„Висящо“ в Смолян е само настроението… Цялата страна се „запали“ по
инициатива за „висящо“ кафе или „висяща“ закуска. От родената в Неапол идея за такъв вид дарение вече се възползваха в нашите ширини достатъчно бедни хора. Но не и в Смолян. Тук никоя инициатива като че ли няма почва да вирее. Ще кажете голям извод. Да, голям. Но не е ли верен? Цялата страна се подпали от протести – Смолян спеше. Най-големия случил се протест зовеше по главната улица – Смолян, събуди се! Но Смолян продължи да спи. Защо? Кои останахме тук та така мълчим и спим – заводи няма почти, частния бизнес едва крета, а града и според опитни политици е останал с работещи 80 % в администрацията. Е, как да стачкуват? Същият ред на мисли е и за „висящото“ кафе.
Как да се случи подобно нещо в Смолян като търговците ни са всеизвестни, че не искат по никакъв начин да се различават от комшията. Те не искат да вложат грам нещо различно и ново. Дори в Златоград например има кафене, в което ще Ви поднесат „рисувано“ кафе. Но не и в Смолян – как така ще излезем от рамките на посредственото, трябва да сме безлични. Същото е и в магазините ни за облекло. Като че ли всички се снабдяват от едно и също място в Димитровград, разликите в асортимента са несъществени. Не е само до липса на парична възможност, иска се и нюх, и авангарден поглед, и желание за различие, а не за посредствена еднаквост. Но тя е завладяла града и няма начин май това да се промени. Та да стигнем и до „висящото“ кафе. Първо търговците в Смолян няма да го направят – „за да не ги говорят“. Тоест от скрупули подходящи за едно село, но не и за град, в който всеки би трябвало да се опитва да е различен, за да привлече клиенти и да има реална конкуренция. „Висящото“ кафе в Смолян няма да се случи и защото хората не вярват, че като платят нещо, то ще бъде дадено на бедняк. Това ми каза откровено местна търговка. И последно: „Висящото“ кафе просто няма почва тук. Колко инициативи за събиране на средства и за помощ на изпаднали в беда се случват истински в региона. Колко пъти се случва местни да се засилят с инициативи да даряват – мнооого рядко. Ако някой е в истинска беда му помагат външни, нашенци са последни в подобни инициативи.
Та така, без вдъхновение, без идеи, без различия, градът си тъне в блатото на еднаквостта. А всичко различно, младо, авангардно, отдавна е избягало да си търси късмета извън региона. Тъй че на нас ни остава висящо да е само настроението ни, и то без кавички.