Самодейка с над 30-годишен опит, примата на смолянските зевзеци Веселина Бабаджанкова е „на всяка манджа мерудия“.
Родопчани са привикнали с нейните изяви, тъй като от години почти не минава празник в областта без нейно участие. От години работи със зeвзeците от трио „Шемет“. Преди време заедно с актьора от Родопския драматичен театър – Никола Пашов бяха направили дуо „Кина и Пина“, който също обираше овациите. През 1993 г. Веселина спечели наградата на публиката от „Благолаж“ на международното бианале на хумора и сатирата в Габрово, а през 1995г. голямата награда на „Благолаж“ и … вече няма право да се явява. Въпреки че е закоравял зевзек, Веса – както я знаят всички, гледа на живота съвсем сериозно.
– Родена си ден преди празника на жените – 8 март. Да споменаваме ли на колко си години?
– Започнах 54 години. Не се срамувам нито от килограмите си, нито от годините си. Килограмите са инвестиция, а за тези години доста съм постигнала…. За втора поредна година отбелязах рождения си ден, водейки Песпонеделник-а- традиционния кукурски празник в Широка лъка, където съм родена.
– Лесно ли е да си зевзек толкова много години?
– Никак не е лесно, даже направо си е трудно. В главата ми се въртят толкова много работи, които не са нормални. Нормално ли е например да са такава рядкост жените-клоуни. Защо толкова малко жени се занимават с това? Мисля, че не е само за това, че не е лесно. Любима песен ми е „Клоунът“ на Васил Найденов. В нея се пее, че клоунът винаги е тъжен – и е вярно. Клоуните са такива професионалисти и са толкова далече от мен. От клоуна се очаква да разсмива. А на мен ми става много тъжно от клоуни.
Аз съм нормален човек и като такъв имам много трудни моменти напоследък. Една жена ми рече: Искам всеки ден да те срещам, защото тогава ми върви. Усмихни се, казва, нямаш право да си тъжна. А в същото време на мен ми е много трудно. Самият факт, че импулсираш хората, че им даваш кураж, по някакъв начин те задължава да поддържаш имидж на „веселия“ и „лала“. Въпросът е докога ще ти стигнат силите. Хората като се срещнат си викат „Здравей, как си?“, а мен като ме срещнат ми казват „Здравей, ти си най-добре“.
– Това означава ли, че ти си тъжен човек?
– Не, не съм тъжна. Макар, че като ми е тъжно ми личи страшно много. Не се опитвам да се пазя да не ми е тъжно, защото то си е човешко. Тези като мен, които общуват с много народ имат малко приятели. Може да съм със 100 човека и пак да съм си сама, което много често ми се случва.
– От колко години си на сцената? И като гледаш народа от нея какво ти е направило най-силно впечатление?
– Ние, зевзеците, сме се хванали за нещо много здраво и много истинско. Едната страна е фолклора – корена, който е у всеки, а другото е ежедневието – изкарваш проблемите на маса от хората. И може би затова страшно много ни търсят, въпреки че не сме професионалисти. И вече имам страхотна рутина, където и да ме турят ще събера хора. Може би сме късметлии. Така ни се е стекъл живота, че се занимаваме с истинските неща от него. По принцип на хората е нужен много смях, а в днешно време – съвсем. От над 30 години съм на сцената. Започнала съм през 1977 г. закачих социализъм и демокрация, преход от една система в друг.
– Почти няма събор или някаква проява в областта, на която да не сте поканени, водили сте дори и затворнически футболен мач, публиката падна от смях…
– Явно сме се доказали. Страх ме е да не се изхабим, макар че непрекъснато трупаме по нещо. Можем да покажем нещо старо, но винаги има и нещо ново, за да задържим вниманието на публиката. Така ни е учил Крум Левов – основателя на клуб „Зевзек“.
– До участие в колко прояви си стигала на ден?
– Заедно с трио „Шемет“ сме стигали до 6 участия на ден. И си длъжен всички да са качествени. Имам впечатление, че сме по организирани от професионалистите. И халтураджии да ни наречеш не се притеснявам от това. Вадим си хляба по този начин.
