Столетникът Тома Чолаков пусна вота си в секция в Спортната зала в
Смолян преди час. Дядото се усмихна на комисията и пускайки бюлетината заяви: Е хайде, хаирлия да е!
Столетникът навърши един век на 4 февруари т.г. Родопчанинът още копае сам градината си. Дядото ходи изправен и освен, че пие хапчета за кръвно и има слухов апарат, няма други сериозни болежки. „Ходя бавно, но ходя“, казва гордо родопчанинът.
Все още сам си оправя градината на къщата, това го държи, хвалят го близките му.Наскоро старецът стигнал пеша до село Турян и родното му село Пещера заедно с близки. В живота си два пъти влизал в болница, заради пневмония. Работил като дюлгер, общ работник, животновъд, в строителството, за кратко бил и охрана, но най-вече се е занимавал със земеделие. „Работата все ми е вървяла“, смее се столетникът. Близките му го описват като изключително трудолюбив и скромен човек. Дядо Тома е единствения столетник в рода си. Двамата му братя и сестра му отдавна се починали. Съпругата му починала пред 1999 г., на 85 години. Има двама сина и дъщеря, седем внуци и четирима правнука. Преди три години починал най-големият му син. Казва, че най-трудно в живота му е било преди 9 септември 1944 г., когато била голяма немотия. „Нашето семейство беше с най-големия имот в село Пещера. Беше страшна безработица, парите бяха много скъпи и много неща нямаше, само тези които имаха повече имот бяха добре, всички други ходеха по цяло лято на гурбет. След това по време на войната въведоха купонната система, няма да я забравя“, разказва старецът. Трудно му било и 1957 г., когато сам строил къщата си на ул. Заводска в Смолян. „Синовете тогава бяха студенти, нямаше ги и голяма хамалогия изкарах“, разказва столетникът. Казва, че все е е гледал в живота сам да се оправя, а не да не разчита на някого. Дядо Тома не пие и не пуши, гледа телевизия и слуша новини. Вдига чаша с ракийка за наздраве. От храната обича сладкото. „Кой не обича сладко, то и соленото не е лошо, но много солено не е хубаво“, предупреждава старецът.