Родопските Джеферсън търсят независимост
„Супер е да носиш името на американски президент! Аз съм Томас Джеферсън!“ Това заявява 9-годишно хлапе от граничното с Гърция доспатско село
Барутин. Едва ли истинския президент на САЩ, който е носел това име е можел да се представи в каква отдалечена точка в света някой някога ще се казва като него. Малкият Томас му е пълен съименник. Наследява фамилията на баща си, който пък е една от атрактивните личности в тази част на Родопите. Родопският основател на фамилията Джеферсън казва, че е съвпадение, че е взел фамилията на президент, но в характерите и възгледите на истинския и съименника, въпреки огромните разлики, може да се открият и доста прилики. Като свободолюбието им – президентът Джеферсън е автор на Декларацията на независимостта, с която се гордее САЩ, а родопчанинът иска да се чувства независим гражданин на света. Засега обаче нашенецът е известен в Доспатско и по граничните пунктове с Гърция. Много от тях не вярват на ушите си, като чуят името му.
– Аз съм Джеферсън. – Да бе, аз пък съм Барак Обама!, му отговарят зевзеци и граничари.
39-годишният родопчанин носи американските си имена от 1990 година. Дотогава се казвал Мирослав Савов Джаферов. „Има нещо световно в рода ни, и в мене, а това име не ми подхождаше, исках да си променя живота и реших да го сменя“, казва родопчанинът. За целта отишъл в Девински районен съд. По това време много народ от района завеждал дела да си сменя имената, променени по време на възродителния процес. В навалицата на Мирослав лесно му сменили имената на Донълд Джейк Джеферсън. Работата се „запънала“ само, когато пожелал пред името му по паспорт да му се сложи титлата сър. Нямаме такава практика у нас, пък и това е титла, която се присъжда, но много по на запад от нашите баири, дивят се магистрати. По принцип Мирослав трябвало да докаже, че така е известен в обществото, за да му дадат имената. Дали, за да преглътне, че няма да се изпълни по-шокиращото му желание за „сър“ или просто, защото подобни имена, не са поисквани, но съдията му разрешава да се преименува. Така се ражда гражданинът на света Джеферсън. Фамилията е световно известна, тъй като е на третия президент на САЩ, философът Томас Джеферсън. Нашенецът обаче отрича това да е допринесло да я избере. Просто било най-близко до американизирането на фамилията Джафаров. Другите имена също били избрани според звученето им, а не понеже са свързани с патока Доналд Дък или с някой известен Джейк.
Всъщност Донълд Джейк Джеферсън се оказала уникално съчетание, а със смяната на имената ударил десятката за успех в бизнеса. Казва че, за да си смени имената силно му повлиял факта, че вуйчо му емигрирал преди 1956 г. в Канада. Вуйчото бил изселен заедно с фамилията от Барутин в Стражица. Народната власт конфискувала всичкото им имущество в родопското село, животни и земя. „Изкоренили ги направо. Вуйчо се опитвал да започне отново живота си, но заради ненадежното си за властта потекло, не му се отдало да учи в България за инженер и избягал“, разказва Джеферсън. В Канада вуйчо му се кръстил Сънди Локар и свързал живота си с техниката, така и не се върнал никога. А покрай него родът Джафарови, който е един от най-големите в Барутин се пръснал по света – в САЩ, Испания, Гърция и по островите, в Германия. Отделвно в граничното с южната ни съседка село Барутин пък се разказвало как преди 1956 г. масово местните бягали през границата. След това пак се пробвали да емигрират, но много по-малко, тъй като граничната бразда се вардела със застави и бодлива тел, та и пиле трудно прехвърквало. Въпреки блокадата на браздата, все пак имало случаи на бягства, като най-атрактивно било бягството на 7 ученици от 9 клас, които на връх празника на труда – 1 май прескочили загражденията с алуминиева стълба, забягнали в Гърция и оттам в Канада. Последният избягал от селото беше Байрям Ал Керим. Въпреки че стана заместник областен управител на Смолян от квотата на ДПС, родопчанинът духна през 2002 г. със зелена карта в САЩ и сега живее в Ню Джърси. „Ами вдигна ръце от шуробаджанащина и си взе шапката и изчезна“, коментира Донълд.
„Реших и аз да си променя съдбата да си отворя вратите към света, да съм позната личност сред народа и затова си смених името. Искам да избягам и аз, щото тук разочарования колкото щеш“, казва Джеферсън. Най-малък от 4-ма братя в семейството – след Ракъп, Сергей и Николай, Донълд бил един от първите в селото, които след падането на Живков от власт започва бизнес в селото. Първо отглеждал 10 телета порода „абърдийн“, които взел от семейство от Борино, забягнало в Турция. След това 7-8 години бил на гурбет в Гърция. Даже по едно време карал роми от България да берат диворастящи гъби в Гърция, изкупувал им ги и ги прекарвал в България. През 1997 г. се оженил за родопчанката Ева, с която имат две деца. Щерката им, която сега е на 9 години се казва Сара, а роденото 11 месеца по-късно получава пък името Томас и сега е пълен съименник на някогашният американски президент. Дано и той да стане президент, след Обама, смее се Доналд.
И сериозно добавя: не я искам тази държава, тя вече е станала едно АПК, което просто трябва да се продаде на някоя заможна държава и ако мога ще
избягам. Разочарован съм, когато се раждаха децата ми, улучих времето на Иван Костов. Тогава въведоха жените да са работили 6 месеца, за да им дават майчинство. И жената така и не видя майчинство от тази държава. И след това какво сме видели, здравеопазване ли, защита ли, гневи се мъжът.