– Смехът бизнес ли е?
– Колкото и лошо да звучи – да бизнес е. Макар, че ти е сладък хляба, защото си доставил удоволствие на тези, които са ти платили. Въпреки че има и участия, които са потрес.
– Кое участие няма да забравиш?
– Единственото, на което съм плакала. В стола на община Смолян, където има много лоша акустика, залата е много дълга, а ние бяхме в единия край. В другия край на залата хората нищо не чуваха, като слезнах от сцената – ревах. Спомен, който няма да забравя имам от първия събор „Рожен“ през 1984 г. Тогава участвах индивидуално и след като слезнах от сцената вдигнах температура посред август. Имам такова свойство – след напрежение и силна емоция вдигам температура. А нормално ли е през август да те втресе от емоции…
– Носили ли са те на ръце?
– Като си пристигнах с наградата от Габрово беше празника на Костадин и Елена, нашето читалище го отбелязва, тъй като е голям празник за Райково. Тогава ме взеха на ръце и ме внесоха в читалището.
– Как се живее със жена-зевзек?
– Сигурно не е лесно. Аз съм много напориста, много приказвам, от това че трябва здраво да се боря съм станала борбена, налагам го и в къщи. Децата са расли покрай мен и са ми свикнали. Много често ме няма в къщи. Децата ми от бебета са заспивали сами. С тях правя 15-минутен контакт, но ползотворен. Има майки, които цял ден са с децата си, но им казват бягай от тук, имам работа, заета съм, не ме занимавай с глупости, нервна съм и така нататък. Това не е по-добре според мен. Децата ми споделят всичко с мен, знам във всеки момент къде са, научила съм ги да ми се обаждат.
– Как минава един твой ден?
– Непредвидимо и непредсказуемо. Като стана не знам какво ще ми се случи. Нямам идея с кого ще се срещна и къде ще отида, нито как ще завърши деня ми. Ако знам как ще протече утрешния ми ден, просто ще се побъркам. Питам се как живеят хората, които имат дето се казва „динамичен стереотип“. Ставаш в еди колко си, закусваш, изпращаш децата, заминаваш на работа, сядаш на бюрото, ставаш за обяд, сядаш пак на бюрото, ставаш и се прибираш. Да не дава Господ да ми се случва такова нещо – ще умра.
– Сега в ЕС всички сме с „динамичен стереотип“..
– Аз съм си европейка. Родопчанка съм, българка и Родопите и България са в Европа. Ако ще да са й на Европата отзад, или в началото й. Питам се, като седне българина на европейската маса няма ли да си предпочете фасулеца.
– Смяташ ли, че ще се претопим?
– В никакъв случай. Няма претопяване. Има възраждане на фолклора. Започва отново да се издава фолклор, та ние посрещахме папата с гайди. Възраждат се селските събори. Много цветна нация сме, красива и много талантлива. Ние няма да сме вечно със зяпнала уста срещу Европейския съюз. Това ме дразни и не съм единствената. Ако ще ме приемат, то ще е такава каквато съм. Повече ме е страх от тъпата образователна система – да не е умишлено съсипване. Не може да бъркат Никола Вапцаров с Къци Вапцаров. Може би и родителите сме виновни, но как да съм виновна? С мен например никой не се е занимавал. Много ме е страх от неграмотност във всяко отношение, във всяка област. Мен самата ме е яд, че много малко знам. Всеки ден уча по нещо и ме е яд, че много малко знам.
– За какво се мисли в държавата?
– Като следя медиите основно се дрънка за проблемите на пенсионерите и безработните. Как един не излезе да поговори нещо за децата. Единствен Борис Димовски съм чула преди години, да каже нещо за деца. Добре, че поне споменават болничките деца – това е задължително. И да се поговори и за майките, как се отглеждат деца в криза. Защото върви ромката и си носи „трудовата книжка“- детето. Те са много по-социално ориентирани от нас и си търсят всички права. И са прави. А нас ни е срам да отидем в „Социални грижи“…
– Често ли ти се случва да видиш нещо в живота и да го пренесеш на сцената?
