреки всичко се наславали и заради тях се стигнало до разследване на имами. Мюсюлманите започнаха да четат ислямска литература на български език, превод на Корана, започнаха някои от жените мюсюлманки да се обличат по начин, по-който са се обличали майките и бабите им преди насилствено по времето на комунизма да им бъдат свалени забрадките. „Разбираха, че това повелява Корана и това се установяваше. Веднага идваха слуховете, че на тях им се плаща и това не е нещо от исляма”, каза Дъбов. Имамите заявиха, че се надяват съдът в Пловдив, където се обжалва присъдата то Пазарджик, да бъде обективен и справедлив.