Барутин, което е с 2200 жители, се знае с това, че възродителния процес тук е бил най-насилствен от региона и е дал и жертви. През 2001 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган посети селото на митинг за възродителния процес и обеща на местните светло бъдеще. Те обаче така и не го дочакаха и масово тръгнаха да се спасяват от голямата безработица с гурбет и търговия навън. Така от 10-ина години и Доналд, заедно с приятеля си Здравко Делиев въртят алъш-вериш между Гърция и България, имат си товарен МАН. Помагаме на софийски фирми и доставяме цитрусови плодове, захар, брашно, маслини, автомобилни гуми – втора ръка, и т.н. Имаме приятели къде ли не из Гърция, вече знаем перфектно езика, та се е налагало и да превеждаме на местни управници, смеят се Донълд и Здравко. Приятелят му също не иска България. Като бил младеж Здравко искал да стане полицай, отрязали го въпреки перфектните му резултати, понеже имал леля в Бурса. Баща му бил най-богатият човек в Барутин, но след конфискацията по време на социализма почти нищо не останало на семейството. Вече съм се разочаровал от държавата докрай, обобщава Здравко. Тази държава нищо не прави за нас и още 30 години няма да се оправи, защото тук нямаме култура, добавя Доналд. Родопчанинът дава за пример гърците, които пазят и природата, и културните си обекти и се гордеели с историята си. През 80-те години на миналия век били последните в Европа, но успели да издрапат, защото имали „съзнание“. А и ние сме криви, поне като не се обичаме, да не се мрадим. А то нашенци само знаят как да си подливат вода, да злобеят и завиждат, и да въртят далавери, коментира Донълд. Не, че покрай джамбазлъкът, ако им падне далавера двамата със Здравко също няма да я направят. Но ако зависело от Донълд, ако той бъдел президент на България, щял да промени държавата ни по тертипа на Гърция. Само дето не е убеден, че народа ни ще израсне за това. „Ти си от медия, хващам бас за 1000 лева, че те е страх да напишеш, че сме казали, че тази държава не е добра“, плюнчи пръст Здравко. И продължава наперено: Да се казваш Джеферсън е направо велико. Никой не ни забравя по границата – нито българите, нито гърците. Имали сме десетки случки, гърците на границата гледат паспорта, гледат Донълд, цъкат и викат: ааа, Джеферсън и все питат от къде е, смее се Здравко/44 г./. Но не ни забравят, а това е най-важното за бизнеса, смига доспатчанинът. А в Гърция се чувствам като в Америка, и пътищата им пътища, и имат закон, и ред, добавя Донълд. Според него, причината гърците да са напред е, че нямало един от тях да не е видял свят, да е ходил на гурбет по Европа, и като се връщали прилагали в държавата си наученото. Докато при нас сме се учели как „да лъжем и мажем“ и политиците гледали само откъде да откраднат. „На тази държава не съм служил като войник и нищо не й дължа. Майка почина, след като година и половина беше на легло, и въпреки че имаше здравни осигуровки, всичко си плащахме, да я лекуваме. Жената не е работила и ден тук, защото за 150 лв. заплата няма да я пусна да блъска. Затова и нищо не ме задържа“, заключава Донълд. И приключва разговора сам, като истински президент…
***
За името Барутин
Според езиковеди името на селото може да е прозлязло от местност наблизо, която се казва „Бартина“. В своето проучване „Местните имена“ езиковедът Анастас Саламбашев посочва, че Барутин произлиза от „барут“ – избухлив, невъздържан човек. Старинната форма „Баротина“ – има славянски произход, според езиковедът Момчил Чалъков. Хората от района изговаряли името „Бартина“, „Барутиня“. Според Чалъков, всъщност това е старо име, които произхожда от мъжкото лично име Барота, което е със славянски произход. То и сега се срещало като лично име у чехите.
***
Президентът Джеферсън
Ако нещо от истинският президент Джеферсън, може да се каже и от родопския му съименник то това е една мисъл на държавника :Харесвам мечтите за бъдещето повече от историите за миналото!Томас Джеферсън е третият президент (1801-1809) на САЩ, държавник с разностранни интереси, бил е политически философ, революционер и робовладелец, агроном и градинар, земевладелец, но и основател на Университета на Вирджиния. Архитект, с нововъведения в много области включително и археологията. Джеферсън е основният автор на Декларацията за независимостта, както и на много други достижения на американската политическа и гражданска култура. Сред любопитните подробности за него е и тази, че сам е проектирал автоматични връти и първия въртящ си стол за дома си. Бил е изключителен любител на виното и изявен кулинар. Искал
САЩ да е страна със силно развито земеделие, състояща се от множество независими земевладелци. Портретът му е на банкнотата от 2 долара и на никеловата монета от 5 цента.
Мнозина го смятат за един от най — брилянтните личности, които са били президенти. Най-известното му представяне прави друг президент – Джон Ф. Кенеди. Приемайки 49 нобелови лауреати в Белия дом през 1962 г. той казал:„Мисля, че това е най-впечатляващото събиране на талант и човешко познание, което някога е ставало в Белия дом, може би с изключение, когато Томас Джеферсън е вечерял сам“.
Смолян прес