НЧ”Съгласие-1883”отбеляза 100 години от рождението на
Петко Карапетков-учител, общественик, краевед в с.Славейно на 20.04.2013 г.
Славейно е знаково място за Родопите и България.То е дало своя принос във всички сфери на обществения, политически и културен живот на страната.По инициатива на читалището, съвместно с кметско наместничество-Славейно се проведе тържество, посветено на видния летописец на Среднородопието-Петко Карапетков-учител, общественик, краевед-историк и човек с поетична душа.Петко Карапетков е роден през 1912г. на големия християнски празник-Коледа в с.Карлуково/Славейно/.Той поддържа възрожденския дух за просвета почти половин век.През неговите вещи ръце преминават няколко поколения ученици.Взискателен и строг, той успя да даде основни познания на своите възпитаници в областта на математиката, помогна им да се изградят като добри хора и можещи личности, да бъдат родолюбци. Петко Карапетков посвещава на читалището и читалищнта дейност почти 65 години. Не би била пълна биографичната бележка за него , ако не го споменем като краевед, като вещ изследовател на миналото , традициите и битуването на Славейно и близките на него села Кутела, Виево, Тикале, Ряка, Стърница и други.Краезнанието се оказва другата му голяма любов, в името на която жертва служебната си кариера.Два пъти отказва да заеме предложената му длъжност училищен инспектор-през1942г.в Златоград и през 1952г. в Смолян.
Истинския краевед тръгва от родното си село.Книгата за Славейно издава за пръв път под заглавие „Славейно.Минало. /Пловдив 1948г./По широка известност придобива с второто си преработено издание-„Славеино”през 1991г.Творческият му талант на изследвач се проевява и в следващите книги-„По поречието на Малка Арда”/1994г/, съдържща материали и проучвания за бита и миналото на Славейно, Кутела, Виево, Тикале, Стърница.За своите краеведчески заниманя Петко Карапетков скромно споделя: „Тръгнах по дирите на историята-трудни и по някога неведоми пътеки, по които съм вървял повече от четиридесет години.Те ме отвеждаха при хора и събития, разсейваха праха, натрупан от времето върху архиви, документи и спомени….За почнах да записвам чутото от по-стари хора…”
В предисловието към”Песните на Малка Арда”Мария Серафимова-Карапеткова пише: „Не е дтрудно да се оцени и днес значението на творческите и изследователските усилия на Петко Карапетков, но съм убедена, че това което той е сътворил с времето ще става по-ценно.”
Книгите „Песните на Малка Арда”, ”Славейно-Родовете”, „Песните на Малка Арда”, „Още за Славейно и селата около него”впечетляват с оригиналността на повествованието, фактите са поднесени по различен начин от останалите краеведи, те са съпроводени от правдиви итории, свързани със събитията и песните.От книгите на Петко Карапетков черпим сведения, свързани с историята, традициите, песните, душевността на родопчанина, личностите, благодарение на които се вписваме в духовната карта на България по думите на доц.Христо Гиневски.
Тържеството, посветено на 100-годишнината от рождението на Петко Карапетков премина в задушевна и творческа атмосфера, умело пресъздадена от читалищните дейци, начело със секретаря на читалището-Таня Чинкова, разказа кметицата на селото Сийка Касабова. Присъствието на родствениците на Петко Карапетков-Сина му Тодор, снахите и внуците на твореца внесоха топлота. Части от филма направен, послучай 80-годишния юбилей на имеменития славейновец съживиха спомените сред присъстващите.За живота и делото на Петко Карапетков увлекателно разказа доц.д-р Георги Митринов-славейновец от Института за български език „Проф.Любомир Андрейчин”при БАН.След него допълни доц.Христо Гиневски изрази възхищението си от славната история на Славейно и личностите, с които се гордеем, започнали своя път от будното родопско село.Той предложи в знак на почит към делото на Петко Карапетков да се създаде инициативен комитет, който да спомогне за изработване на барелеф, който да се постави на родната му къща.Идеята бе възприета, комитетът бе сформиран и ще се заеме с реализирането на идеята. Почетена бе паметта на Манол Карапетков/Нольо Бахтярски/.Прозвучаха негови стихове, снимков материал и словата за него възкресиха образа му.Книгата „Кропи насосальки” е уникална с поетиката си на родопски диалект.
Асенка Кацарова изпя песен, записана от Петко Карапетков в дома и, а след нея се заредиха родопски песни, изпълнени от смесената група за фолклор към читалището, със съпровод на гайдаря Радо.
Изложба , посветена на живота и делото на Петко Карапетков в залите на читалището допълни всичко, което се каза в негова чест.
Поздравителни адреси бяха поднесени от Николай Мелемов-кмет на община Смолян и от Сийка Касабова-кметски наместник на Славейно.
Имаме нужда от личности като Петко Карапетков, да ни подсещат, че като народност и нация сме преживели и по-тежки времена, но България винаги е възкръсвала.Животът и делото на именития славейновец ни карат да стоим здраво на корените с, защото в тях са дедите ни, в тях сме ние самите, в тях ще бъдат нашите деца и внуци