Книгата си „Воден знак“ представи в Клуба на дейците на културата в Смолян Крум Филипов. За изданието и автора говори Светозар Казанджиев.
Много талантлив и неординарен, ярък и завладяващ Крум не остави никого безучастен в залата. Представянето се превърна в празник, докосващ душите и всеки отнесе частица от живеца и духа му.
Крум Филипов е родом от Устово, но сега живее в Пловдив. Завършил е Българска филология и режисура, има 10 постановки награждавани у нас и в чужбина, автор е и на 9 документални филма. Сценарист и режисьор е на предаването „Метафора“ по БНТ 2. Снима няколко от сериите на „Умно село“. За поезията си е награждаван през 1994 г. на 10 национален конкурс „Веселин Ханчев“. Призова награда получава и на конкурса за поезия през 1995 г. Носител е на годишна награда за литература на Дойче Веле.
Книгата „Воден знак“ е втората му стихосбирка. Първата – „Затръшнато небе“ излиза през 1999 г.
Това е сухата статистика от живота на талантливия родопчанин.
Във „Воден знак“ са събрани 46 стихотворения. „В стиховете си той е събрал доброта и изящество, талант и извисеност, съчетани със съвършенство в изказа. Те са хапче срещу тътена на лудия материален живот. Шепот, който ни напомня, че осъзнаваме истинските стойности на живота, когато ги загубим. Бягство от ограничения свят… Крум е надарен със свободолюбив, дионисиевски весел нрав. Неговата поезия е велико пиянство“, каза в представянето Светозар Казанджиев.
Авторът обаче заяви, че за него е много важно, полезно ако в биографиите вместо наградите и моментите на възторг се отсяват миговете на срам, тъй като са много по-градивни. “ Миговете на срам към ближния за нещо недовършено, недонаправено са много по-значими, моментите на уединяване на човека със себе си – само този поглед е градивен. Награждаването е вредно, особено за хората на духа“, каза Филипов.
И отбеляза, че в пълната зала има два празни стола, на които той е сигурен, че стоят големи родопчани. „Според мен тук са Ганчо Керечев и Христо Христов. Без нашите мъртви и угризенията към тях сме едно нищо, много често се случва да сме награждавани за нищо. За мен важно е споделянето. От изкуството няма полза, но то е част от духовното усещане на човека. Всички сфери на живота са много важни, но единствено изкуството ни дава възможност да се споделим, да се извиним“, каза творецът.
Крум призна, че не е имал намерение да прави стихосбирката. Тя станала случайно с живата сила на Божана Апостолова, на която автора изказа огромната си благодарност. „В сбирката мога без всички стихотворения освен без три, едното е посветено на баща ми, другото на майка ми, а самата книга е посветена на сина ми Калоян“, каза авторът. Той и Никола Пашов изпълниха съкровените стихове, Райчо Георджев, Никола Пашов, Румен Бечев и много други поздравиха автора, а цветя и музика поставиха последните акорди на вечерта.
Вярвам, че и вие, ако погледнете към небето през тези стихове, ще видите бледото сияние на Създателя, „усмихнат и изцапан с глина до ушите“, казва за стихосбирката на Крум Филипов Божана Апостолова.