– Поне да го разкажа на 10 души – да. Знаеш ли на какво много ме е яд. Родили сме се в тази страна, в това време. Защо непрекъснато ревем. Като примерно, за да се върви напред, всеки може да реши, че може да е минимално, обаче зависи и от него. Как може в този град да живеят толкова хора и да не гледат всеки ден какво имат насреща си. Мен това ме изумява. Да не се оцени в каква красота живееш. Ще ми викат – мен не ми е до красота. Ами това те успокоява бе, дава ти кураж и сила. Това не е случайно място – това е Родопа планина. И тези, които са дошли да живеят в тази планина от други краища са избрани от Господа, но знаеш ли за какво – да им се опростят греховете, така казва една смолянска актриса – Тони Пашова. Не всеки идва да живее тук и остава – това е сила. Най ме кефи, когато другите се изумяват, че в нашия град живеят хора, които си вървят с времето, разбират и от компютър и от много неща. Защото това е живота, той те води. И в същото време си съхранен като човек – ето това ги изумява. Въпреки, че има и друго. Например в нашия занаят – искат да те наемат, но ти дават 20 лв., толкова. Като знаят, че за теб тези 20 лв. са хляба за седмицата, и че няма къде да идеш, защото трябва да ги вземеш. Това е злоупотреба, изнудване. И на друго ме е яд. За всеки има местенце, слънце, въздух, какво е това животинско – да награбиш, повече да имаш. После ти се връща. Не може да се наруши баланса. Ти да си налапал много, а другия да е останал с малко. Рано или късно ти се връща, и на тези след теб.
– В какво вярваш?
– Велика природа със страхотно равновесие. Малко да шавне равновесието и я няма земичката наша. Знам, че още като се родиш и започваш да плащаш данък „живот“. Няма начин да не си платиш. Не може живота ти да е само по мед и масло. Може 50 години да караш хубаво и на един път да ти се изтърси лошото. Та от там – не може да е все така тази държава. Вярвам, че щом има светло и тъмно, бяло и черно, щом като има хубаво и лошо, то и държавата ни не може да седи само на това дередже.
Ето и няколко „мурафета“ на примата на смолянските зевзеци:
***
Мамо нали Дядо Коледа ми носи подаръците? – Да! – Нали ти ми купуваш дрешки – Да! – Нали баба ни праща млекце? – Да! – Ми защо ни е тогава тати?…
***
Проста родопска рецепта за „фасуль по хайдушки“
Рецептата се изпълнява в късна пролет след Гергьовден и в ранна есен…
Събират се няколко семейства, зимат казань, излизат на заленко/ливада/, палят огънь, турят казаня на огъня, сипват вода, броьот/броят/ колко човека са и слагат във водата толкова шепи фасуль. /Между другото в нашияс край са ражда толкова много смилянски фасуль, че през зимата опесъчаваме с него./ Та завира първата вода, изфорля са, сипва са втора, завира са, изфорля са, сипва са трета, и така като хора тертиплии караме до девета вода. Га заври фасулян с деветана вода двама бабаджанки/едри мъже/ фатат казанян и изфорлят водона заедно с фасулян оти през това време чевермето е станало…
***
Един старец се прибрал пиян. Бабата го посреща от вратата – Как та е не срам бе, микруфин с микруфите. С кого пи пак бе, мундар! И къде е най-голямата мисирка? Цяль день тросам/търся/ най-голямата мисирка – КЪДЕ Е!
– Отлетя на юг. И ако не спреш да ми бараш по жобите /джобовете/ и козата ще ти отлети, заканил се мъжът.
***
Синът се прибира пиян. Посреща го майка му – Стига пи бе мама, пий само докато ти е сладко. – От де толкова пари бе мамо.
***
– Мамо, мамо, това новото палто тати ли ти го купи? – Ех, сине, аз ако чаках на баща Ви и вас нямаше да ви има.
***
-Жена, мисля, че и аз имам пръст в твоята бременност. – А, ако разчитах само на твоя пръст…