Цяло село потрива доволно ръце, след като успя да пребори бюрокрацията и накара държавата да плати за грешките й. След заплаха да мине в Гръцко доспатското Црънча получи дългочаканата благословия държавата да плати за връщането на земите им. От началото на април тръгва заснемане на имотите в селото. Събитието, мечтано от црънчанци повече от 20 години, бе отбелязано подобаващо с наздравици. Защото никой в селото не вярваше, въпреки протестите, че държавата ще „клекне“.
„Имахме късмета. Сега разпуснаха парламента, пък и никой не ще да работи, всеки чака наготово и затова ни връщат земите“, смига дяволито Ахмед Яшаров от Црънча. Той пресмята, че ако е трябвало да плаща за връщането на 30-те си декара, е трябвало да извади към 3000 лв. „Не можехме да си вземем документ за земите. Не че имаме много – 6-7 декара, ама сега хем ще ни я върнат, хем ще е без пари, а в това безпаричие, направо е победа да ти плати някой друг“, гордее се и 60-годишната Фикра Муткова.
Историята със земите на селото е прецедент, тъй като е единственото в страната, в което досега не бяха върнати земите на хората. След дългогодишни преписки и предизборни обещания, миналата година Црънча не издържа и прати отворено писмо с подписка до Премиера Бойко Борисов, че иска да минава административно в Гърция, тъй като 800 жители не могат да си получат земеделската земя от 20 години.
„Искаме процедура за прехвърляне административно към област Драма или към Кавала, защото се надяваме поне там да бъдем уважавани като земеделски производители и собствеността ни над земеделската земя. Ако институциите не ни обърнат внимание ще започнем протести, блокиране на подхода към границата с Гърция при Илинден – Ексохи“, написаха селяните до висшите институции в държавата и до гръцкото посолство. Нестандартния подход дори докараха гръцки телевизии да снимат новите си поданици.
Неуредиците станали в началото на прехода. През 1993 г. чрез земеделското министерство в Црънча първи започват процедура за връщане на земята, но заради унищожени преди десетилетия документи от емлячния регистър хората не могат да докажат собствеността и се налага изготвяне на нов кадастрален план. Според местни при прехвърлянето на Црънча от община Сатовча към община Доспат през 1987 г. документите изчезнали незнайно как. Като първо село в областта, в което почва връщането, хората с недоверие тръгнали към процедурата, тъй като някой местен пуснал мълвата, че който си я върне ще плаща големи налози. Едни отишли на заснемане, други – не. Заснемането пък се оказало сбъркано на 95 % . Всеки втори се чудел къде са му „нарисувани“ парцели на различни от истинските баири, като имало случаи да им връщат земята и на общински път. Затова и масово обжалват скиците. Заради жалбите през 2004 г. се прави ново заснемане, което е реално, но не е влязло в сила и досега, тъй като не било платено на фирмата изготвила плана и хората не могат да си получат скиците. Годините минали, и който поискал да си върне земята, вече му искали сам да си плати за заснемането. През това време част от земите бяха залесени от горското, а в цялото село никой не може да взема субсидии за нищо, жалват се црънчанци.
„Мериха, летяха със самолети отгоре и нищо не става, народа изкараха виновен. Половината го залесиха от горското преди 9 години без да ни питат. Гора не можем да ядем, къде да копаем. От април сега ще мерят вече, така казват, но докато не видим – не вярваме“, клати глава 75-годишният Салих Бозов. В селото разказват, че получили няколко пъти обещания от общинския кмет Антим Пържанов /ГЕРБ/ по избори, че ще се намерят нужните към 70 000 лв., за да се плати на фирмата и да си върнат земята, но с години не станало. Фирмата после поискала половината сума, но хората, които масово ходят на гурбет, заради липсата на работа, не могат да отделят и тези средства
„Обещах да им съдействам и преди 3-4 години ходих в Министерството на земеделието, но ми казаха категорично,че държавата не може да плати, както е правела в началото, тъй като са минали сроковете за това. Няма правна форма да плати и общината, тъй като в поземлената комисия документите са на индивидуални партиди. Проблемът е, че в началото, когато държавата е плащала за връщането на земята, никой не им е обяснил. Тези земи в момента са общинска собственост“, казва кметът на общината Пържанов. Въпреки, че той е от ГЕРБ, а селският кмет от ДПС, след обща битка на местните държавата одобрява да плати за връщането на имотите. Безпартийността на борбата за каузата се потвърждава и факта, че шефът на инициативния комитет повел Црънча към Гръцко е црънчанецът Васил Войнов, който e бивш заместник министър на труда и социалната политика в правителството на тройната коалиция.
С писмо от зам. министъра на земеделието Светлана Боянова до директора на областна дирекция „Земеделие“ в Смолян в началото на т.г. се разпорежда, „с цел приключване на реституционните процеси“, да се възложи на изпълнителя на техническите дейности по подържане на картата на възстановената собственост заснемане и издаване на скици на 2322 броя имоти. При служебното възлагане съгласуваната стойност, която ще получи от министерството изпълнителя е 23 220 лв. без ДДС. Цената е след приспаднати 50% отстъпка, съгласно клаузите на договора сключен между изпълнителя и министерство на земеделието, обясни Пържанов. В момента поддържащата картата фирма изпълнител -„ГЕОБИБ“ ООД и общинската служба по земеделие изготвят графици за заснемане. Крайният срок на договора с фирмата е 23 август 2013 г. „Имам уверение, че към края на април т.г, когато времето позволява, за две седмици ще бъде направено заснемането и издаването на скиците и селото ще влезе във владение на имотите си. Хората нищо няма да плащат за това, връща им се земята без пари, както е правено преди 20 години. Нещо което не е свършено с години, сега – благодарение на разбиране от страна на министерството, вече ще бъде факт“, отчита Пържанов.
„Решихме проблема чрез стачката. Имам много земи, около 100 декара и ако трябваше сам да ги платя, това е свят пари. От доста години чаках това да се случи“, казва Младен Серткехайов /52 г./ „Около 40 дка земя имаме фамилията, принудиха ни да вдигнем стачка, но се преборихме. Подозирам обаче, че има залъгване с тази земя, платени са малко пари и не вярвам да са достатъчни за връщането на земята на цялото село. Според мен трябва да се оправят само сбърканите скици, а не наново да се снима цялостно, защото няма да стигнат парите и пак ще излъжат народа“, коментира Емил Войнов/53 г./ Преборихме се, но сега пак ще водим битка, защото и да върнат земята пак ще имаме проблеми, вметва Недко Долапчиев /69 г./ Той е бил 12 години кмет на селото и е убеден, че землището на Црънча е по-малко с 500 дка, прехвърлени през 1993-4 г. към землището на съседното село Любча. Тогава с един документ се променя границата между Црънча и село Ваклиново, и съответно между общините Доспат и Сатовча, но с това и между областите и двете горски стопанска. „В ония мътни времена това е станало без комисия, без да кажат и питат в селото. Ще настояваме да ги върнат в нашето землище, защото и да си копаят хората нивите, не могат дори боклук от тях да изнесат в чуждо землище“, казва Долапчиев. Въпросният протокол за промяна на границите бил странен, базирал се на заповед на областен управител, която никой не бил виждал. Записаните пък в протокола казвали, че не са се събирали, а името на тогавашния кмет на Црънча било сбъркано. Селският управник тогава Недко Хаджиев оспорвал протокола, но никой не му обърнал внимание. „Заради тази промяна, обаче, първо изгониха от земята ловците, след това започнаха да пречат на пашуването, да режем дърва и т.н. Сега, ако някой му е в правомощията да прецени дали този документ е законен или не, може да се върне без пари земята в нашето землище, без сложни процедури“, пали се някогашният селски кмет Долапчиев. Той сочи, че и друга част от земите на Црънча е „заграбена“ незаконно. Преди време горските направили заменка като Сатовча дали земя на Доспат, а Доспат вместо да даде своя, върнало на Сатовча земя от землището на Црънча.
Нашето село все е било борбено и с това ще се пребори, защото иначе все сме на края на света, гранично село, все в края на областите, на общините, на живота, ако не вдигаме глава никой няма да ни обърне внимание, убеден е сегашният кмет на селото Илин Долапчиев.
Петя Гайдарова, в. „Труд“